В сложния театър на българската политика името Делян Пеевски не е просто име, а цяла доктрина. Години наред той е демонизиран до степен на архетипен злодей, основен двигател на задкулисието и символ на всичко, срещу което „добрите сили“ се борят. Същевременно, около него гравитира цяла армия от защитници – политолози, журналисти, ПР експерти, чиято основна функция е да омекотяват ударите и да обясняват необяснимото.

Но какво, ако и двете страни на тази битка – и атаката, и защитата – са част от един и същ порочен спектакъл? Какво, ако битката за имиджа на Пеевски всъщност не се води в негов интерес, а е перфектно работеща индустрия за източване на ресурс, която умишлено го държи в негативния наратив?

Това не е конспирация, а студен прочит на реалността.

Истинският проблем на Пеевски не е неговият лош имидж. Истинският му проблем е екосистемата от „професионалисти“, които му правят колосална мечешка услуга, докато се хранят от него.

Синдромът на платената защита: Индустрията на индулгенциите

Всеки опитен стратег знае, че най-добрата защита не е контраатаката, а промяната на бойното поле. Екипът около Пеевски обаче прави точно обратното – окопава го в калния терен на опроверженията. Днес го защитават, че не е крадец, утре – че не е лъжец, вдругиден – че има добри намерения.

Това не е ПР, това е помиярлък. Това е абонамент за индулгенции, който никога не изтича.

Защо?

Защото тези, които днес му взимат парите, за да го „защитават“, са идеологически и професионални близнаци на онези, които го атакуват. За тях важи омертата: „Гарван на гарван око не вади.“

Това е един затворен кръг, коментаторски картел, в който едните създават проблема (лошия имидж), а другите продават „решението“ (платената защита). И двете страни печелят. Единственият, който губи в дългосрочен план, е клиентът, защото остава зависим, прикован към негативния си образ.

Тези „имиджмейкъри“ – често дами на PR-а, обиколили всички възможни политически салони и служили на безброй господари – не искат силен и независим Пеевски със собствен положителен наратив. Такъв Пеевски не би имал нужда от техните услуги. Те имат нужда от Пеевски, който е вечно под обсада, вечно нуждаещ се от техния медиен щит. Те го държат наведен и уязвим, защото само така могат да го доят.

Опитът да се гради нов имидж със старите кадри, които самите са били на хранилка при идеологическите му противници (включително и при структури, свързани със Сорос), е обречен. Това е като да се опитваш да направиш нов бардак със стари курви. Те не работят за неговия международен престиж, нито за изчистването на образа на България. Те работят за следващия хонорар, поддържайки една безкрайна, изтощителна и унизителна окопна война.

Промяна на парадигмата: От „злото“ към спасителя

А какво, ако истинският прочит на фигурата на Пеевски е съвсем друг?

Какво, ако колосалните грешки на неговите „защитници“ са умишлени, за да не се види голямата картина?

Никой не говори за истинските му качества. Фокусът е върху защитата от обвинения, а не върху показването на истинската реалност.

Делян Пеевски никога не е бил мутра от силовите групировки. Той е продукт на службите и по-конкретно – на следствието. А какво е следствието, ако не разследващият и разузнавателен апарат на държавата? Имат ли следователите разведчици? Служат ли те на държавата, или не?

Отговорът на този въпрос преобръща цялата представа. Ами ако действията му се разглеждат не през призмата на бизнесмен, а през призмата на офицер, изпълняващ задачи в името на националния интерес? Неслучайно в кабинета му стои гербът на България, а не портрет на Уорън Бъфет.

Никой не посочва истинските крадци. Защо? Защото същите тези ПР-и и политолози са били част от схемите на разграбване.

Те няма как да атакуват плана за разпродажба и приватизация на България, защото самите те са били консултанти по него. Съществуваше ясен, либерален план за тотално разпарчетосване на държавата – енергетика, земя, ресурси. Този план беше провален.

Въпросът, който никой не смее да зададе, е: КОЙ го провали? Кой застана на пътя на чуждите интереси, които искаха да превърнат България в територия без суверенитет и икономика?

Истинският залог: Националното богатство. Като е защитавал българския национален интерес срещу външни хищници, Пеевски всъщност е защитавал българския национален бизнес.

А когато защитаваш държавата и бизнеса, ти защитаваш собствеността на всеки български гражданин. Нека не забравяме факта, който либералните икономисти удобно пропускат: България е държавата с най-висок процент собственост на жилища на глава от населението в света, които не са ипотекирани към банки. Това е нашето национално богатство. То не е в ръцете на банкови корпорации, както е на Запад. Кой запази това статукво? Кой попречи на модела, в който всички живеят под наем на няколко големи фонда?

Ако съберем тези парчета от пъзела, образът на Пеевски се трансформира от „олигарх“ в „пазител“. От демон в спасител на националното богатство. Това е наратив, от който неговите врагове (и фалшиви приятели) се страхуват смъртно. Защото той е не просто силен, той е верен.

Изборът пред Пеевски

Днес Делян Пеевски е на кръстопът, който ще определи неговото политическо наследство.

Единият път е да продължи да бъде в златната клетка, изградена от ласкатели и пиявици, които го държат слаб, за да бъдат те силни. Да плаща за безкрайна защита в една чужда игра, по чужди правила.

Другият път е да взриви статуквото. Да осъзнае, че истинската власт не е да плащаш на армия от секретари, а да формулираш сам национален идеал. Да излезе от калта на опроверженията и да стъпи на здравата основа на своята истинска роля – тази на държавник, който е водил невидими битки за България.

Въпросът не е дали Пеевски ще продължи да плаща за своя имидж, а дали най-сетне ще инвестира в своята мисия.

Изборът е между това да останеш вечният донор на една прогнила система или да се превърнеш в архитект на нова.

Историята рядко дава втори шанс за такъв избор.

ПР квачките от „златната клетка“ /само/убийствено рамкират Пеевски в слаба позиция, едва ли не зависим от Бойко Борисов. Натрапчиво го апликират до Борисов като гербова марка.

Което не само не помага на Пеевски, но и го ограничава като на всичкото отгоре отблъсква електорат от Пеевски, който му симпатизира, но прави разко крачка назад, когато му пласират Пеевски като едва ли не задължителна двойка с … Борисов.

Внушават опорни точки, които не само са лъжливи, но и тиражират Пеевски като човекът „втори план“, който едва ли не без Борисов ще е никой.

ПР „екипът“ не само няма никаква стратегия, но и точно обратното – на парче бълва глуповати „анализи“ в които вместо да изпише вежди на Пеевски, брутално му вади очите, пласирайки го като слабакът, с поддържаща роля и чертае бъдещето му като обречено: „Пеевски е силен, ако и Борисов е силен“.

Последното е цитат от вечната Мадам В., която за пореден път умишлено внушава опорката: „Няма логика Пеевски да се изправя срещу Борисов. Пеевски е силен, ако и Борисов е силен. И обратното!“.

Цитатът е от пореден потресен „анализ“ на Мадам В. за предстоящите президентски избори: “…Лидерът на ДПС не би играл със свой кандидат, ако той не победи. ДПС не би извадило човек, който да застане срещу ГЕРБ. Няма логика Пеевски да се изправя срещу Борисов. Пеевски е силен, ако и Борисов е силен. И обратното!“

Мадам В. е разкрачена между Борисов, Пеевски, Радев, Йотова, БСП. Комплиментарно. И обективност там не търсете. Това за нас няма никакво значение, обаче Пеевски трябва да не е на себе си, ако смята това за стратегически добре изиграни „ПР карти“.

Защото простичко казано – подобни анализи са булшит и лъжа.

Пеевски е силен, ако и Борисов е силен. Ха сега, де! Реалността е точно обратната – Борисов е слаб в сегашно време, това означава ли, че Пеевски е слаб сега, а, Мадам В.?!

Разбираемо е, когато доиш от няколко вимета да им угаждаш, но това не е „анализ“, а боза, която превръща образа на Пеевски, на когото уж служи Мадам В., в малеби, зависимо от „силата“ на Борисов.

Апропо, въпрос на отделен анализ е кой точно е бил силния през всички години досега – Борисов или Пеевски, дори и когато уж Пеевски не бе на предна политическа линия, а в сянка.

А реалната истината към този момент е една и тя може да бъде написана просто с едно изречение: „Пеевски на този етап няма друга опция освен да ползва Борисов“.

Анадънмо, Мадам В.?! Виждаш ли колко е простичко да обърнеш мишковидната позиция, в която си поставила „твоя Пеевски“ спрямо Борисов само с едно изречение? Впрочем, при теб е сложно – на кого по напред да угодиш.

„Ясно е, че Пеевски държи ключа за президентския вот, но той ще го извади само при гарантирана победа.“, продължава Мадам В.

Същата Мадам В., която години наред лъска ботушите на Доган и би трябвало да е наясно, че вали, гърми, президентските избори ВИНАГИ са зависели от гласовете на … ДПС. И глупости от рода на това какъв „ключ“ щял да извади Пеевски и то само при „гарантирана победа“ са само лакардии достойни за Telegram групата на „ПР“ лаладжиите на Пеевски.

Които ако не го залепят до Борисов, това означава, че Пеевски е умрял.

Пеевски особено трябва да внимава и да преосмисли ПР стратегията си, която до този момент буксува в каруцата на Велислава Кръстева, Диана Дамянова, Мадам В /Валерия Велева/… Във Фейсбук групите, създадени в подкрепа на Пеевски, някакви измислени списвачи буквално му режат главата с прослава в стил Тодор Живков и гонят от групите всеки мислещ, който изразява различно и критично мнение.

„Демократката“ Велислава Кръстева ограничава коментари в групата „ДПС Пресцентър“, която иначе възклицаваха, че си върнали от дерибеите, които не били … демократи.

На всеки, който надвиши интелекта, креативността, способностите на „квачките от златната клетка“ моментално му се спретва интрига, оплют и обруган е и смачкан, за да не би да го хареса и толерира Пеевски, а „квачките“ да останат на сухо.

Страхотно талантливи млади хора бяха наврени в ъгъла, заради „квачките“, които единственото, което правят е на практика да торпилират Пеевски под маската на „ПР ти правим“.

Безспорно Пеевски лети по възходяща линия, но това е ВЪПРЕКИ нефелния подбран „екип“. До този момент не те, а той самият като таран проправя с бясна скорост пъртината на партията си, благодарение на работохолизма си и ума си.

Обаче.

Нито Пеевски ще е първият, нито ще е последният, който омаян от височината, може да бъде срутен надолу не от врага, а точно от „своите“ „квачки от златната клетка“. Които великодушно е оставил да си играят игричките върху гърба му, зает с „по – велики дела“.

До „великите дела“ обаче не се стига с пробити кухи лейки.

После да не стане така, че пак да казваме, че „що е рекла АФЕРА, все е вярно“.

Веселина Томова

Afera.bg