Няма да се включа в общия хор на честитките за празника на Варна, който пее дитирамби за градът, в който съм отрасъл и обичам! Това са фалшиви пожелания, които нямат нищо общо с реалността. Много добре помня каква беше Варна преди 20,30,40,50 години и каква е сега. Днес Варна е налазена от идиоти, които форсират коли и мотори, карат като изоглавени и дънят музика от бричките си. Варна се насели с тъпанари, които хвърлят боклуците си от балконите, палят барбекюта в дворовете си и замърсяват улиците с фасове, хартии и торбички. Варна е мръсна, пренаселена, с ужасен въздух от хилядите коли, в които се возят мързеливци, които не могат да извървят и 100 метра пеша. И въпреки усилията на общината да ремонтира улици,булеварди, тротоари и детски площадки – малоумните продължават да безчинстват!

Честитя празника на моята Варна, преди да се превърне в пристан за хора, на които не им пука за нея!

Омайна с морския си въздух, с писъка на чайките, със свободния си дух. Варна беше ключът за в къщи, който нашите ми сложиха на врата, когато бях 5 годишен. Варна беше бабата със синя коса, която ни разказваше как се е къпала в магарешко мляко, утрините, в които чувах вехтошарят да вика:

„Вехтошарууу, стари дрехи купувам!“, а матрапазите му пригласяха с: „Рибеее, рибеее..кефал рибееее! Бели скариди, морски черешиии!”“.

Варна беше фото Мексико, Рибарският мост, от който скачахме в морето, попчетата, които ловяхме под Аспаруховия мост, прашната топка, след която тичахме, ожулените колена, мирисът на водорасли и черупките от миди и рапани, локвите в които шляпахме, фунийките, патлангачите с барабонки, досовете за лимки, кино „Култура“, където гледахме филмите с Гойко Митич, бордюрите, на които играехме на ръбчета, а когато пораснахме седяхме на тях и мечтаехме.

Варна беше любовните трепети на сърцето, дъждът, който трополи на перваза, разделите, изневерите, тъгата.

Варна разтваряше топлата си пазва за всеки, който иска да се сгуши в нея, да погали морето, да тича по пясъка, да посрещне изгрева на морския бряг. Варна беше гезмето, по което се прибирах рано сутрин, уютната улица по която вървя, първото крайбрежно капанче, Младежката, където слушахме „Щурците“.

Варна е стиховете на Валери Станков, картините на Стоимен Стоилов, пламъка в очите на Катя Папазова. Варна е дух, който веднъж проникне ли в теб – остава за цял живот.

Но днес този дух е посърнал. Варна се пренасели с идиоти, които не милеят за нея. Варна е полазена от простаци, които НИКОГА НЯМА РАЗБЕРАТ какво е Варна! Те са някакви малоумни мравки, които се появяват за кратко в града и после изчезват.

Защото, за да разбереш Варна трябва да положиш усилие. И да я обичаш!

Каквито при малоумниците липсват.

Иво Югов

barometar.net