В неделната вечер на 28 март тайнственият собственик на "Ню Джърси Нетс" Михаил Прохоров най-накрая "задоволил любопитството" на американската публика с пространно интервю и биографични данни в програмата "60 минути" на "Ен Би Си Ен Ню Йорк". Тогава повечето баскетболни фенове видели за първи път руския олигарх, чийто образ (необичаен за Националната баскетболна асоциация на Америка) внасял дух на мистерия и опасност. Прохоров признал, че е плащал подкупи в средата на 90-те години на ХХ век, защото по онова време в Русия бизнесът се правел по същите правила, както в далечното минало в американския див Запад. Той определил като "полицейско недоразумение" ареста си във Франция през 2007-а по обвинение за трафик на проститутки и дори се похвалил колко се забавлявал да прекара известно време в затвора. Всъщност това "затворническо" приключение, което провокирало изключването му от минния бранш точно преди икономическия срив в Русия, оставило в ръцете на Прохоров много повече пари, отколкото у когото и да било друг играч от сектора. От неговия късмет, от ума му и от усиления му труд, превърнали Прохоров в успешен бизнесмен още преди падането на Желязната завеса, със сигурност ще спечели и "Нетс". Но на първо време клубът ще се възползва от милионите на новия си собственик, който руското списание "Финанс" класира през февруари 2010-а втори по лично състояние в Русия с активи в размер на 17.8 млрд. щ. долара. Пред него бе само стоманеният магнат Владимир Лисин с 18.8 млрд. долара.

Михаил Прохоров бил почти непознат в САЩ до 24 септември 2009-а, когато се съгласил да плати 200 млн. щ. долара за 80% дял от "Ню Джърси Нетс" и за 45% от собствеността от бъдещия им нов стадион в Бруклин. При това, без да се смущава, че отборът се представял като един от най-слабите в историята на американския професионален баскетбол. "Обичам да откривам подценени активи с проблеми. Това ми дава сили", споделя високият над два метра Прохоров.

САЩ са важна част от стратегията на Прохоров защото страната е сравнително незасегната от "наплива" на новата порода руски милиардери. "Нетс" за него е много повече от един баскетболен тим. Целта е сделката да легитимира руснака в Щатите и когато някой попита кой е той, да получи отговор: "Това е собственикът на "Нетс". Прохоров е един от първите придобил извън Северна Америка отбор от НБА, още повече че чуждестранната собственост в щатския спорт е нищожна.

Прохоров купил "Нетс" от предприемача от Ню Йорк Брус Ратнър заедно с дял от новия стадион, който Ратнър трябвало да построи като част от комплекс от апартаменти и офиси за 4.9 млрд. щ. долара на 9 хектара площ. Ратнър планирал да премести отбора в Бруклин (подслонил около 330 хил. имигранти от бившия Съветски съюз), отлагал намерението си в продължение на шест години заради съдебни битки с "кварталните кореняци", които не одобрявали строежа на новото съоръжение. Накрая, след като всички пречки са преодолени, на 11 март 2010-а изкопните работи започнаха. И докато трае строителството на обекта, където "Нетс" трябва да се премести за сезон 2011 – 2012-а, Прохоров планира да съживи отбора с нови таланти. Някои от най-добрите играчи на НБА – Крис Бош от "Торонто раптърс", ЛеБрон Джеймс от "Кливлънд Кавалиерс" и "Дуейн Уейд от "Маями хийт" – ще станат свободни агенти през идните две години. Руснакът има предостатъчно пари за свой собствен "звезден" отбор.

Прохоров притежава всички емблематични за руските милиардери луксозни придобивки

Сред тях са личният му самолет "Гълфстрийм", яхтата "Солемар", купена преди пет години за около 45 млн. щ. долара (която използва рядко, защото страда от морска болест), и имение в околностите на Москва.

Пословична е и слабостта на Прохоров към руските модели. Забелязван е в нощни клубове в Москва в компанията на приятели и на рядка колекция от дългокоси, фини жени – някои модели, други студентки – на високи токове, облечени предимно в черно. Купувал пиене за компанията, а за себе си – минерална вода. Никой никога не го е виждал дори да близва водка.

Всъщност именно преклонението пред нежния пол му докарва и главоболия с френската полиция. Това се случва през януари 2007-а, когато "натоварва" на личния си самолет група приятели, включително и осем млади жени. Компанията отива във френския алпийски курорт Куршвел (на 200 км от Лион) да кара ски. Една сутрин френски полицай почукал на стаята му в петзвездния хотел "Библос" със заповед да го арестува за сводничество. По-късно приятелите му го откриват в затвор в Лион, където задържаният прекарва четири дни. Освободен е, без да му бъдат предявени обвинения. Прохоров определя случая като "загубени в превода" и "недоразумение", защото осемте момичета не били проститутки и не им е платено да го придружават.

Не липсва и традиционната за всеки руски милиардер вила на Ривиерата. През юли 2008-а групировката на Прохоров "Онексим" внесла депозит от 39 млн. евро за един изключителен недвижими имот – "Вила Леополда". Това е френско имение на 20 акра площ, построено от краля на Белгия Леополд II през 1902-а. Днес то е собственост на Лили Сафра – вдовицата на банкера Едмон Сафра. Между двете страни обаче възникнал спор и "Онексим" завел дело в Ница през януари 2009-а, за да си върне депозираните 39 млн. евро с мотив, че Сафра е променила условията на продажбата. На 2 март 2010-а френските съдебни власти решават, че групировката (която се съгласила да купи имението за 370 млн. евро, преди да избухне финансовата криза) няма основание за претенции по внесения депозит и дори дължи на Лили Сафра допълнително 1.5 млн. евро за лихви. "Онексим" обжалва решението.

В известен смисъл Прохоров е старомоден като имението на Сафра – не носи мобилен телефон и твърди, че поглежда в ИНТЕРНЕТ само три пъти на ден, макар че има блог, който редовно обновява. Всъщност това правят сътрудниците му, които въвеждат там написан собственоръчно от Прохоров текст на хартия. В кабинета му няма компютър, а много листа и голяма чиния плодове и орехи. Съставя ежедневните си графици в голям черен бележник, където отбелязва и изпълнените задачи.

Самият Прохоров се определя като руска версия на преуспял със собствени сили американец

Роден е на 3 май 1965-а и израства в Москва в средностатистическо, макар и малко привилегировано съветско семейство. В ранното си детство живее в "комуналка", където родителите му делят с други фамилии обща кухня и баня. През 1975-а семейството на Прохоров се премества в двустайно жилище, което за времето си е сравнително луксозно. Баща му Дмитрий започва работа като ръководител на международния отдел в Комитета на спорта на СССР. Пътува често зад граница и носи на сина си подаръци от Запад (между които и екзотичните за онези времена в Русия джинси на "Лий Купър" и радиокасетофон "Шарп"). Тези предмети "издигат" младия Михаил над връстниците му и формират у него вкус към "придобивките" на капитализма. Всъщност Прохоров пази и до днес касети с музика на "АББА", "Бий Джийс", "Дийп Пърпъл" и "Рейнбоу".

Когато се уволнил след две години служба в Съветската армия, Прохоров е принуден да разтоварва вечер железопътни вагони и дори организирал бригада от състуденти да му помагат. От този нощен труд младежът печелел повече от среден съветски лекар и даже помагал на семейството си. Денем посещавал лекции в Московския институт по финанси.

През 1988-а Прохоров започва втория си бизнес – производство на протрити и избелени дънки по западен образец. За целта Прохоров наема един ъгъл от обществена пералня в покрайнините на Москва. През първата година печалбата му е космическа – по 14 рубли срещу всяка похарчена рубла. Със спечеленото си купува "Жигула" и за първи път е щастлив, че има пари. "Дънковият" бизнес на Прохоров се разраства до 300 служители и тогава той разбира, че има талант да ръководи.

След дипломирането си през 1989-а постъпва на работа в Международната банка на икономическо сътрудничество (МБИС). Там среща Владимир Потанин – клиент на институцията, който му става близък приятел и основен бизнес партньор за следващите 16 години. Двамата откриват през 1992-а собствена финансова институция "МФК", в чийто акционерен капитал от 10 млн. щ. долара всеки от тях влага по 10% собствени средства. След тежките времена на хиперинфлация в Русия, надскочила 2000%, Прохоров и Потанин печелят от валутни операции, използвайки курса на щатския долар към рублата. Година след като основават "МФК", двамата партньори участват и в създаването на нова банка за търговско финансиране – "Унексимбанк".

Изправено пред бюджетна криза в средата на 90-те години на миналия век, правителството на президента Борис Елцин взема заеми от руски банки и в замяна им разрешава да управляват акции от държавни компании. През 1995-а Прохоров и Потанин плащат 170 млн. щ. долара за правото да управляват 38-процентния дял на правителството в "Норилск никел". Две години по-късно те купуват този дял за 250 млн. щ. долара – изключително изгодна покупка, като се имат предвид милиардите, които "Норилск" печели през следващите години. През 2002-ра Прохоров навлиза и в добива на злато, като купува "Полиус голд" и други по-дребни производители на ценния метал. Година по-късно прави първата си инвестиция в САЩ, когато "Норилск" плаща 257 млн. щ. долара в брой и в метали, за да придобие 51% дял в "Стилуотър майнинг".

Гладкият ход на събитията е прекъснат от френския арест на Прохоров, след който Потанин го принуждава да продаде своя 25-процентен дял плюс две акции в "Норилск". През февруари 2007-а Прохоров се оттегля от поста си на главен изпълнителен директор на "Норилск", а три месеца по-късно създава частната инвестиционна групировка "Онексим груп". През април 2008-а продава дела си от "Норилск" на друг руски милиардер – Олег Дерипаска, срещу 7 млрд. щ. долара в брой плюс 14% дял в компанията на купувача "Русал" – най-големия производител на алуминий в света. Разривът с Потанин се оказва печеливш ход – осем месеца след като Прохоров продава акциите си от "Норилск", те губят 71% от пазарната си оценка. През септември 2008-а "Онексим" купува 50% от голямата руска инвестиционна банка "Ренесаснс капитал" за 500 млн. щ. долара и постепенно увеличава дела си в "Полиус голд" – десета по продукция и пета по запаси на злато в света.

Макар че има връзки с руския политически елит, Прохоров твърди, че няма амбиции за политическа кариера и етикетът "руски олигарх" не му подхожда. Защото, по думите му, "олигархът е богат и има политическа власт", докато той "е бизнесмен, а всеки бизнесмен има връзки с правителството".
 

banker.bg