Ще ходя небръснат, докато чайките спрат да летят.
И дори да паднат, като капки олово в настръхнала ръж,
знам – по мъгливите улици
прегърбени хора със сълзи на очи ще събират душите им.
За спомен и за изповед.
Ще мине време.
Всичко е забравено.
Прегърбените няма да ги има.
Момчето – вече мъж
ще се погледне в огледалото
и зад гърба му в упор ще го стрелнат думите:
„Ще ходя небръснат, докато чайките спрат да летят!“

Иво Югов