Г-н Хърсев каква е оценката ви за последните антикризисни мерки на правителството? Задавам ви въпроса така, защото позицията, която изказахте в медиите, бе преди още тези мерки да бъдат приети в Министерския съвет и представени в парламента?

– Винаги съм обяснявал, че тези мерки не са антикризисни…

А какви са тогава?

– Става дума за стабилизационни мерки в рамките на една съществуваща криза. Повечето от тях са с прокризисен ефект, но така или иначе тяхната цел е да се стабилизира бюджетът, защото той не може да си позволи да харчи повече, отколкото събира, и да трупа дефицит. Затова смятам, че това са едни необходими стабилизационни мерки. Повтарям обаче, че не става дума за антикризисни мерки в класическия смисъл на думата, които водят до излизане от една депресивна икономика.

За мен е сигурно, че сме излезли от кризата…

Как така сме излезли?

– Ами да, излезли сме, и то доста отдавна. Това стана още през август, когато икономиката бе на най-ниското си ниво. Което обаче не означава, че след излизането от кризата икономиката автоматично ще се върне на предкризисното си ниво. Напротив. Следва един много неприятен, тежък и продължителен период на депресия. Става дума за влачене по дъното, като депресията може да продължи три-четири години. Знам, че има колеги, които са чели повече книжки и вярват на различни теории, които казват, че моите възгледи са кенсиански и сегашните кризи се развиват по стария класически модел. Говорят за V-образни и U-образни кризи. Обаче, откакто съществува индексът "Дау Джоунс" от 20-те години на миналия век, който е най-добрият показател за икономическото развитие през последните сто години, няма да намерите V-образна криза. И аз ви обещавам, че пак ще си говорим по този въпрос. Ако се придържаме към икономическия термини – правилно е да говорим не за криза, а за рецесия. Рецесивният период го минахме и сега сме в тежкия депресивен период…

Звучи като психоанализа…

– Ами така е. Икономиката е мрачна наука. Това е една от дефинициите за икономика – "дизмъл сайънс" (the dismal science), защото в нея няма нищо оптимистично.

Та така. Приетите от правителството стабилизационни мерки са необходими, за да може бюджетът да съществува в балансирано състояние. В противен случай загубите ще са страшни и разпадът ще е голям. И не е изключено да влезем в много по-тежки локални проблеми дори ако световната икономика започне да излиза от кризата.

Ако ние допуснем сериозни дебаланси и разстройство на фиска, не дай Боже,катастрофи от сорта на отказ от Валутния борд ще влезем в ситуация на разпад на цялата ни икономическа система. Това не бива да се допуска и за радост не виждам човек в правителството, на когото през главата да му минават подобни идеи.

В този пакет от мерки аз лично не видях такава, която да предвижда бързо разплащане на задълженията на държавата към фирмите?

– Напротив. Има такава мярка и това е схемата разплащанията да стават през Банката за развитие. Тя е готова да започне да изкупува вземанията на фирмите от държавата.

Втората мярка бе оповестена много отдавна от министъра на финансите и тя е да се плаща на фирмите, които се съгласят да направят 10% отбив от сумите. Тя също ми се вижда съвършено разумна и рационална. Да, фирмата се лишава от 10% от парите, които има да взема, но решава проблема с текущата си ликвидност. И това е доста добро предложение, като се има предвид, че много от бизнесите се финансират с кредити, чиито лихви далеч превишават 10 на сто.

Само че държавата не признава ли с тези схеми, че, макар и частично, е неплатежоспособна?

– Не. Не става дума за неплатежоспособност. За съжаление има забавяния. Някои ще кажат, че причина за това е неправилното бюджетиране. Само че критиците забравят, че всеки бюджет се базира на определени прогнози и не можем да виним хората, които са ги правили, че тези прогнози не се сбъдват. Те да не са врачки. Рискът да не се сбъдне прогнозата е присъщ на самия процес на прогнозиране. Когато са правили прогнозите, професионалистите в Министерството на финансите не са имали зла умисъл да сгрешат. За съжаление обаче не са познали и оттук нататък идва въпросът – какво да се прави, който обаче е политически. Аз обаче съм пълен лаик по политическите въпроси.

Като икономист за мен е напълно логично да бъдат направени съответните корекции в бюджета, когато стане ясно, че прогнозата няма да се сбъдне. Впрочем още от ноември 2009-а бе за икономистите ясно, че бюджетът няма да бъде изпълнен.

Е, защо, след като е било ясно, бюджетът не бе коригиран още тогава?

– Защото, пак ви казвам, това е политически въпрос.

На вас нормално ли ви се струва при приемането на бюджета за 2010-а в маркорамката да е заложен спад на БВП, а в същото време да се планират приходи, които са по-високи от тези за 2009-а?

– Така зададен, въпросът няма еднозначен отговор. Някои приходоизточници наистина бяха оценени по-оптимистично на базата на увеличаването на процента на преразпределението на брутния вътрешен продукт. И такива неща се случват. Ето ви пример с Гърция. Там има огромен спад на БВП и рязко повишение на заложените бюджетни приходи, за да се покрие бюджетният дефицит.

/със съкращения/

banker.bg