С решение №0648/11.03.2010 г. на Кмета на Община Варна са обявени резултатите по подадените оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка: “Паркоустрояване – поддържане и изграждане на зелени площи, резитби и отсичане на дървета на територията на Община Варна по обособени позиции”, открита с решение №3868/24.11.2009 г. на Кмета на Община Варна и публикувано в официалния интернет сайт на “Държавен Вестник” под №8/26.11.2009 г. Парадоксално е, че спечелилите търга фирми като АД ”ПЪТИЩА И МОСТОВЕ” гр. Варна, ЕТ ”СТАНКА ВАСИЛЕВА” и др. подобни са най-известните в гр. Варна дружества, поддържащи пътната мрежа, и съответно нямат никакъв (даже минимален) опит в изпълнението на подобен вид услуги.
В грубо нарушение на закона и на правилата за подобни търгове, Кмета на Община Варна г-н Кирил Йорданов дава озеленяването на гр. Варна и съответно сумата от близо 9 000 000 лв. на фирми, които не отговарят на изискванията, тъй като нямат необходимия по закон оборот от услуги в сферата на озеленяването и нямат необходимия опит. Декласирани са дружества, специализирани в подобни услуги, като ЕООД ”ЕРИКА КО” – гр.Варна, ЕООД ”БУРГАСЦВЕТ – ТАНЕВ 90” – гр.Бургас, КОНСОРЦИУМ “ПАРАЛЕЛ” – гр.Варна, чиито условия напълно отговарят на тръжните условия.
Ето какво пише в жалбата на една от декласираните фирми: "Следващият критерий заложен в тръжната документация, който подлагаме на съмнение и който беше напълно пренебрегнат от комисията е дали оборота на фирмата кандидат от услуги съответства на предмета на поръчката. Твърдим, че това не е проверено понеже от нас никой не е поискал доказателства, с които да удостоверим горното. Това предполага, че до търга са допуснати фирми с оборот от услуги в сфера, които нямат касателство към „Поддръжка на зелени градски площи”. В търга участват няколко фирми с предмет на дейност, който няма нищо общо с предмета на дейност на търга. Тук въпрос номер едно е: Защо когато оборота от всички услуги, който фирмите е извършил не достига, кандидатите са допуснати до участие в търга? Въпрос номер две е: Как въпросните фирми доказаха, че оборотът им е свързан с предмета на дейност на търга? Защо никой не изиска това от тях, при положение че това е един от основните критерии за участие? След всичко гореизложено смятаме, че в процедурата са допуснати груби нарушения и пропуски, които видимо облагодетелстват някои участници като не само предрешават изхода на търга, но и променят целия смисъл и логика заложен в тръжната документация. Около тръжната процедура за нас, като професионалисти възникват още въпроси, а именно:
– Защо единственият критерий при избора на кандидат е най – ниската цена или иначе казано: „най – икономически изгодната оферта”? Как е възможно опита на фирмите и качеството на нейните услуги в сферата на търга да не присъства като критерий? Какви биха били последиците от това ако не – „те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.
С лансиране на концепцията за най – ниска цена се постига обратен ефект за данакоплатеца. За никого не е тайна, че в борбата за спечелване на търг с подобен критерий фирмите участват с нереално ниски цени и за да компенсират това след започване на работа, доказват изработването на по- голям обем работа, която реално не са извършили."

