Бояна Стоева е завършила „География, регионално развитие и туризьм“ и има магистратура по „Централна държавна администрация“ от ВСУ „Черноризец Храбър“. Специализирала е немски език в частно училище във Виена. Работила е, като водещ в новините на телевизия МSAT, била е репортер и водещ на рубриката за култура в сутрешния блок на БНТ, а по-късно става редактор и основен водещ на блока „Денят започва“. Кариерата й продължава в частния канал ББТ, където работи като водещ на сутрешния блок „Чай или кафе“. От няколко години се занимава с бизнес. Участвала е в много конкурси за красота и има следните отличия  -“Мис Дружба“ ,“Мис Златни пясьци“- 1 място, „Мис Черно море“- 2 място, „Мисис Бьлгария“- 1 място, „Мисис свят“ в Лас Вегас /приз за най-красива усмивка/, „Топ модел на Варна“- 2008г., „Най-добьр фотомодел“ за 2010г., „Най-добьр модел жена „за 2010 г.

1.    Снимали сте се в немски сериал, излъчван по водеща телевизия в Германия. С какво обогати това професионалната Ви кариера?

„X-Diaries“ се казва сериала, който немската RTL -2 снима през лятото на 2010 г. във Варна. Моето участие стана съвсем случайно, както всички хубави неща, които ми се случиха през предходната година. За мен ангажиментът беше поредното предизвикателство на което не успях да устоя. Но може би трябва да върна лентата години назад, когато за първи път се качих на сцената. Бях едва на 5 години, когато родителите ми ме записаха да тренирам художествена гимнастика. В първото си ревю участвах приблизително на същата вьзраст. На 16 спечелих първия конкурс за красота /“Мис Дружба“/, направих първата си фотосесия и снимах първата си реклама.

Сега с почти 20-годишен опит зад гърба си, след хиляди награди, конкурси, ревюта, каталози и реклами, за хубаво или не – сцената стана част  от моя живот. Знам, че това звучи, като изтъркано клише, но аз имах уникалния шанс да мина през модата, телевизията и накрая да се докосна до магията на киното. Винаги съм гледала на участията си някак между другото, на шега, като хоби. Това са били начини да се разтоваря и да избягам от напрегнатото ежедневие.

Да си призная дали ще готвя поредния сценарии за предстоящо светско сьбитие или ще се потя под прожекторите с микрофон в ръка, водейки предаване в телевизията или ще позирам за известен рекламен продукт – усещането е страхотно! Не съм сигурна до колко този сериал обогати професионалната ми кариера, но знам, че успях да се справя и с това предложенията за работа кьм мен нарастнаха. А дали ще има продьлжение, времето  ще покаже.

2.    През 2001г. ставате носителка на титлата мисис България. Според вас жените след брака загубват ли се в сянката на съпрузите си, ако те са по-влиятелни и известни в обществото?

Да, носителка сьм на титлата „Мисис България“2001, както и на поредица други – кои по-големи, кои по-малки награди. Последните две получих съвсем скоро, през декември миналата година: „Най-добьр фотомодел“ за 2010г. и „Най-добър модел жена“, според медиите. Но освен общоизвестното, любопитното и жълтото ще спомена и прозаичното и не дотам интересно за широката публика. Успях да завърша две висши образования: „Туризъм“ и „Публична администрация“, да специализирам език във Виена и да създам едно прекрасно малко момиченце – моят шедьовър!

От малка сьм възпитана да бъда абсолютно независима, самостоятелна и да разчитам преди всичко на себе си, да преследвам упорито и отстоявам целите си, да не се отказвам пред трудности и препятствия. С времето се  научих да бъда адаптивна,гъвкава, да оцелявам според ситуацията. Знам, че животът е  непрекъснат кръговрат, изпьстрен с изненади, промени и трудни моменти, които понякога и с фалшива усмивка не успявам да скрия. Дали една жена ще се превърне в красива притурка, невзрачно допълнение или отражение на своя съпруг или ще блести ярко със собствена светлина – зависи само от нея.

Дано не звуча феминистки, но всеки може да определи своето място, роля и позиции в едно семейство или врьзка. Разбира се далеч съм от мисълта и преминаването в другата крайност – че жената  трябва да демонстрира превъзходство, сила и така да избяга от изконното и характерно за нея – да бъде нежна, да създава уют, хармония, красота, живот, да обича и да бъде обичана. Също така да поплаче на едно силно мъжко рамо и да бъде понякога слаба, защото все пак е жена. А всяка умна жена владее до съвършенство изкуството да бъде силна и слаба с мъжа до себе си. Да е разбираща и всеопрощаваща, нежна и деликатна, хитра и изобретателна.

3.    Вие сте публична личност, чието лице е познато от подиума. Известността помага ли Ви в ежедневието?

Не примам себе си, като публична личност и това не ме ласкае, дори ме дразни, особено в моментите, когато се нуждая от спокойствие, тишина и анонимност. Отдавна съм претръпнала от младежкия порив да видя лицето си в някой вестник или задоволя суетата си с участие в ТВ предаване. Още на 23 години имах това, към което много малки момиченца в днешно време се стремят.
Бях модел, телевизионна водеща, съпруга на областен управител, депутат, а след това и Първа Дама на Варна.

Разказано така, звучи като приказка, но в действителност ми се наложи твърде бързо да порасна и да взема най-трудните уроци в житейското училище. А именно да бъда себе си, да живея въпреки публичноста, интригите, злобата, лицемерието, завистта. Научих се да се стремя към перфекционизъм и ако другите имаха право на грешки, то при мен те бяха недопустими.

4.     Смятате ли да се върнете към професията на телевизионна водеща?

Медиите и в частност телевизията играят сьществена роля в съвременното общество. Те са истински барометьр на общественото настроение и за мен това е особено важно и интересно. Ето това ме привлича в телевизията. Имам проекти, които ще се опитам да реализирам, но нека да говорим за тях, когато станат факт. Да не предизвиквам сьдбата. А и след работата ми в телевизии, като МSАТ, ВВТ и БНТ, не бих рискувала да създам нещо прибързано, глупаво и посредствено.

5.     Родена сте и живеете във Варна, как оценявате развитието на града?

Да, родена съм и съм израсла във Варна. И въпреки, че работата ми досега ме е свързвала със София, а образованието с  друг емблематичен за мен град  Виена, винаги съм избирала да се върна у дома в моята Варна. Тя ми липсва, където и да съм и макар да не е така уредена, чиста и по европейски бляскава, Варна е жизнена, топла и истинска. Това е най-хубавият град в България. Казвам го с цялата отговорност вложена в думите и не защото беше избран за такъв в класация на популярни медии, а защото тук е всичко, което е важно за мен и което обичам.

6.     Сигурно сте се сблъсквали със завистта на хората. Как реагирате в подобни случаи?

Дейл Карнеги е казал: „Умрялото куче, никой не го рита“. Щеше да е абсурдно,/все пак не живея на друга планета/ да не се сблъскам с тази човешка черта на характера. Кога ставаш обект на завист? Тогава, когато имаш нещо повече от другите, когато си по-добър в дадена област. Завист е имало и винаги ще има и това е по лесния начин, вместо да се стремиш да постигнеш желания резултат. Завистта ме научи да бъда внимателна, предпазлива, дори затворена. Направи ме студена и недрожелюбна понякога. Винаги се изненадвам обаче, когато зависта се настани трайно в живата на някой и осмисли битието му.
Как реагирам в подобни ситуации? Не се боря със зависта на другите, дори не се опитвам. Достатьчно наказание е, че те я изпитват.

7.     Смятате ли, че светските събития у нас се организират професионално?

Зависи от светските събития и от това кой ги организира. Аз съм присъствала, както на блестящи приеми в резиденция „Бояна“, на пищни коктейли в посолства, на благотворителни мероприятия, така и на просташки, помпозни демонстрации на новобогаташи. Участвала съм в прояви облечени в идея, с определен дрескод, с вложена мисъл и кауза обединяваща цветът на интилигенцията, но съм била и на места, на които съм се чувствала неудобно. Но както се казва: „Какъвто е светския елит, такива са и светските събития.“ Сега имам вьзможност да проявявам доста повече селективност от преди, защото се съобразявам основно със себе си.

8.    Организатор сте на поетичния конкурс „Любовта без която не можем”. Има ли пресечна точка между модата и литературата?

И поезията и модата са изкуство.  Усет за красота и стремеж да създаваш такава. Доста трудности преживя конкурсът „Любовта, без която не можем“ през годините, но се радвам, че оцеля и ще го има. Той е точна илюстрация на това, как в днешното неромантично време, творците отстояват непреходните човешки стойности. Сам по себе си конкурсът е предизвикателство към всичко грубо, вулгарно и ретроградно.

Не можем да стоим глухи и слепи, когато бездуховността и цинизмът ни заливат с помия и самата дума творец вече е едва ли не обидна. Обидно е тези, които създават духовните ценности на едно общество да са принудени да се молят на войнстващата и презадоволена посредственост и простащина. Конкурсът всяка година набира скорост и това ще е така, за да се съхраним като хора. Изпитвам истинска симпатия и благодарност към тези, които ми повярваха: Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Недялко Йорданов, Калин Донков, Лиляна Стефанова и много други. Освен поетичен сборник, вече има и създадени две песни по стихотворения, които са участвали: едната по музика на големия Вили Казасян, а другата на Мария Нейкова с аранжимент на Нелко Коларов.

9.    Голяма ли е конкуренцията на модния подиум? Според Вас какви качества трябва да притежава едно момиче, за да се открои от всички останали и да задържи вниманието върху себе си?

Конкуренцията в България на модния подиум винаги ще бъде голяма, защото бьлгарките са едни изключително красиви жени. Ако, човек се разходи по улиците ще забележи, че всяко второ момиче изглежда прекрасно и би имало всички шансове да участва и спечели конкурс за красота. Красотата на българката се е превьрнала в национална отличителна черта и ако не с друго то с нея със сигурност сме известни навьн. Колкото повече потенциал има едно момиче /като образование,талант/, колкото повече качества притежава, толкова е по-полезно и успешно за себе си. Красотата е едно приятно допълнение /далеч не достатьчно/, от което аз лично не бих се отказала. Тя е толкова преходна, колкото е нетрайно вниманието понякога.

barometar.net

01.02.2011