Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 13.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Любопитно

Женските комплекси

Ако в жените се проявяват всичките три модалности на комплексите, то при мъжете се проявява само първата от тях, а за въздействието на другите е задължен на жената. При това, мъжът се сблъсква с последствията, за които, на първо място, се разплаща самата жена. Но дори знаейки за такова въздействие върху него, мъжът не изоставя любимата жена, понеже трудно се справя без нея.
Комплекса „лилитизъм”. Този психологически тип се споменава в легендите на всички народи. Има много имена: „черна луна”, „Йемандже”, „Лилит”, „анти-Ева”. Жената от този тип утвърждава единствен абсолют – самата себе си, като поставя навсякъде и винаги себе си на първо място.

Древният мит за Лилит се предава от поколение на поколение. Факта, че Лилит е смятана за анти-Ева, е показателен за древността на този стереотип. Той се е превърнал в архетип в структурата на женската психология, представяйки логиката на антагонизма, противопоставянето на мъжете на всяка цена: антагонизъм заради самия антагонизъм. Лилит – това е образа на вечната бунтарка, въставаща против света на мъжете. В сънищата си често се вижда като монахиня, като забулена жена, жена с рижи коси, силна и стремителна. Тя олицетворява реванша и отмъщението на жените към мъжете.

Жените от този тип се смятат ощетени, защото мъжете злоупотребяват със своето положение, насилват, мамят и несправедливо са изоставени.

Феноменологията на „лилитизма” е особено силно проявена във феминистките групи. Във феминисткото движение често се говори за нещастията и страданията, на които са подложени жените по целия свят. Всички феминистки твърдят, че съществува необикновено женско начало, благороден произход, особена тайнственост на удивителните и трансцедентални свойства, присъщи само на женската душа. Смятат, че същностния принцип на женската душа принадлежи само на жената, и нито един мъж, никога няма да може да забележи, нито да разбере, нито да се докосне до него.

Светът на феминизма се основава на борбата с мъжете, на пропиляване женската сексуалност, което води до обща фрустация. Движението на феминизма не води до повишаване на женското благоденствие, а само влошава нещата. Агресивното поведение силно вреди на жената, като в крайна сметка я води до още по-голямо разочарование, потиснатост и отчуждение.

Стереотипът на поведение, който води младите жени към загуба на самите себе си е следния: докато момичето е на 14 – 16 години, то е желано от управляващите групата, но след време губи своята жизненост и сексуална привлекателност и следствие на това, престава да е интересно. След това, доста свободно се впуска в обществото. Среща мъж, разиграва се спектакълът на влюбеност, но в крайна сметка заявява, че мъжът се е възползвал от нея и това я е съсипало. Когато животът избута такъв тип жени, извън центъра на водовъртежа, те обвиняват за това мъжете, че са използвачи, като по този начин спотаяват първопричината, обусловена от феминистката среда.

Комплекса на „бабата”. Това е негативен архитип, който е заложен дълбоко в женската психология. Има много лица, криещи се зад образа на монахинята, на възрасна жена, на майка, на малко момиченце и е много по-силен от комплекса на „лилитизма”, защото последният управлява архетипа на „бабата” с помощта на свързващи се образи – от Великата майка до скелета и смеещия се череп.
Играта на „баба” е в следното: жената дава възможност да е използвана, като заема ролята на невинно и беззащитно момиче, неспособно да се справи достойно с ужасната реалност на живота. Но точно с това безотговорно състояние жената предизвиква агресия и възбужда еротично.
Отначало „бабата” принуждава жената да навлезе в отношения като чисто инфантилен обект (става въпрос за всички видове отношения мъж/жена, но това най-много благоприятства кръвосмешението), а после отсъжда: „Видя ли какви ги забърка?”. Тя подтиква жената към безотговорност, за да обвинява после и да кълне. „Бабата” е свързана с една от мъртвите планети, най-вероятно с Луната; отправилия посланието е умрял преди много милиони години, но то продължава да живее чрез живите, затова всяка жена продължава да вярва в себе си, че Древната Майка все още съществува. Изглежда, че този комплекс е от областта на фантастиката, но е напълно реален и определя вътрешния свят на жената.

Психологията на задънената улица: „жената-примамка”. Единствената причина за проява на всяка негативност и противоречивост на женското същество, се крие в съвкупността на посочените три комплекса, които съставят универсалната негативна стратегия на жените. Никак не е важно, каква се явява една жена – сестра, майка, съпруга, любовница, приятелка, сътрудница, секретарка, началничка – като жена винаги ще прибягва до стратегията на задънената улица, ще използва психологията на примамка.

Жената става примамка несъзнателно, а така ви примамва в ситуация без изход, в която попада и самата тя. Бих се съгласил с такава стратегия, ако даваше на жената поне екзистенциално преимущество, дори това да води до разрушаване на мъжа.
Жената използва стратегията на примамка с деструктивни цели в отношенията й:
1) между две жени;
2) между мъж и жена, равностоен или не на жената;
3) между жена и превъзхождащ я мъж.
При това винаги се използва една и съща стратегия:
а) определя жизнения елемент: жената в средата си (семейство, училище, църква и т.н.) определя симпатичния й обект;
б) тактика на сближаване: влиза в контакт като привлича вниманието на интересуващия я субект;
в) въвличане в действие: жената въвлича този човек в ситуациите си (чрез чувства, секс, проблеми, потиснатост или тревога, икономически проблеми), като го принуждава да извърши действия, които й се струват необходими;
г) фрустация и нападение: понеже дадените действие не водят до позитивен резултат, до победа, жената преминава към нападение („Видя ли, какво направи? Аз съм съкрушена! Какво да правя сега?”), като прехвърля на другия човек вината за неудачните отношения.
Тази женска игра успява почти винаги, но побеждава само стратегията, а самите играчи губят. Съвсем не е нужно играчът да е умен, защото стратегията се базира на трите базови женски комплекса. Многовековният ум на стратегията манипулира жената.
Жената се чувства длъжна да постигне желаното, да отпразнува победа, и да остане в дружески отношения с партньора: „Исках да те обичам. Исках да правим секс. Да, исках да печелим заедно пари. Исках да сключим сделка с теб. Исках да те опозная по-добре…”. И това продължава докато отношенията функционират и си струва тяхното продължаване, в противен случай следва раздяла. Но жената постоянно разиграва трагедия, прибягва към шантаж, като по този начин намалява своята духовност. Много често постига историческа, егоистична и социална рационалност, но губи властта си над душата си, а това я води надолу.
Практически по целия свят при конфликт между мъж и жена, обществото взема страната на жената. Мъжът винаги е виновен, защото е сглупил и е навлязъл в играта, която е фалшива по начало. Харесало му е да играе и е готов да повтори всичко, но жизнените сили на жената няма да бъдат спасени.
Жената се разплаща, не заради причиняването вреда на другия човек, а за пораженията на собствената си душа. Често, отстрани всичко изглежда наред, но външните победи не компенсират загубата на собствения източник, като лишават жената от възможността да се наслаждава на собствения си живот. При нея се появяват различни психо-соматични разстройства, възникват подтиснати състояния, нощни безпокойства, странни нощни видения, психологията е подтисната, появява се страх, който предизвиква неувереност – и всичко това, защото в личността на жената са се заселили чудовища. Причина за това е предателство на собствената духовност.
Откъс от книгата на Антонио Манегетти „Жената на третото хилядолетие”.