Калин Терзийски е предчувствал смъртта си. В това са убедени негови близки и приятели, потресени от трагичната вест за кончината му.

„Вчера, на 22.01 в 20 ч почина моят брат Калин Терзийски. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере“, съобщи преди минути неговият брат Светослав Терзийски.

Че може би е предусещал и своя край намеква и последният му пост в социалните мрежи (само седмица преди смъртта му) – история за умиращ негов близък, разказана в типичния самобитен стил на писателя.

„Тате Кольо лежеше болен. Аз отидох в дома му да го гледам. Имаше нещо там – рак, и май чакаше да умре. Никой не иска да умре, но се налага… Ходехме в диспансера и сядахме на пейките да чакаме. Чели ли сте Реймънд Кървър? Не сте. Хубаво. Та седяхме, той държеше бастуна си и казваше: Я отиди за едно капучино. И аз отивах, и той казваше – разкошно е. После се влоши и умря. Беше в ръцете ми. Случват се и такива неща.“

Това са последните думи на Калин Терзийски в социалните мрежи: „Никой не иска да умре, но се налага… Случват се и такива неща“. Сякаш е искал с тях да утеши близките си да гледат по-простичко на смъртта му.

Въпреки че бе обичан от хиляди, Калин често се чувстваше неразбран, а най-голямата му болка си остана дъщеря му, с която имаха хладни отношения. По думите му неговият труден характер и бохемски живот са издигнали стени помежду им. Немалка роля е изиграл и алкохола, за който Терзийски говореше открито:

„Алкохолът не е удоволствие, той е анестезия. Когато душата те боли твърде много, търсиш начин да я приспиш. Опитът да изкорениш порока е всъщност опит да се завърнеш към живота, но понякога животът е твърде груб“.

Калин Терзийски е роден през 1970 г. в София, по образование е лекар психиатър, а от 2000 г. се посвещава изцяло на литературата и сценариите. Автор е на разкази, поезия и романи, сред които автобиографичния „Алкохол“, в който преплита личния си опит и практиката си като психиатър. Участва активно в литературни и телевизионни проекти и е сред разпознаваемите имена в съвременната българска култура, съобщава intrigi.bg

Писателят Виктор Пасков определя Калин Терзийски като „уникално явление в съвременната поезия“ и го нарича „индулгенция за по-добър свят“ и „великан“, като подчертава значимостта на творчеството му.

Кроткият крадец

Влиза тихо – разтреперан и уплашен до смърт
От това, което ще извърши
Съвсем тихо, така че чува поскърцването на ставите си
Отваря вратите и търси от стая във стая.
Пръстите не го слушат, подскачат като скакалци
По бравите, по стените, из въздуха
Но той върви със тихи миши стъпчици
И продължава упорито да търси нещото за крадене
И вижда златни вещи, пари, пуловери и вази
Но не ги взима – за какво са му?
Най-накрая стига последната стая
Вижда на масата своя снимка – като дете
Облечен e
Със бяло потниче и смешна шапчица
Ето – намерил е това, което търси!
Обръща снимчицата и прочита на гърба й:
Хиляда деветстотин седемдесет и трета
Пъхва снимката във джоба си, открадва я
Забързано претичва всички стаи, излиза
Заключва с разтреперани ръце, потупва кротко джоба си
Усмихва се, подсмърча – леко е разплакан
Ограбил е дома си…

Това съм

Силен като лъв
Плачлив като бебе
Страхлив като бабичка
Опасен като вирус
Скромен като овесени ядки
Умен като хитра жена
Глупав като дебел мъж
Смел като мишка
Подозрителен като плъх
Безсмъртен като еднодневка
Със надежда – като дете
Без надежда – като окосена трева
Чист като вода
Това съм аз
Да!

И на децата аз ще кажа

И на децата аз ще кажа
Да търсят спора между половете
Да се залисват страшно с разсъждения
На тема женското начало
Да водят битки (само да са кротки)
За равноправието на мъжете и жените
За равенството между котките и орхидеите
Да търсят справедливото решение
На страшния въпрос за правото на избор
На пол, на гражданство и на религия
Горещо аз ще препоръчам на децата
Да се вживяват във борби и пререкания
Да пълнят времето си с надпревари
Да губят и да побеждават
Да слагат картите на масите и да залагат всичко
Тоест
Да правят всякакви усилия и да си вярват сериозно
Че всички тези глупости суетни имат смисъл…