Леонардо да Винчи е безпрецедентен в историята гений. Той се е интересувал от почти всичко – изкуство, медицина, анатомия, геология, математика, механика и други.

Неговият талант е сякаш от друга планета. Обръщал е много голямо внимание на всеки малък детайл в своите произведения. Един от многото примери за това е фактът, че той е изучавал устройството на човешкото око, за да може в своите картини, правилно да изобрази как попада светлината върху ретината. Всяка негова картина е извървяла дълъг път от зараждането на идеята за нея до самото ѝ завършване. Леонардо е бил изключително прецизен в своята работа и това се вижда в картините му.

В картината „Музикантът“ например се вижда съвсем ясно как едната ретина на модела е по-широка от другата, защото тялото е обърнато така, че всяко око поема различно количество светлина. Детайл, който на пръв поглед изобщо не забелязваме, но той е искал да изпипа всяка своя творба до най-малката подробност.

Всеки знае, че най-известната картина на Леонардо да Винчи е „Мона Лиза“. Тя е може би и най-мистериозната, тъй като има множество предположения, коя е точно Мона Лиза, дали изобщо е жена или това е самият Леонардо? Теориите са наистина много, но факт е, че картината е истински шедьовър, който Да Винчи е оставил на света.

Защо Мона Лиза се смята за един от най-големите шедьоври на Леонардо?

Леонардо да Винчи започва работа по Мона Лиза през 1503 г. и дълги години рисува тази мистериозна дама. Носи картината навсякъде със себе си и постоянно добавя някой щрих, сянка или линия. През годините той непрекъснато усъвършенства своите умения и това се вижда в Мона Лиза. Това, което е започнало като портрет на една млада дама, съпруга на търговец на коприна (според най-разпространената версия), се превръща в един истински портрет на емоциите, портрет не толкова на външността, колкото на душевността.

Леонардо сякаш е запечатал хиляди емоции в нейната загадъчна усмивка. Може би точно поради тази причина картината е станала едно от най-известните негови творения, а и изобщо в света на изкуството. Изглежда, че „Джокондата“ е жива и навсякъде те следи със своя поглед. Ето какъв ефект е постигнал този велик майстор на четката.

Поръчката за Мона Лиза

Най-разпространената версия за това коя е Мона Лиза е, че Леонардо е приел поръчка за портрет на младата съпруга на един богат търговец на коприна – Франческо дел Джокондо. Той искал да увековечи красотата на своята жена Лиза и за това се обърнал към Леонардо.

Коя е Лиза дел Джокондо и защо Леонардо се съгласява да я нарисува?

Лиза дел Джокондо е родена през 1479 г. и е потомка на рода Герардини. На крехката възраст от 15 години тя се омъжва за богат търговец от не толкова знатна фамилия, но натрупал богатството си чрез търговия на коприна. Джокондо е имал друга съпруга преди Лиза, която умира и оставя съпруга си и сина им, който е на две години. Той много обичал Лиза и тя му родила още двама сина.

Когато Лиза е на 24 години, Франческо поръчва картината на Леонардо. Тук идва въпросът защо талантливият гений се съгласява, като се има предвид, че е отказал поръчки на много по-знатни личности? Какво у Лиза го кара да приеме?

Може би една от причините е, че са приятелски семейства. Бащата на Леонардо дълги години работи като нотариус за Франческо дел Джокондо и може би той е повлиял на решението му. Според други Леонардо е приел, точно защото Лиза е обикновено момиче, а не аристократка или любовница на благородник, които имат милиони изисквания към това как да бъдат нарисувани. Леонардо приема, защото може да нарисува Лиза така, както пожелае, както той я вижда с очите и душата си.

С течение на времето Леонардо започва да гледа на картината не просто като портрет на съпругата на Джокондо, а като на творба, в която иска да запечата целия си талант, цялата си душа. Той не гледа вече на нея като на обикновена поръчка, ами като на универсална творба за себе си и за вечността.

Картината

Загадъчният чар на „Мона Лиза“ започва да се оформя още с избора на Леонардо за дървена основа на картината. Избира дъска от тополов ствол, върху която нанася дебел слой бял оловен грунд, вместо по-разпространеното гипс, креда и бяла боя. Все пак той подробно е изучавал и как прониква светлината във всеки слой и е установил, че техниката с оловния грунд ще придаде по-голяма дълбочина, осветеност и обем. И точно тази основа е причината картината да оживее.
Един от най-впечатляващите ефекти на картината е, че на нея сякаш Лиза е в движение. Анализът на подготвителната скица за картината показва, че първоначалната идея на Леонардо била да изобрази младата дама стиснала облегалката на креслото с лявата си ръка, но след това се отказал.

В „Мона Лиза“ светлината идва от високо и от ляво и така лицето на Лиза сякаш изпъква. Леонардо умишлено е направил това, за да се виждат емоцията на лицето ѝ и дълбокият ѝ поглед, който сякаш вечно те следи.

Копия на „Мона Лиза“

Още докато Леонардо рисува „Мона Лиза“, неговите ученици правят копия, може би с цел да помогнат на майстора, докато усъвършенства оригинала. Има някои, които са наистина много впечатляващи. Най-красивото от тези копия се съхранява в музея Прадо в Мадрид .
Дали някога Мона Лиза ще разкрие своите тайни или те вече са известни някому, но не и на широката общественост? Дали това е наистина Лиза дел Джокондо или самият Леонардо, или пък друга мистериозна дама, която очевидно е била от значение за художника, за да я запечата за вековете?

Която и да е Мона Лиза, тя си остава най-големият и най-мистериозен шедьовър на гения Леонардо.

vesti.bg