Бе пролет като всяка божа пролет. Бе ден подир дъждовна нощ: сияен. Прозорците на къщите блестяха, блестяха керемидените стрехи, блестеше мократа зеленина и слънцето изтръгваше огньове от езерото. Никнеше тревата и раснеха дърветата несетно. По пътя от градината, във свойто безделие неволно побледнели, се връщаха петима инвалиди безноги върху своите колички. Те гледаха разлистените клони, […]
