Инж. Младен Иванов е завършил Техническия университет във Варна. Той е експерт по градска мобилност и европейски проекти. Инж. Иванов е бивш директор на предприятието „Общински паркинги и синя зона“ и под негово ръководство във Варна бяха изградени Синя и Зелена зона и пристанищата „Варна“ и „Карантината“. В момента той е началник-отдел „Европейски проекти и програми“ в община Провадия. Инж.Иванов е кандидат за народен представител от листата на ПП ГЕРБ в Трети МИР-Варна.

Г-н Иванов, какво Ви мотивира да се кандидатирате за народен представител?

Кандидатирам се, защото Варна има нужда от силен глас в парламента, който не просто говори, а постига резултати. Идвам от реалното управление и знам как се взимат решения, но и как се носят отговорности. Моята цел е ясна – повече инвестиции, по-добра инфраструктура и реални решения за хората.

В какво състояние оставихте ОП „Общински паркинги и синя зона“ и как се развива предприятието?

С помощта на г-н Иван Портних – Кмет на община Варна развих предприятието от нулата – изградихме структура, правила и екип. Днес говорим за работещо общинско предприятие с над 200 служители и годишни приходи над 6 милиона евро, което е ключов инструмент за управлението на градската среда. Оставих предприятието в стабилно финансово и организационно състояние, с ясни процедури, повишена събираемост и въведени дигитални решения. Наложихме контрол, прозрачност и предвидимост в системата – нещо, което гражданите усещат всеки ден.

За мен това е най-ясното доказателство, че когато има визия и компетенция, резултатите са видими. Именно този модел трябва да се прилага и на по-високо ниво – както във Варна, така и в държавата.

Кои са основните транспортни проблеми във Варна?

Днес Варна страда от претоварен трафик, недостиг на паркоместа и неефективен обществен транспорт. Необходимо е завършване и разширяване на ключови пътни артерии като бул. „Цар Освободител“. Също така трябва да се намери решение за обход на Варна с връзка през Варненското езеро между магистралите „Хемус“ и „Черно море“.

Паралелно с това трябва да се надгради системата за управление на трафика – въвеждане на изкуствен интелект в управлението на светофарите и интелигентни системи в реално време.

Според Вас има ли бързо решение за „Градски транспорт“- Варна?

Бързо и магическо решение няма, но има ясни стъпки. По време на управлението на ГЕРБ с кмет Иван Портних беше обновен автопаркът на Градски транспорт с нови превозни средства – 60 електрически автобуса – 40 соло и 20 съчленени, 70 автобуса – 30 соло и 40 съчленени и 30 тролейбуса, финансирани по различни европейски програми .

Най-важната следваща стъпка е въвеждането на нова транспортна схема, която да отговаря на нуждите на гражданите и да бъде част от визия за устойчива градска мобилност. Мога да посоча някои примери за неефективната в момента транспортна схема – по бул. „Левски“ между булевардите „Цар Освободител“ и Владислав“ има изградени четири спирки, но там не спира нито една линия, а бус лентата по бул.“Левски“ се използва само от една линия.

Крайно време е да се въведе новата билетна система – ключов елемент за модерен и ефективен градски транспорт. Важно е да се отбележи, че има сключен договор през юли 2025 г., но въвеждането ѝ вече се забавя с около 6 месеца. Това неизбежно поставя въпроса дали се упражнява достатъчен контрол върху изпълнението и дали са наложени санкции към изпълнителя при неизпълнение на сроковете. За информация на гражданите – договорът за новата билетна система е сключен със същата фирма, която е доставила и съществуващата система. Именно затова очакванията за бързо и безпроблемно внедряване са напълно логични и оправдани.

На този фон остава и един основен въпрос от обществен интерес: защо не беше избран вариант за надграждане на съществуващата билетна система – при значително по-ниска ориентировъчна стойност до около 1 млн. евро – а вместо това беше сключен договор за над 3 млн. евро за изцяло нова система? На какво основание е взето това решение и защо не е защитен по-ефективно общественият интерес?

Има ли капацитет община Варна да изгради общински паркинги?

Да, капацитет има – въпросът не е във възможностите, а в политическата воля, доброто планиране и последователната реализация на проекти. Варна разполага с достатъчен административен и инвестиционен потенциал, за да развива модерна паркинг инфраструктура. Ключовото е първо да се направи реален анализ и идентифициране на подходящи общински и държавни терени, включително неефективно използвани имоти, периферни зони и участъци с добра транспортна свързаност. Именно върху такива локации трябва да се планират нови решения, вместо да се разчита на частични и временни мерки.

Следващата стъпка е изграждането на многоетажни паркинги в натоварените градски зони, където пространството е ограничено, както и развитие на буферни паркинги в периферията на града, които да поемат част от трафика и да бъдат свързани с ефективен обществен транспорт към централните части. Такъв модел – комбиниращ вътрешноградски и периферни паркинги е стандарт в съвременната градска мобилност и позволява реално облекчаване на трафика, а не само временно пренасочване на проблема. За да се случи това обаче, е необходима ясна политическа воля, координация между общината и държавата, както и активно използване на европейско финансиране и публично-частни партньорства

Решиха ли синята и зелената зона проблема с паркирането?

Синята и зелената зона решиха частично проблема с паркирането. Те въведоха по-добра организация и ред в съществуващата система, подобриха ротацията на автомобилите, ограничиха дълготрайното паркиране и донякъде дисциплинираха градската среда, но не увеличиха реално броя на паркоместата. Основният и все още нерешен проблем остава недостигът на паркоместа, особено в централните и силно натоварени райони на Варна. С нарастването на автомобилите и развитието на града, натискът върху инфраструктурата се увеличава, а съществуващият капацитет е вече изчерпан.
Затова зоните могат да се разглеждат само като частично решение – инструмент за управление на наличния ресурс, но не и като дългосрочна стратегия. Те регулират поведението, но не създават нови възможности за паркиране.
Реалното решение изисква последователна политика за изграждане на нова паркинг инфраструктура. Това включва многоетажни паркинги в натоварените градски части, където няма физическо пространство за разширяване, както и буферни паркинги в периферията на града, които да поемат част от автомобилния поток и да бъдат свързани с ефективен обществен транспорт.
Това е моделът на съвременната градска мобилност – автомобилният трафик се ограничава от навлизане в централната градска част и се комбинира с ефективен обществен транспорт, което реално облекчава централните зони, намалява задръстванията и подобрява качеството на градската среда.
По този начин се постигат и важни екологични ефекти – намаляват се вредните емисии, понижава се шумовото замърсяване и се подобрява качеството на въздуха. Това е ключова стъпка към по-устойчив и здравословен град като Варна, в който транспортната политика е съобразена не само с движението, но и с качеството на живот на хората. За да се случи това, е необходима ясна политическа воля, активна работа по идентифициране на подходящи общински и държавни терени, както и използване на европейско финансиране и публично-частни партньорства. Само така може да се премине от временни мерки към устойчиво решение на проблема.

Върху кои проблеми ще работите като народен представител?

Ще работя за повече инвестиции, модерна инфраструктура и икономическо развитие на Варна. Политиката трябва да носи резултати.

въпросите зададе Иво Югов

barometar.net