Този текст съм длъжна да напиша заради читателите на afera.bg
Кристално ми е ясна нагласата да се коментира нечие поведение – от черното единствено към бялото и от „Осанна” до „Разпни го”.Възпитанието на чувствата, емоциите, мислите и сетивата у нас минава за висша математика.

Предпочитани са сергиите. В бакалията.Получих много обаждания и писма, в които поведението ми спрямо Алексей Петров е окачествено едва ли не като предателство. И обратното. За сведение на онези, които орат единствено в една бразда цял живот, трябва да уточня, че далеч назад във времето еднопластови съмишленици на Алексей Петров се брояха на „играчи” и това, че си позволявам да критикувам „идола им” се окачествяваше като „влизане в отбора на Цветанов и Борисов”.

Така че аз винаги съм била от „лошите”. И за едните, и за другите.Подобно плоско мислене винаги ми е било чуждо.
Неприлично прям човек съм и никога в професията си не съм слугувала за да пера чорапите на нечий отбор.

Това ми е носило задължително загуби и нито едно потупване по рамото. Но истинската журналистика е за това – не да получава похвали и награди, а шутове.Никога не съм крила отношението си към Алексей Петров.

Имам написани и две книги, в които съм извадила на показ общуването ни – такова, каквото го преживях.
От първия ден на ареста на Алексей Петров – преди девет месеца – твърдя, че „октопод” във вида му на поднесената ни пиар-операция на МВР – няма. Работата, както на МВР-то на Цветанов, така и на прокуратурата е злокобно некадърна и некачествена.

Както, впрочем и по купища други „знакови” дела, за които „мастити” журналисти – „борци за справедливост” са си склопили завинаги очите.Afera.bg винаги е демонстрирала острата си позиция по отношение на безобразното театралничене в „битката с организираната престъпност” – търсили сме задължително задкулисието и мръсните механизми, с които се отстраняват нудобните и вироглавите.

Запозната съм в детайли с делото „октопод”, което не касае само Алексей Петров, а и още лица, срещу които има още по-смехотворни „доказателства”.Който чете afera.bg знае позицията ми както за Цветан Цветанов, Бойко Борисов, така и за управлението на държавата.

Никога обаче няма си затворя очите срещу гнусния театър, в който ни вкарват задкулисните изпълнения на определен политически антураж – с режисирани персонажи, демонстиращи „нов ред” и „нови екипи”.Алексей Петров прекрасно знае това.

И ме познава дотолкова за да си е направил анализа, че аз никога няма да бъда онази, която ще си запише предварително въпросчетата на листче, за да му ги зададе в ефир.Дори не е толкова важно, че Алексей Петров избяга позорно от участие в предаването АФЕРА по телевизия СКАТ, въпреки че пое ангажимент и обеща. Не е фатално за народонаселението и защо той промени решението си, въпреки че съм наясно с персонажите и цирка, разигран по тематата.

Главното е, че Петров дори не намери сила и мъжество сам да съобщи промяната в решението си. Което показа гузност и страх да поемеш отговорност, набутвайки я мръснишки на някой друг – твой платен сътрудник, който винаги можеш да изкараш виновен за случката.Никога и по никакъв повод не съм шантажирала не само Алексей Петров!

Мръснишкото му прехвърляне на клеветата върху главата ми, бе поредния опит да се измъкне „без да има нещо общо с това”.
Нямам представа как се окачествява Петров – като мутра, или като агент под прикритие – но познавам лица и от двете категории.
И в двата свята мъжете са мъже, останалите – са мишки без сърца.

Вчера един истински мъж от средата на 90-те години ми каза лаконично – „Сърцето в тази работа или го имаш, или го нямаш. Трябва ти само да се научиш да стреляш и можеш да поведеш армия”.В живота обаче понякога става и така – някои имат „армии”, но доживотно няма да имат сърца и ще се крият зад гърбовете на другите.

Afera.bg ще продължи да се рови точно там, където е най-страшно.Ще бъркаме в гнездото на осите и по всички дела, не само за „октопода”, както сме го правили винаги – когато се сблъскваме с ужасяваща несправедливост и поръчковост в името на интересите на властта.„Шантажираният” Трактор може да е спокоен.Той още кратко ще бъде център на вселената за всички онези, които все още се надяват, че той ще е човекът, който ще им каже цялата истина за прехода.В разследващата журналистика е същото като в онези тайни дебри на разузнаването – трябва хладен ум, горещо сърце и чисти ръце.

Докрай ще се боря като журналист за някого, който е несправедливо обвинен. На никога няма да позволя извън тази кауза, да бъда въвлечена в мръсни лични игри.За тази цел има слуги.Измекяри.А на онези, които ще кажат: „Девет месеца му пази задника като никой друг, как можа той така да постъпи” ще отвърна:

ЗАСТАВАЛА съм така, както никой друг през годините зад много хора и каузи – и никога не съм сгрешила в позицията си за правотата им. Повечето от тях излязоха кофти душички, но това няма никакво значение.Важна е била истината.
А тя винаги излиза рано или късно на бял свят.Благодарностите в тази професия са изключени, предателствата – в изобилие.

Въпрос на разграничение – мужду слугата и журналиста.В България наистина е по-добре да имаш интелигентен враг, отколкото глупав приятел.Дотук във всеки анализ и прогноза спрямо ситуацията около Алексей Петров сме били брилянтно точни.

Нататък? Дано не сме прави, каквото прогнозираме.Пък нека сме царе на „шантажа”.Във всеки случай никой не може да избяга от Господ.

afera.bg

Веселина Томова