Аз понеже имах един перфектен и изключително шарен житейски път, като по учебник подскачах през годините, имах шанса, съответно, да опозная и дъното. От първа ръка да го опозная. Дет се вика, от 10 см разстояние сме се гледали с дъното. Лице в лице, при това неколкократно. Искам да кажа, че чудесно го познавам аз него. А и то мен. При всички положения обаче, едно бих му признал веднага на дъното – то винаги идва навреме! Нито по-рано, нито по-късно. Като атомен часовник е, а не като Манол Пейков. Дъното си тежи на мястото и си знае цената, някой път дори си мисля, че дъното има британски паспорт. Толкова достойно стои то в моите очи.

От друга страна пък, по дъното някой път се въргалят и всякакви паметници – от културни до престъпни. Като тук не говоря непременно за г-н Бойко Борисов. На г-н Борисов трябва да му се признае, че е неуморен в стремежа си да бъде запомнен – ако не като г-н хан Аспарух, щото преди него са само г-н Исус Христос и г-н Хари Потър, то поне като г-н Стамболов от Банкя. Принципен, мащабен, отговорен, компромисен, мъдър, далновиден и неуморен ръководител на партията и държавата, който когато не рита топка, преживява индивидуалната мъка на всеки един българин, особено ако гражданинът е жена. Не случайно ви казах по-рано, че има нещо британско във всичко това. Да те спаси Баскервилското куче, а? Къде го има това! Освен на Острова и в Банкя.

Казвам всичко това по повод интервюто на г-н Борисов пред г-н Дачков. Щото, няма да ви лъжа – и аз бих искал да взема интервю от него. Разбира се, не по тези теми, мен повече ме интересуват спортът, кинтите и к•рвите. Не е като да нямаме общи теми с г-н Баце! Дори си мисля, че толкова добре ще си прекараме ние и публика, че накрая ще завършим със селфи в кенефите на известен столичен хотел.

Не ме чувайте погрешно, хубаво беше интервюто на г-н Дачков! Коледно, топло, задушевно, звучеше, като обещание за лична среща с Дядо Мраз. И няма нищо лошо във всичко това, само дето единствено Николета Лозанова и Асен Василев все още вярват, че възрастен мъж може да ти даде ем любов, ем Бентли.

Не знам, но някой път си мисля, че съм натрупал енергията и опита на стар гръмоотвод. Чудесно знам, че ако не съм добре заземен за дъното, и аз щях да си вярвам, че съм пожарникар. Но пък всеки има право да се кланя пред каквото си иска. Аз за себе си отдавна съм решил, че изпитвам респект единствено към дъното.

Наздраве! За Васко! И г-н Бойко Борисов! Както и за всички останали, знайни и незнайни паметници, обитаващи в пълен комфорт и непретенциозност дълбоката тиня на дъното.

Васил Петев

afera.bg