Видимо се правят спектакли срещу кабинета. Ту единият полюс, ту другият внасят вотове на недоверие. Опозицията не може да свали кабинета. Но може да изчерпи вотовете на недоверие и да легитимира напрежение, та ако се наложи властта сама да си се сваля, да има вече нарисувана атмосфера. Конструкторите на кабинета имат свой тайминг за употреба на собствените си флуктуации (нагоре-надолу), и така управляват своята стабилност. Когато трябва, приключват мандата и си сверяват часовника, избират си партньори, изпускат напрежението в електората и пр.

Опозицията е просто употребяема. След следващите избори, вероятно напролет, ПП/ДБ и Румен Радев ще претендират за участие във властта. Много е възможно Радев да бъде привлечен и прикачен, ако е необходима ширина, понеже ПП/ДБ ни се водят, ни се карат. ГЕРБ може и да се надяват, че проектът на Радев ще създаде ново разбъркаване на картите в една бъдеща комбинация за управление. Но трябва да отчетат и двойнствеността на Радев, която е вградена в него. Бойко обича да играе доброто ченге, а Пеевски се е скачил с ролята на лошото ченге. Нека не забравяме, че кръгът на Радев, в който се вслушва, е първоначалният кръг на Пеевски.

След едни следващи избори, за ГЕРБ може да има две възможности – с Радев или с ПП/ДБ, или и с двете формации. Борисов винаги клони към неолибералните жълтопаветници. Те твърдо го ненавиждат, но той винаги ги е обичал по своя си начин. И сега ги обича, въпреки тъпотиите на Кики. Борисов никога няма да посегне на жълтопаветниците, той ги уважава в някакъв минималистичен смисъл, тъй като те му дават в коалиционните кабинети своеобразно спокойствие, свързано с рецензиите на атлантическия фактор, доколкото жълтопаветниците винаги са били кукли на посолствоТО и инструменти на глобалистката доктрина.

За разлика от него, обаче, Пеевски не просто не ги уважава. Той ги ненавижда! Пеевски не желае да допусне възможен кабинет на ГЕРБ с ПП/ДБ, затова много умело се грижи, първо, за девалвирането на ПП/ДБ, второ, за изработването на нови проекти, трето, за функционалното опитомяване на ГЕРБ, четвърто – за собствения си партиен ресурс по места, който евентуално да му да даде възможност да се превърне във втора политическа сила.

Ако за ГЕРБ има две възможности, за Пеевски има една възможност. Да бъде втора политическа сила. Само тогава ще може да легитимира незаобиколимо участие в един бъдещ кабинет. Позицията на втора политическа сила ще му предостави всички легитимни възможности в управлението на държавата.

Изкуственото напрежение между Пеевски и Радев ще премине в изкуствено партньорство. Някои от министрите в служебните кабинети на Радев, които бяха хора на Пеевски, имат събран достатъчен материал за изкушеното семейство Радеви. Така че Радев не е независим от Пеевски, той вече е закопчан от Пеевски при облажването си. И ако иска да продължи в политиката на терен, ще трябва да се движи според указанията на Пеевски.

В този смисъл проектът на Радев е поредният задочен проект на Пеевски. Радев със сигурност ще иска да се еманципира, но още не е съвсем наясно, че това не е напълно възможно. Понеже Копринката не му казва всичко.

Копринката си има своя собствена игра – забогатяване и разпределяне на лично влияние помежду по-важните фигури. Копринката осребри проекта „Радев“ като президент, а сега се готви да продаде проекта „Радев“ като партийна форма. Копринката не е дори консилиери, за какъвто много иска да се представи, той е съвсем обикновен хитрец, който капитализира брутално близостта си с Радев, без съображения да го предпазва, а с намерения да го обменя по най-изгодния курс за деня. Копринката не е Ришельо или Мазарини, той е касиерът поп Кръстю.

Деспотизмът на алчността на практика приключи „независимия“ проект на Радев, преди да е започнал. Ако все пак се развие, ще бъде само защото някой си представя, че има нужда от конкуренция на ПП/ДБ като обем присъствие в парламента. И че може да е инструмент – единият си мисли, че срещу Пеевски, другият си мисли, че срещу Борисов. Сложно е.

Калина Андролова