Арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за Радио „Фокус“

Водещ: Проф. Чуков, това е опит за сплашване и по-лесно постигане на споразумение между Иран и Съединените американски щати, или се очертава пълномащабна война?

Проф. Владимир Чуков: По-скоро е второто. Ако бяха ударите само срещу Техеран, но изглежда, че подобно нещо се е случвало поне в още 10 ирански провинции, където са атакувани също цели, свързани или по-скоро символи на властта. Очевидно, че става въпрос за атака срещу самата иранска държава. Нещо, което очевидно не е за сплашване, не е за притискане, очевидно целта е краят на Ислямската република в Иран. Нещо, което на този етап, поне за мен е необходимо да има координация с вътрешни сили, с онези, които биха поели властта, евентуално след като режимът бъде, според мен поне, до голяма степен омаломощен. При около пет дена имаше атака в сърцето на Техаран, нещо, което очевидно беше като прелюдия на това, което виждаме в момента.

• Това означава ли, че темата на споразумението, което Съедините американски щита искаха да сключат с Иран за обогатения уран, вече е на заден план, а приоритет става смяната на режима в Иран?
• Да, мисля, че това е целта. Видяхме отново последната сесия, последното заседание в Женева, протакане, връщане към стари, предъвкани теми от крачка напред – две назад. Печелене на време, което ние го видяхме в началото на миналата година и което свърши с 12-дневната война. Очевидно сега сценарият е същият.
• Съединените американски щати имат много бази в този район. Това означава ли, че Иран ще насочи своя отговор към всяка една от тези бази?
• Иранският генерал преди малко зави, че те подготвят много сериозен отговор. Да припомня на вашите слушатели, че през юни миналата година Иран отвърна на 12-ия час. Тоест, трябва им очевидно технологично време, за да се подготвят. Не е много ясно, дали обаче те ще имат тези възможности, тъй като по принцип, при подобен тип атака, се поставя първоначалният етап – кибератаката, целта да се парализира иранската ПВО. Доколкото това е станало, доколко това ще стане, ние можем само да гадаем, така че следващите часове ще има отговор на този въпрос.
• Споделяте ли тезата на вашите колеги арабисти, че тези удари биха могли да поставят началото на Трета световна война, тъй като ще бъдат въвлечени много страни?
• Не. Нека да кажем следното: за Трета световна война говорихме може би преди месец – два. Някои британски анализатори казаха, че тази трета война вече е започнала и това не е война, която ще бъде война на окопите, война на ракетите. Просто множество от инструменти на натиск на промяна на режимите, на демонстрации, така нататък и така нататък.

Тази форма, която ние сме свикнали да възприеме като война, не е валидна, не е приложима в момента. Става въпрос за смяната на един режим, който очевидно не може да продължи и в своето, бих казал, идеологическо, религиозно и икономическо, дипломатическо съществуване. Държава, която се счита, че е най-големият спонсор на тероризма и няма как да продължат нещата да съществуват по този начин.

• Как виждате конфликта в следващите дни, в бъдеще?
• Трудно ми е да кажа, много зависи доколко вътрешната опозиция ще успее да вземе надмощие над силите, които в момента подкрепят ислямския режим. Вече споменахме, че преди пет дни направиха подобна атака. Доколко те са организирани и доколко всички онези, които искат да бъде махнат ще успеят да се наложат. Можем само да гадаем дали ще се търси някакъв вариант на венецуелския сценарий – човек вътре от самата власт да поеме държавата. Нека да кажем, че корпусът на гвардейците на ислямската революция е единствената сила, която би могла да го стори, а именно лансирайки името на Али Лариджани. Ще видим дали той би могло да се ползва с подобен тип доверие, както Делси Родригес във Венецуела. Нещата просто в Иран са малко по-неясни.

Тъй като естеството на режима е коренно различен от това, което е във Венецуела.

• Прогнозата ви каква е? Да очакваме ли бежанска вълна от Иран към Европа?
• Това е една от причините, заради които европейците, най-вече британците и французите, бяха против нанасянето на подобен тип удари. Тъй като при смяна на режима, в която и да е била близкоизточна държава с огромно население от 90 милиона, каквато е Иран, подобен риск не е изключен.

Така че ще наблюдаваме, просто много зависи дали бързо ще бъде сменен режимът, дали режимът ще остане. Очевидно, ще има големи слоеве от населението, които няма да са съгласни с това, което ще бъде институционализирано. Така че възможно е.