Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 19.11.2017
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.6581
GBPGBP12.1881
CHFCHF11.6722

Символи

Ансамбъл Тракия

Държавен ансамбъл “Тракия” е създаден през 1974 г., и още с първото си представление на 5-ти септември 1974 г., налага своя автентичен творчески стил

Народна библиотека “Иван Вазов”
Средно по хиляда читатели дневно от всички възрастови групи посещават десетте специализирани читални.

Издателство “Христо Г. Данов”
Първообраз на първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги

Драматичен театър “Н.О.Масалитинов”
Наследник на най-старата театрална трупа в страната, пловдивският драматичен театър е създал някои от най-големите имена на българския театър.

Държавен куклен театър – Пловдив
Пловдивският куклен театър е културна институция с 58-годишна история, която и днес се радва на голяма популярност сред всички възрастови групи.

Дружество на пловдивските писатели
В Дружеството на пловдивските писатели членуват 103 поети, белетристи, литературни критици и др.

Пловдивска Филхармония
Пловдивският филхармоничен оркестър е сформиран през 1945 година.

Пловдивска Опера
Операта в Пловдив е сред водещите оперни ансамбли в България с над 100 изпълнения на година, в оперен, музикално-комедиен жанр, балет.

Символите на София

Има няколко сгради и места, които се съревновават за емблема на града. Най–често посещавана е катедралата и историческа църква „Св. Александър Невски“. Храмът е център на катедралната патриархия на Независимата Българска Православна Църква. Също така забележително е мястото около катедралата е Паметникът на Незнайния воин с вечно горящ огън. На същият площад е разположена и църквата „Св.София“, която датира от IV – VI век след новата ера и е втората по възраст, която дава и името на столицата. В началото на XIX век тя за кратко е била превърната в джамия, но скоро след Освобождението отново е била осветена като Православна църква. Зад катедралата се издига сградата „Св. Св. Кирил и Методий“, в която сега се помещава Националната галерия за чуждестранно изкуство.Тя се състои от уникална експозиция на изкуствата от Африка, Азия и Европа, Испански картини в стил барок и някои произведения на модерният художник Николай Роерич.

Друга забележителност на нашата столица е Националният театър „Иван Вазов“. Театърът е бил основан през 1904 г., а самата сграда е завършена през 1907 г. Сградата на Народното събрание е построена през 1884 год. и е четвъртата сграда, кандидат за емблема на града. Мотото, което е изписано на главната фасада е „Съединението прави силата“. На запад от сградата на Парламента се намира Българската Академия на Науките, създадена през 1869 г., а на изток се издига софийският университет „Св. Климент Охридски“, основан през 1888 г. и построен през 1920 г. с даренията на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Можете да посетите Националната Художествена Галерия, където ще видите хубава колекция на повече от 12 000 произведения, като най–старите от тях са от XVIII век.

Националният Етнографски музей представя богата колекция от национални носии, ръчно изработени произведения на изкуството, оръдия на труда отпреди три и дори четири века, бижута, бродирани материи и други предмети характерни за българския бит и култура. Във вътрешния двор на Президентството и хотел „Шератон“ се издига известната Римска Ротонда, превърната в църква „Св. Георги“ и датираща от IV век след новата ера. Възстановена неотдавна тя смайва със своята проста и деликатна архитектура. Руският паметник е обелиск, който се издига в западната част на града. Той е построен в чест на Руският цар и руските воини, които са се били в Освободителната война на българския народ.Паметника на братята Кирил и Методий се издига пред Националната Библиотека, северно от сградата на Софийския Университет. Зад булевард Дундуков се намира Националната опера. В сградата се помещава Националният балет. Операта е в неокласически стил, а зад нея, на улица Врабча, се издига паметника на Александър Стамболийски, бивш министър председател на България.

Велико Търново

Царевец стана символ на Велико Търново

Крепостта “Царевец” бе избрана за символ на Велико Търново в приключилата национална кампания “Избери символ на своя град”. Тя се проведе в 27-те областни града, като гласуването се извърши на сайта на кампанията http://simvoli.HitarPetar.bg. В продължение на месец, от 15 юли до 15 август, 19 257 българи са дали своя вот.Емблемите на 27-те областни града, спечелили в надпреварата, ще бъдат нарисувани от карикатуриста Ивайло Нинов до средата на септември. Галерията с рисунките ще бъде публикувана на 15.09 в специалната уебизложба на сайта на кампанията HitarPetar.bg, както и на страницата във Facebook: Избраните символи ще се превърнат в икони на всеки от градовете на сайта за безплатни онлайн обяви HitarPetar.bgДвама от гласувалите ще бъдат наградени със собствени шаржове от Ивайло Нинов. Всеки от участниците ще получи на личната си поща информация за крайното класиране, както и линк, откъдето да изтегли рисунките за екрана на компютъра си.Най-много гласове за символи на градовете бяха отчетени в началото и в края на кампанията. Най-активни бяха потребителите от Пловдив и София. Крайното класиране е публикувано и на страницата на кампанията.

Храмът – символ „св.Димитър Солунски“
За мое най – голямо възхищение на едно от най – високите места в Асеновата махала се извисява църквата с повече от 800 годишна история от своето създаване. Тя станала център на българското въстание против византийското робство, организарано от братята Асен и Петър през 1185 година. В тази църква те оповестили предстоящото въстание и приканвали целия Български народ да се включи в него. Тук била възстановена българската патриаршия, като за църковен глава бил ръкоположен архиепископ Василий. Петър бил провъзгласен за цар, а Българската държава за независима.Църквата се превърнала в символ на възстановяването на българското царство. Братята Асеневци и дали името „св.Димитър Солунски”. Малко по – късно към нея бил построен и манастир (в началото на 13 век), те обаче били разрушени към средата на 13 век, най – вероятно от земетресение. На тяхно място се изгражда некропол през 14 век, просъществувал до началото на 20 век. Църквата на два пъти била подложена на грабежите на кърджалиите, а през 1913 година ново земетресение я срива до основи. Оцелява единствено абсидата с фрагменти от оригиналните стенописи. През 1977г. започват системни действия за реставриране, които завършват през 1985 г.Според легендите двамата братя Асен и Петър разтръбили навсякъде, че закрилника на Солун св.Димитър е напуснал храма си и е тръгнал от Солун, за да отиде в Търново и да помогне на българския народ в предстоящото въстание. Хората се доверили на братята Асеневци и били готови да пожертват дори живота си в името на успешната кауза. Целия търновски регион бил готов на саможертва, бленувайки за своята свобода и независимост. От тази легенда идва и името на самия храм.За да стигнете до “св.Димитър“ е нужно да отидете от страната на североизточния склон на Трапезица на десния бряг на р.Янтра.

=
Храм „Свети Четиридесет мъченици“
В българския национален живот се „завърна“ църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Нейното възстановяване и обновяване бе очаквано с интерес и нетърпение от цялото общество.Няма друг храм по българските земи, който да е благословен с толкова много история. Да е свидетел на толкова знакови събития от нашето минало. Да олицетворява и българската святост, и българската държавност.Църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Едва ли, когато владетелят, който я съгражда в чест на една своя велика победа, е предполагал, че и векове след него този храм ще бъде свързан с българската войска.На 9 март 1878 г. ¬ денят на храмовите патрони, само седмица откакто България е свободна, „Св. 40 мъченици“ се изпълва с много хора. Някогашната царска църква е осветена повторно ¬ защото от средата на ХVIII в. до Освобождението е била джамия. Дори след падането на Търново под османска власт българите в града продължават да се черкуват в храма, но постепенно го изоставят, защото е твърде стар. Съгласно османските закони той е превърнат в джамия. И така до деня, когато под сводовете му отново се възнася православна молитва.Богослужението по повторното освещаване отслужва Доростоло-Червенският митрополит Григорий. В словото си след богослужението началникът на военния отдел на Княжеството през Временното руско управление генерал Василий Золотарьов изказва пожелание занапред храмът да бъде „военна църква“ на цялата Българска земска войска. На свой ред митрополит Григорий заявява готовноста на Българската църква „тоя храм като военен исторически паметник да се отстъпи във владение на войската, квартируваща в Търново“. На последвалия тържествен обяд, даден на хълма „Трапезица“, по време на наздравицата, митрополитът потвърждава дарението.При Освобождението Търново има няколко действащи храма, но честта да стане първата гарнизонна църква на нова България се пада именно на „Св. 40 мъченици“, защото е единственият запазен храм по нашите земи, който е символ на българския боен триумф.
=
Учредително събрание
На 10 февруари 1879 г. в Търново се откриват заседанията на първия български парламент. Присъстват 229 народни представители. Депутатите представят целия политически, икономически и културен спектър на нацията. Един до друг застават дейците на църковно-националната борба, представителите на българското просветно и културно движение, довчерашните хъшове и малобройните високообразовани интелигенти. Точно в 10 часа в сградата на Конака с тържествена церемония руският императорски комисар Дондуков-Корсаков открива първото заседание. От тук князът, депутатите, кореспондентите и гражданството се отправят към църквата „Св. Четиридесет мъченици”, където е отслужен молебен. На следващият ден княз Дондуков присъства на проведения военен парад на българските дружини в местността Марно поле.Учредителното събрание определя и столицата на Княжеството – София. Народните представители отделят специално внимание при определяне на държавните символи: герба, печата и знамето на княжество България.Игнорирайки различията в идейно-политическите си възгледи учредителите обединяват усилията си по въпросите, свързани с демократичните приоритети на нацията. Те единодушно гласуват забраната на робството, ограничават съсловните различия, въвеждат безплатно и задължително първоначално образование. В законотворческата инициатива на Учредителното събрание ярко присъствие бележат идеите за държавно устройство на българските земи от 50-70-те години на XIX век и новите модерни европейски практики.

==
Улица „Гурко“

Една от най-живописните улици на възрожденския град, с много реставрирани стари къщи е ул. Гурко. Те са струпани една до друга, една върху друга и всички гледат към реката. Улица Гурко е превъплъщение на романтиката и красотата – една уникална и привлекателна улица.Нагоре – къщи и покриви, накацали едни над други, надолу – Янтра, лъкатушеща под височината, на която е разположен градът. Няма друго място, откъдето така добре да се разкрива това удивително сливане на природната даденост с архитектурната традиция, така че тези къщици “да враснат в скалите сякаш лястовичи гнезда”.Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетно саксии с мушката, бръшлян, виещи се лозници, засадени на всяка педя свободна земя. Улицата е украсена с чешми и фенери, които осветяват къщите, хората, тихите спокойни вечери.
=
Археологически резерват „Никополис ад Иструм“

Римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица.Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Стратегическото му значение се определя от обстоятелството, че на мястото където е разположен, се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.Първоначално Никополис е в границите на провинция Тракия. В началото на 193 г. градът е прехвърлен към провинция Долна Мизия. В градската му територия са разположени селища, вили, тържища.Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.Градът е планиран по т. нар. “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.

=

Архитектурно – музеен резерват „Арбанаси“

Най-ранните сведения за съществуването на Арбанаси са от края на XV – началото на XVI век. През този период то е владение на висши сановници в Османската империя.Запазените данъчни регистри дават сведения какви занаяти са били практикувани в селището – казанджийство, шивачество, бояджийство, обущарство, чехларство, златарство и др.Съществен фактор даващ отражение върху общия просперитет на Арбанаси е образованието и организацията на учебното дело. През XVII в. към храмовете в селището функционират килийни училища.Изключително важна рола в живота на селището играе Църквата. От средата на XVI в. до края на XVIII в. в Арбанаси са издигнати, многократно разширявани и стинописани 7 храма: “Рождество Христово”, “Св. архангели Михаил и Гавраил”, “Св. Димитър”, “Св. Георги”, “Св. Атанасий”, “Св. Никола”, “Св. Богородица”. В Арбанаси резидират търновските митрополити. Превръщането на селището в един от големите центрове на православието го прави чест обект на посещение от йерарсите на източните патриаршии.Бурното икономическо и културно развитие на Арбанаси е насилствено прекъснато през 1798 г., когато е нападнато и опустошено от кърджалийски дружини. След известен период от време селището постепенно се възстановява от погрома, но никога не достига предишния си блясък.

=
Констанцалиевата къща

Констанцалиевата къща е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното й изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до вида в който я виждаме сега. Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията, откъдето идва и името, с която е позната днес.Констанцалиевата къща се намира в централната част на Арбанаси, в близост до известната Коконска чешма. Тя е двуетажна, построена на линията на улицата накъдето е обърната изцяло каменната и фасада, без еркерни наддавания. Солидни каменни зидове ограждат дворното и пространство. Към него водят две входни комуникации. От югозапад се намира висока, масивно изградена каменна порта, затваряща се с двукрила дървена врата. През нея са влизали тежките кервани със стоки, закупени от собственика на дома. От северната страна на къщата има друга, по-малка еднокрила врата предназначена за пешеходци. Започващата от нея входна линия извежда пред парадния вход на жилището. Той е засводен, рамкиран с фриз от растителни орнаменти. Затваря се от еднокрила, масивна дървена врата обкована с големи железни гвоздеи. Охраната на входа се е осъществявала посредством специален отвор, разположен по-високо от него. Оформен е по начин, позволяващ ефективен обстрел срещу нападатели.Помещенията на жилището са украсени с бяла щукатура, съчетана с едноцветни рисунки и апликации. Дървените части в интериора са дърворезбовани. Констанцалиевата къща е великолепно свидетелство за творческите качества на майсторите които са я изградили, високата култура и финансови възможности на стопаните и. В решението и се долавя сложното преплитане на балканските строителни традиции, специфичната култура и начин на живот в селището, както и разнородните естетически влияния. Понастоящем в нея е разположена експозиция представяща бита на арбанашките жители от XIX век.

=
Манастир „Света Троица“

На 6 км северно от Велико Търново в подножието на красиви и внушителни отвесни скали, вдясно от шосето Велико Търново – Русе, се намира манастирът известен още като Патриаршески, Асенов или Шишманов. Възникнал е вероятно през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.Името на манастира е свързано с книжовната дейност на монах Евтимий до избирането му за патриарх през 1375 г. Четири години по-рано Евтимий се завръща от Атонските манастири и се установява в манастира „Св. Троица“. Тук се отдава на книжовна дейност, създава прочутата книжовна школа, известна още като Търновско училище. Плод на съвместната дейност на Евтимий и учениците му от всички славянски страни е голямата правописна реформа, с която е установен нов единен правопис. В олтара и нартиката на църквата се намират римски паметници с надписи от Никополис ад Иструм.Сегашната църква в манастира е изградена върху основите на по-стара църква прз 1847 г. от Кольо Фичето. За това свидетелства надписът, вграден от вътрешната страна над западния вход на църквата: „…обновися от основаня в лято Христово 1847 г., април, 9, майстор Никола Йованович от село Дряново“. Параклисът под предната аркада напомня за подобни строежи на Кольо Фичето.Иконите на иконостаса са работени от Захари Зограф, който е стенописал и църквата. По време на земетресението през 1913 г. църквата е разрушена. Спасени са някои от старите икони. Между тях е храмовата „Св. Троица“ от 1708 г. с надпис „Рука даскал Коста Пенюв“. Под църквата има подземен параклис. В сегашния си вид манастирът е възобновен през 1927 г. До него може да се отиде през Самоводене или от В. Търново по асфалтиран път.

=
Преображенски манастир

На 7 км. от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р.Янтра, в гористия пролом на Дервента се намира Преображенският манастир. Пътят за манастира се отклонява вляво от централната магистрала Велико Търново – Русе. По големина той е първи във Великотърновска област. Намира се плътно под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.Началото му се крие в далечното средновековно минало. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички. В годините на османското иго манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Сградите на манастира са застроявани постепенно и затварят един правоъгълник с двор, застлан с калдаръм.Главната църква „Преображение Господне“ е започната през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията, участник във Велчовата завера, а след обесването му е довършена от уста Кольо Фичето, който продължава строителството на комплекса. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната. Четири години по-късно, през 1861 г., изгражда камбанарията с часовника. Две години след това построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията. След Освобождението, през 1891 г. е построен гробищният параклис „Възнесение Лазарево“. През 1984 г. отляво на главния вход е издигната висока триетажна сграда с помещения – трапезария, магерница, игуменица и библиотека.Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата „Благовещение“преди 25 години. Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.

=
Археологически музей – Велико Търново

Археологическият музей, в който е представена експозицията “Търновград – столица на България XII – XIV век”, се намира западно от площад “Съединение”. Изложените в нея археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.В първа зала са експонирани керамични съдове, оръдия на труда, оръжие, идолна пластика и др. които в хронологически ред представят развитието на поселищния живот в региона през най-дълбоката древност. Особен интерес представляват няколко уникални експоната – дъно на керамичен съд от неолита със знаци от предписмена система; златно халколитно съкровище от с. Хотница; златни халколитни накити от пещерата при с. Емен, четири колективни находки от оръдия на труда и оръжие от бронзовата епоха, материали от тракийската гробница при с. Изгрев.

През античната епоха на територията на сегашния Великотърновски регион се обособяват няколко големи градски, военоноадминстративни и икономически центъра. Експозицията във втора зала илюстрира тяхната история и мястото им в културноисторическото ни наследство. Чрез оригинален веществен материал и фотоси са представени различни аспекти на материалната култура на големият градски център Никополис ад Иструм, римският военен лагер Нове и др.В трета зала многобройни паметници представят различни аспекти на културата от времето когато Търновград е столица на средновековна България ( XII – XIV в.) – златни и оловни печати от царската кореспонденция, златни пръстени-печати на висши български сановници, монети на българските царе, накити, въоръжение и др.

Асенова махала

В подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на р.Янтра още по времето на първите Асеновци е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Нов град – днешната Асенова махала. Укрепяването му става през XIII в., когато столицата се разраства и двата хълма се оказват тесни за населението. След изграждането на Царевец и Трапезица от двата хълма се спускат по две допълнителни напречни крепостни стени към реката, които осигуряват защитата на тази част от средновековния град.Напречни стени са открити при археологически разкопки на Царевец на юг от главния вход и по северозападния склон, източно от Сечената скала. Такива е имало и на запад от Лобната скала на Царевец и по югозападния и източния склон на Трапезица, близо до църквата “Св. Димитър Солунски”. При строителни работи през 1981 г. непосредствено до Владишкия мост са открити основи на кула.С укрепването му Новият град се включва в общата система на Търновград и става главната част на подградието на столицата. В Асеновата махала до днес са запазени църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация.

Държавна художествена галерия

Галерията събира и съхранява творби на български художници от различни поколения и периоди от развитието на българското изобразително изкуство.
На първия етаж са експонирани творби на тема „Велико Търново през погледа на художника“, а на втория свободно подбрани творби от фонда на галерията.
Галерията е една от най-старите в страната, функционира от 1934г. През годините се допълва и обогатява с високохудожествени произведения, достигащи фонд от около 5000 творби, обособени в три раздела – живопис, графика и скулптура.

Къща музей „Петко Р. Славейков“

Родната къща на Петко Рачев Славейков е реставрирана през 1971 г. Пред нея е поставен паметник, изработен от скулптора Благой Илиев.Петко Р. Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827 г. През 1843 г. започва учителска му дейност. Той е един от най-активните ръководители на борбата за независима българска църква. Участник в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. През 1879 г. депутат в Учредителното събрание, деен участник в изработването на Търновската конституция. Умира през 1895 г. Петко Р. Славейков е бележит поет и писател, един от създателите на новобългарският книжовен език, талантлив журналист, издател на българския възрожденски периодичен печат и общественик.

Къщата с маймунката

Намира се между старите хали и Самоводската чаршия. Построена е през 1849 г. от Кольо Фичето за нуждите на търговеца Никола Коюв. Известно време тук е живял Стоянчо П. Ахтар, първият събирач на старини и притежател на първата в България частна сбирка от ценни средновековни ръкописи и монети. Построена е върху изключително тесен терен, с лице около 6 м и дълбочина 15 м. На това място Кольо Фичето построява триетажна сграда, чиито помещения, магазини, складове и жилище задоволяват нуждите на търговеца. Както останалите търновски къщи и тя е разположена на две улици. Помещенията откъм долната улица са на по-високо ниво, оттам се влиза в двата жилищни етажа. Връзката с другия етаж се осъществява посредством вътрешно стълбище. Приземният етаж е оформен с два големи отвора, сегментно засводени (сега запълнени).Над тях, над гладко измазана част в средата е поставена върху профилирана колонка седяща маймунка с плоча с надпис. От двете страни се намира по един елипсовиден отвор. Над тази част започва първият етаж, който е издаден напред с около 26 см. Преходът е оформен със слабо профилиран корниз. В средата етажът е издаден напред със заоблен и трапецовиден еркер. Вторият етаж излиза напред като първия, но е с много по-богата вдлъбната крива и малки правоъгълни профили и отстъпи. На стената има по пет прозореца, три от които са на еркера. Оригинално е разположен вътрешният вестибюл , намиращ се на средния етаж. Светлината до него идва от прозореца на тавана на горния вестибюл. Външното оформление е с тухлена облицовка с изпъкнали фигури. Този начин за украсяване на външните фасади (чрез тухлен пълнеж) се среща рядко у нас. Приема се, че това е донесено от Кольо Фичето.Такава украса на фасадите се среща и в други къщи в Търново, Горна Оряховица, Преображенския и Плаковския манастир, където е работил Кольо Фичето. Къщата с маймунката е реставрирана по проект на арх. Т. Теофилов.
=
Паметник Асеневци

Паметникът Асеневци е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България.Асеневци са трима братя, които са управлявали България след освобождаването й от византийско робство. Първите двама – Асен и Петър са отдали живота си България отново да просъществува като самостоятелна държава, а брат им Калоян – тя да се превърне в една от основните сили в Източна Европа.Наследникът им цар Иван Асен II (Йоан Асен ІІ) се оказва изключителен дипломат и въздига България до втория й исторически апогей.
=

Самоводската чаршия

Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария градДнес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев.Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в.

=
Трапезица

Хълмът Трапезица е втората крепост на вътрешния град. Намира се на десния бряг на р. Янтра, северозападно от Царевец. Този хълм също предствалява естествена крепост, заобиколена от трите си страни от реката. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са спускали по склоновете на хълма – едният в източната част, край църквата “Св. Димитър”, а другият – в западния склон с посока към сегашния железопътен мост. В крепостта се влизало през четири входа. Главният вход на Трапезица се намирал на южната страна и е бил свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата “Св. 40 мъченици”. Към този вход е водел каменен път изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени и досега.За името Трапезица има две предположения.Според едни това име се свързва с думата “трапеза”, а според други то произхожда от “трапец”, тъй като формата на платото е трапецовидна. При разкопките през 1884 и 1900 г. били разкрити основите на 17 църкви. По оскъдните фрагменти запазени върху стените, се вижда, че са били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Намерените материали не са обнародвани и затова са останали неизвестни за науката и историята на града, но от запазенит преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. Църквите на Трапезица били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.
Най-голяма по размер е църква номер 8, известна с името “Иван Рилски”. Непосредствено до нея има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на църквата са запазени следи от стенописи. Извесно е, че Асен I през 1195 г. пренесъл от Средец (София) във Велико Търново мощите на св. Иван Рилски, които били поставени в специално построената за тях църква на Трапезица. Помещението към южната част на църква номер 8 се приема за мощехранителница. Мощите са били съхранявани във Велико Търново до 1469 г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки църкви на Трапезица свидетелстват, че тук са били и жилищата на болярите и висшите духовници.

Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Сградата на варненския театър е построена по проект на арх.Никола Лазаров, участвал и в построяването на софийския Народен театър.На 26 март 1912 е положен основният камък. Кметър Иван Церов произнася „дълбоко прочувствена реч“, с която очертава високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна.В благородното дело участва целия град… След ентусиазираното начало и няколко години затишие през 1927 г., строителните работи са възстановени. Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. При довършване на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх.Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов.На 5 юни 1932 г., сградата е тържествено открита.

Адрес: пл.” Независимост”
Телефон: 052/ 669 650, 669 651

Цени на билетите:
Представления на Основна сцена и сцена Филиал – 10 лв и 12 лв.

За пенсионери, студенти и ученици – отсъпка 40-50% от цената на билета /за премиерни представления е възможнода не важи/

Премиерни и камерни представления – 15 лв.

Телефони за информация: каса Основна сцена – 669 652
каса Филиал – 612 998

Работно време на билетните каси през седмицата от 10.00 – 13.00. и 14.00 – 18.00
събота -Основна сцена 10.00-13.00 и 16.00-19.00
сцена Филиал 15.00-19.00

=

Катедрален Храм-Паметник „Свето Успение Богородично“

Разположена в самия център на град Варна Катедралата „Св. Успение Богородично“ е един от символите на морската ни столица. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите.Още в първите години след Освобождението православното българско население в града бързо нараствало. За да потвърдят близостта си до руската православна вяра и да демонстрират отделянето си от гръцката патриаршия се наложило построяването на православен храм,който да обединява българските християни в града.Честта да положи основния камък на бъдещия храм имал княз Александър І Батенберг, който пристигнал във Варна на 4 август. Самата церемония била на 22 август 1880 г. след тържествен молебен, с благословия от митрополит Симеон и в присъствието на много българи и арменци. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета князът помилвал всички затворници от варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза.За финансиране на строителството се разчитало предимно на дарения. Освен това била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Цялата сума по изграждането на храма е 324 542. 88 лева според отчета.По самия строеж работят много майстори по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург. Строителният материал в строежа са от местен произход. Дяланите камъни са взети от събарянето на крепостната стена. За самата фасада са позлвани камъни от района на селата Куманово и Любен Каравелово, а вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе на северозиток от Варна (около телевизионната кула във Варна). За външните колони под прозорците, са доставяни камъни от Русе. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 година.През 1986 година се поръчват в майсторска работилница в Русия изработката на храмовите икони. Иконостасът и владишкия трон са изработени от Филип и Васил Филипови. Полилеите са дело на резбаря Петър Кушлев. Камбанарията в днешния си вид е доизградена 1941-1943 година.Цялостно изографисване на храма започва през 1949 година от проф. Николай Ростовцев, Карло Йорданов, Господин Георгиев и декораторите Динко Шишков и Александър Сороки. През 60-те години са изработени витражните стъкла, на големите юни прозорци към площада.През 2002 година завърши обновяването на куполите на Катедралата. цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа. През същия период 1999-2002 год. се изгражда и вентилационна система в храма, реставрират се стенописите. През 2001 година чрез средства на общината се инсталира уникалното външно осветление на Катедралата.

Адрес: площад „Св.св Кирил и Методий“
Телефон: 052/ 61 30 05
Отворен за посещения: 8.00-18.00, без поч.ден

=

Морска градина – Варна

Морската градина е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града.Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници намиращи се на територията й.Внушителният централен вход на Морската градина оформен с колони е построен през 1939 година по прокет на тогавашния главен архитект Георги Попов.

Предистория:
След Освобождението, през 1881 г. кмета Михаил Колони пръв поставя въпроса за създаването на градска градина (зад Театъра) и съвременен приморски парк. Активността на М.Колони и съидейниците му бързо дала резултати – градината скоро стигнала 26 дка, засадени били първите 130 дръвчета, поправени били пътеките.Завинаги Морската градина се свързва с името на чеха Антон Новак. По молба на варненската община през 1894 г. К.Шкорпил поканил във Варна паркостроителя, специализирал в дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Той се заел с ентусиазъм и в кратко време кланицата и сметището били преместени, брегът почистен, започнало и облагородяването на мястото зад дерето до гробищата. Огромна била работата по набавянето на подходящата дървесна растителност. С каруци били пренасяни ценни видове от Варненско, от Лонгоза и Странджа, от Средиземноморието и Цариград. Скоро Морската градина си спечелила славата на най-красивия парк на Балканите.На 7.3.1897 г. общинският съвет решава да се направи резервоар (шадраван) зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“).На 25 септември същата година, разглеждайки състоянието на градината, се взема решение „Да се разработи още неразработената част от градината оттатък дерето, като се продължи до гробищата.“ В заседание от 24.1.1898 г. е възложено на Анток Новак да изработи план за засаждане на „чуждоземни дръвчета“, доставени от Цариград, ведно с „чимово семе“. В друго заседание от 16.1.1899 г. Новак е натоварен да направи ситуационен план, по който да се разработи необработената още част от градинанаС протоколно решениe № 4 от 1.4.1908 г. комитетът решава да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета първият паметник на Христо Ботев, е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани. Комитетът си поставя за цел всяка година на 27 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна вовойна попречват за реализирането на това високо патриотично начинание. Текст varna.info.bg

=

Фестивален и Конгресен Център (ФКЦ)

Фестивален комплекс (ФК)

Фестивалният и Конгресен Център (ФКЦ) или както е по известен Фестивалният комплекс е един от символите на град Варна. Разположен е в самото сърце на града, непосредствено до централния вход на Морската градина.На територията на ФКЦ са разположени 11 зали с различен капацитет и предназначение. Най-голямата зала разполага с над 900 седящи места, сцена с размери 20/14 метра, концертен орган, 24 канална звукова система и др.Ежедневно в комплекса се провеждат концерти, кинопрожекции и семинари.Фестивалният комплекс е средище и на множество международни събития. Гордост е Международният кино фестивал „Любовта е лудост”.В рамките на на комплекса са разположени и ресторант, кафе-бар, търговски базар и други. Информация за кино прожекциите в ФКЦ, може да получите от Афиша на Морето.нет.

Адрес : бул. Сливница №2
Тел. 052/685 000
Факс: 052 / 608 446
Билетна каса: 052/ 685-214
Раб.време : 11.00 – 21.00 от понеделник до петък; 10.30 – 21.00 събота и неделя

=

Пантеона

Пантеонът е разположен в Морската градина на Варна, в непосредствена близост до Двореца на Културата и Спорта.Цялото име на известния ни като „Пантеона“ паметник е „Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923-1944 г.“ Началото на този паметник започва, когато през 1945 г. на могилата Турна тепе била изградена Братска могила, в която били положени костите на загиналите борци против фашизма и капитализма. Това станало с тържествено шествие на 7 септември 1945 г. – тогава близките на роднините положили там малки червени сандъчета, в които се намирали останките на убитите. Десет години по-късно, било решено да се преместят намиращите се тогава на мястото на Пантеона, Католически гробища и паметник на френските войници починали от холера по време на Кримската война. А там, в нов паметник да бъдат преместени костите от Братската могила. По-късно на мястото на старата Братска могила на Турна тепе, бил построен парк-паметника на българо-съветската дружба.За изпълнението на новия паметник-пантеон били поканени скулптурите Веселин Начев, Христо Боев и архитектите Константин Яръмов, Камен Горанов и Пецо Златев. Първоначалната идея била Братската могила да бъде кух постамент, с форма на пресечен конус и лавров венец върху купулната част. Цялата да е облицована с гладък врачански камък и с голяма желязна врата на самата костница.В първите дни на септември 1958 г, всички сегменти тежащи над 30 тона били монтирани. Насадени били цветя около Пантеона и на 7 септември 1958 г, без много шум сандъчетата с кости на бойците от Братската могила на Турна тепе били преместени в новата гробница, очакваща своето откриване. Преломен момент в историята на изграждането на Пантеона са заседания на Окръжния комитет на партията, в която Ламбо Теолов и съпругата ми Милка Пеева изказват мнение за недостатъчната внушителност на този паметник. Скоро било взето решение за премахване на венеца.Започнато било работа по новата скица на проф.Любомир Далчев. Идейната композиция на паметника била свързана със сраженията на български политемигранти в съветски униформи. Главните фигури изработени за около седем месеца над релефите изобразяват двама бойци – единия от който е ранен, а другия славно продължава битката. Под тях върху самата костница върху седем каменни релефа са изобразени различни сцени.Така на 6 ноември 1959 г, съвпадащо с празнуваната тогава и в България 42-ра годишнина на съветската революция в Русия, Пантеона бил открит. Дълги години на почетен караул стояли средношколци. Подобно на инициатива от Одеса, станало традиция младоженците да поднасят цветя и да се снимат за спомен пред Пантеона. През 1995 година костите са изнесени и дадени на близките на покойниците да бъдат погребани.Днес Пантеона е един от символите на града и за щастие е поддържан. Едва ли новобрачните двойки, които и днес отиват там, знаят първопричината да се ходи. Но няма нищо по-хубаво от продължението на една традиция.

=

Делфинариум

Единственият делфинариум на Балканския полуостров е действително една от най-забавните атракции, който Варна предлага на гостите си. Построен е през 1984 г и има 1134 места.В спектакъл, продължаващ 30 минути, посетителите могат да се убедят в невероятната интелигентност и възприемчивост на морските бозайници. Интересна подробност е и фактът, че във Варненския делфинариум през 1992 година се роди първото делфинче, което вече не е единствено. Събитието бе прието като знак, че животните са се аклиматизирали добре в новия си дом.В атракциона се отглеждат 6 делфина – 2 мъжки и 3 женски- Кимбо, Доли, Попи, Йоана и Бимбо и малкото делфинче родило се на 27 август 2008. Програмата на Делфинариума е много натоварена и атрактивна, тя включва двойни салта и троен аксел.На територията на делфинариума се намира атрактивна кафе-сладкарница, която има вградени панорамни стъкла. От тях могат да се наблюдават подводните игри на делфините, когато не са на представление.

Местоположение: Севeрната част на Морската градина
Телефон: 052/ 302-199
Спектакли: 10:30, 12:00, 15:30 часа
Юли и август 10:30, 12:00, 15:30, 19:00 часа
/почивен ден: понеделник/

Цени на билети:
За деца до 2 год. – безплатно
За деца от 2 до 12 год. – 14.00 лв.
За възрастни – 20.00 лв.

=

Аквариум Варна

Институт по рибарство и аквакултури

Аквариумът е построен във Варна през 1912 г. по идея на цар Фердинанд. Изключително оригиналното решение на фасадата му съчетава баралефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Централната зала на Аквариума разкрива пред погледа на посетителите впечатляваща колекция от сладководни и морски обитатели, представени в естествената им среда. В няколко съседни зали са подредени експозиции, даващи пълна представа за флората, фауната и специфичните особености на Черно море.В другите 2 експозиционни зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, нагледно да се разгледа хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море. Интересни са многобройните видове рапани, миди, водорасли и микроорганизми.Освен това е налична библиотека със повече от 30 000 научни и специализирани книги, учебници, периодични издания в областта на морската биология, хидрохимия, океанография, ихтиология, рибарство и рибна индустрия, марикултури, акваристика и др. Библиотеката пази уникални стари книги и карти, публикувани през 19 век.

Адрес: Морската градина
Телефон: 052/ 63 20 66

Работно време:
лятно
(юни – септември) 09.00 – 20:00 ч , без почивен ден

зимно
октомври – май
10:00 – 17:00 ч , поч.ден: понеделник

Цена на билет:
възрастни – 4 лв
ученици, студенти, пенсионери – 2 лв
деца – 1 лв

=

Дворец на Културата и Спорта (ДКС)

Спортна зала Варна

Дворецът на Културата и Спорта e многофункционален спортен комплекс, разполагащ с 6 зали за тренировки и състезания, възстановителен център, фитнес зала, прес-център, модерен бизнес и шопинг център.Зала „Конгресна“ има игрално поле с размери 50х25м. и височина 15 м.; електронно информационно табло за отчитане на реално, игрово време и резултати.Комплекс „Младост“ е съставен от 5 самостоятелни зали, подходящи за тренировки. Чрез шумоизолиращи и електронно-управляеми завеси.Непосредствено до залите за тренировка се намира зала „Палас Прес“. Подходяща за провеждане на пресконференции, анализи и разбори на спортни срещи и тренировки. Оборудвана е с видеотехника „Барковижън“, шрайбпроектор, подвижен екран, Hi-Fi уредба, високоскоростен достъп до Интернет.Комплексът разполага и с 2 фитнес зали, оборудвани с модерни тренировъчни уреди.Спортно-възстановителния център е обзаведен с необходимата техника за пълноценно възстановяване (сауни, тангентори) и рехабилитация на спортистите, както и с електролечение и физиотерапия.Дворецът на културата и спорта има и голям шопинг център, предлагащ възможности за отдих и приятно прекарване на свободното време.Първата копка на строежа на ДКС е направена на 28 октомври 1966 г. Открит е на 16 септември 1968 г. По сградата са работили екип специалисти с ръководител арх. Стефан Колчев

Адрес: Варна 9000, бул. Княз Борис I №115
Телефон: 052/ 601-503, 052/ 239- 430, 052/ 239- 544
Работно време: понеделник-неделя от 10.00- 19.00

=

Аспарухов мост

Благодарение на внушителните си размери, Аспаруховият мост се е превърнал в един от символите на град Варна. Дължината на моста е 2050м.,а височината му е 50м.Аспаруховият мост е част от автомагистрала “Черно море” и същевременно част от муждународния път Е-87. В същият момен е и пътна връзка над канала море-езеро.Освен важен транспортен възел от няколко години Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания. Тук всеки може да изпита себе си с бънджи-скоковете на клуб „Адреналин“.

=

Градският часовник

Идеята за издигане на представителна кула за градски часовник се реализирала през 1888 г., когато кмет бил Кръстю Мирски. Варненската община поръчва на архитекта Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра. Мястото не е било избрано случайно – новият часовник в градската градина и катедралата са очертавали тогавашния център на града. Тъй като зала „Конкордия“ изгоряла през същата година, и градът останал без театрален салон било поръчано до него да се построи и сграда за събрания и театри.След две години новата часовникова кула и зала „Съединение“ били завършени и тържествено открити. Кулата се използвала от пожарникарите, тъй като високите стради били все още рядкост и от нейната височина се виждал целия град. Денем с разноцветни флагове, а нощем с фенери наблюдателите сигнализирали за пожар. Противопожарната дейност била преустановена след прекарването на телефон на пожарната команда през 1898 г. Часовниковият механизъм бил купен от Англия и монтиран на кулата от известния революционер Отон Иванов.

=

Висше Военноморско Училище – Варна

Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н.Й.Вапцаров“ със своята внушитерна архитектура също се е превърнало в един от символите на гр.Варна. Многогодишната история на училището както и качеството на обучение привличат всяка година множество желаещи да получат военноморско образование.Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров“ е положило основи през 1881 г.То е единсвеното училище в България, което подготвя кадри като: офицери за военноморските сили, капитани и механици на кораби на гражданското корабоплаване.Срокът на обучение в училището за курсанти е 5 г., а за студенти – 4 г..Завършилите ВВМУ курсанти и студенти получават образователно – квалификационна степен “бакалавър”.

Адрес: ул. „Васил Друмев“ 73
Телефон: 052/632-015

=

Вълноломът

Вълноломът във Варна се състои от две части, източен или Приморски (този до Морска гара) и южен – заедно оформят входа на пристанището. Изграждането му започва от септември 1896 до август 1901 година. Няколко дни по-късно той потъва с около 4 метра. Последвало възстановяване при което разширили основата, добавили фар и построили перпендикулярния на него южен вълнолом.По-познат и известен е източния вълнолом. В края му е разположен фара,под който с лице към морето се вижда мозайка от цветни камъчета с лика на СветиНиколай Чудотворец, осветен на 19 декември 1994 година. Преди образа на закрилника на моряците и рибарите, там са били цар Фердинанд, Сталин, Георги Димитров. Фарът е заменен с нов преди години, а стария може да се види в единия от ъглите на двора на Военноморски музей.Приятно за разходка и риболов, това ветровито място привлича с гледката си и варненци и гости на града. А ако все още се, чудиш какво са тези натрупани бетонни фигури в странна форма, това са тетраподите, които укрепват вълноломната стена. Обзет от романтика или риболовна страст със сигурност трябва да видиш от там залеза на слънцето над Аспарухов мост.

=

Морска гара Варна

Морска гара Варна е построена в близост до пристанище “Варна-изток”, което се намира на западния бряг на Варненския залив. Пристанището от изток се защитава от вълнолом, от вътрешната страна на който е разположена именно Морска гара.В настоящия си вид тя е построена през 1968г. като са добавени и половин километровите кейови стени.Морска гара Варна обслужва както товарни кораби, така също и всички круизни и линейни пасажерски кораби.На територията на Морска гара Варна е разположен и ресторантът “Морска сирена”. Той ще ви предложи както всички морски дарове на морето, така и традиционна българска и европейска кухня.

Телефон за информация: 052/ 692 333

=

Военноморски музей

Военноморският музей е един от символите на град Варна. Разположен е в най-южната част на морската градина. Красивата сграда на музея е построена през 1890 година за италианския консул Асарето. В парка е подредена колекция от морски оръдия, старият фар на варненското пристанище и един от първите български миночистачи. Експозициите са две основни, подредени в 12 зали, проследяващи морската история на региона от древността до наши дни и експозиция на водния транспорт. Освен това може да се види яхтата „Кор Кароли“ и два вертолета от Вертолетната ескадрила на ВМС. Най-ценният експонат е миноносецът „Дръзки“ поставен там през 1957 г, прославил се с торпилирането на турския кръстосвач „Хамидие“ на 12 ноември 1912 година. Това е единственият кораб от този тип, съхранен до наши дни.

Адрес: бул. „Приморски“ 2
Морската градина
Временен телефон и факс: 052/ 731 523