По време на изслушване в парламента служебният министър на вътрешните работи Емил Дечев каза, че: „Относно Миглена Радева, началник на отдел „Разследване и методическо ръководство по разследване“ при Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, обръщам внимание, че тя е временно преназначена на длъжността „началник на отдел“ на 3 октомври 2024 г. За титуляр на длъжността е преназначена от 14 януари 2025 г. От 11 март 2026 г. до 20 април 2026 г. Радева ползва отпуск за временна нетрудоспособност във връзка с общо заболяване и болнично лечение.“ Той подчерта, че Радева не е уволнена или понижена, не е премествана и на друга длъжност, предаде БНТ.

Narod.bg припомня, че от известно време в публичното пространство циркулират снимки с Миглена Радева, които предизвикаха вълна от въпроси и обществен интерес. Кадрите показват начин на живот, който включва престой в луксозни дестинации, скъпи аксесоари и посещения на едни от най-ексклузивните места в Европа.

Миглена Радева е с приблизителен месечен доход около 3000 евро, включително допълнителни възнаграждения. На този фон обаче се виждат елементи на стандарт на живот, които значително надхвърлят подобно финансово ниво.

Сред най-обсъжданите детайли е дизайнерска чанта от марката Hermès, чиято стойност може да достигне десетки хиляди евро. Към това се добавят и кадри от престой в петзвездния хотел Hotel Miramalfi, където цените на нощувките варират от около 1500 до 4000 евро. Снимки от плажния клуб Principote Mykonos също подсилват впечатлението за изключително висок стандарт, където дневните разходи могат да надхвърлят 1000 евро за двама души.

Това неизбежно води до редица въпроси:

Как е възможно държавен служител със стандартна за
 сектора заплата да поддържа подобен начин на живот?
Съществуват ли допълнителни, публично декларирани източници
 на доходи?
Проверяват ли се подобни случаи от компетентните институции?
Достатъчно ефективни ли са механизмите за контрол върху имуществото и разходите на служители на ключови позиции в системата на МВР?

Важно е да се подчертае, че притежанието на луксозни вещи и пътувания само по себе си не представлява автоматично нарушение, но когато подобен стандарт на живот рязко контрастира с официално декларираните доходи, това вече не е просто личен избор, а въпрос от обществен интерес.

В крайна сметка тук не става дума само за личен стандарт на живот, а за принципи. Когато човек заема ключова позиция в разследването на престъпления, всяко съмнение за несъответствие между доходи и разходи подкопава доверието в цялата система. Ако няма ясно, навременно и убедително обяснение, остава усещането за двойни стандарти — едни за гражданите и други за тези, които трябва да прилагат закона.