Това, от което ме боли е свързано със спомена за един наш съмишленик в началото на Прехода, чичо Гришата, за който често съм разказвал тук (негова, например, е фразата от 1990 г. – Глас народен, бич Божи). Чичо Гришата изглеждаше малко завеян, леко изместил центъра, но често говореше стресиращи ме неща. Такива, които после се […]
