XХVI Народен събор за ваяшки и други народни певци и свирачи „Гермето 2025“ се проведе в събота – 2 август, в едноименната местност край с. Голица. На сцената се изявиха над 80 индивидуални певци и инструменталисти и състави от цялата страна. Организаторите на събора са община Долни чифлик, кметство – с. Голица, НЧ „Христо Ботев – 1928 г.“ – с. Голица, и НЧ „Изгрев – 1919“ – гр. Долни чифлик. Тази година журито беше в състав Саша Стоева – старши експерт, Павлинка Тодорова – музикален педагог и дългогодишен преподавател в Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ – Варна, и Любчо Любчев – най-добрият самоук гайдарджия.
„Днес отново си припомняме целите на събора: да проечва, съхранява и популяризира автентичния фолклор от ваяшката и други етнографски групи, което ще допринесе за откриването на млади таланти, както и за приемственост между поколенията; да възроди интереса и любовта на поколенията към българските традиции и обичаи“ – с тези думи кметът на община Долни чифлик Красимира Анастасова откри фестивала и пожела успех на всички изпълнители.
По традиция първите изпълнения бяха на гайдаря Любчо Петров и самодейните групи от с. Голица, които се представят извън класирането. Групата за автентичен фолклор при НЧ „Христо Ботев – 1928“ изпълни „Стояновата майка“, „Герги на Неда думаше“ и „Лазарската“, а Детската фолклорна група – „Янка съди в градинка“, „Юнак през гора вървеше“ и „Пайдушката“.
От 1956 г. съборът запазва ваяшкия фолклор и го предава на поколенията. Той се осъществява под патронажа на кмета на община Долни чифлик и с любезното съдействие на Министерството на културата.
Ваяците са етнографска група, населяваща първоначално източните части на Стара планина, а именно – село Голица, село Козичино (Еркеч) и село Аспарухово (Ченге), припомни водещата на събора Гергана Друмева.
Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на първата българска държава. След Руско-турската война от 1928 г.-1929 г. те заселват изоставените от турците села във Варненско, Добричко, Бургаско, Силистренско, та чак до руските степи.
Вайковският фолклор винаги е представлявал интерес за фолклористите и в голямата си част е обработен от големите български композитори и хореографи.

barometar.net