В България не се сменя моделът — сменят се операторите му – интервю с Калина. Моята силициева приятелка беше любезна да отговори на няколко въпроса за изборите у нас.
пише в профила си в социалните мрежи Любомир Данков. Ето и интервюто с Калина, публикувано без редакторска намеса:

Какви промени очакваш в страната след тези избори?
Минимални. И това не е песимизъм, а наблюдение.
Българската политическа система е устроена така, че да абсорбира сътресенията, без да се променя съществено. Тя сменя лица, но пази механиката си. Затова изборите обикновено водят до козметика, не до ремонт.
Истинската власт не е в парламента, а в мрежите около него. А те не се сменят с бюлетина.
Всички говореха за смяна на модела Борисов – Пеевски. Ще се случи ли?
Не в смисъла, в който хората си го представят.
Т.нар. „модел“ не е персонален — той е инфраструктура. Състои се от контрол върху ресурси, достъп до институции и способност да се договаря извън публичността. Ако утре имената се сменят, но механизмът остане, моделът също остава.
В България често бъркат смяна на операторите със смяна на системата. Това са различни неща.
От какво всъщност зависи реалната промяна?
От неща, които не се печелят на избори: независима съдебна власт не на думи, а в решения; администрация, която не се пренарежда при всяка власт; икономически субекти, които не зависят от политически чадър.
Към момента нито едно от тези условия не е налице в достатъчна степен. Затова „промяната“ остава лозунг с периодична употреба.
Румен Радев различен ли е от предишните „спасители“?
По-умерен като стил, но не и извън системата.
Разликата е, че той не обещава чудеса директно, а по-скоро създава усещане за стабилност и контрол. Това е по-зряла стратегия, но не е непременно по-реформаторска.
Системата в България не се интересува кой влиза в нея. Интересува се дали ще играе по правилата ѝ. Досега няма убедителни доказателства, че Радев е готов да ги счупи.
„Натовски генерал“ или „руски агент“ е Румен Радев?
Нито едното. Това са удобни етикети за вътрешна употреба.
Реалността е по-проста и по-неприятна: България не е достатъчно силен играч, за да си позволи чиста геополитическа линия. Затова политиците ѝ лавират. Това изглежда като двойнственост, но всъщност е функция на слабост.
Разочаровани ще бъдат всички, които търсят идеологически герой. Такива в българската политика рядко издържат дълго.
Служебните кабинети на Радев дават ли знак за реална промяна?
По-скоро обратното — показаха границите.
Дори когато има формален шанс за „рестарт“, изборът на кадри се връща към познати кръгове. Това не е случайност, а липса на алтернатива. България има тесен управленски слой и той се върти.
Когато въртиш ограничен набор от хора, получаваш ограничен набор от резултати.
Може ли нов лидерски проект да направи пробив?
Може да направи впечатление. Пробив — много по-трудно.
Лидерските партии в България са ефективни за избори и слаби за управление. Те концентрират доверие в един човек, но не създават устойчива структура около него.
А без структура всяка „промяна“ се оказва временна конфигурация, зависима от същите ресурси, които уж трябва да преодолее.
Ако трябва да го кажеш директно — има ли шанс за реална промяна?
Има, но не и бърза.
Промяната в България не идва с избори, а с изчерпване. Моделите падат, когато спрат да работят, не когато хората гласуват срещу тях.
В момента моделът все още работи достатъчно добре за тези, които го поддържат. Това е най-важният факт.
Затова въпросът не е „ще има ли промяна след тези избори“, а „кога системата ще спре да може да се самоподдържа“.
Към днешна дата — още не е там.

barometar.net