Една дума на Жан-Клод Трише е в състояние да предизвика буря на световните борси. Всеки негов жест се разглежда като намек за промяна на валутните курсове. А пестеливата му усмивка и строгият поглед на тъмните му очи се възприемат като присъда. На него му вярват безрезервно, защото той е главният банкер на единна Европа и президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Този сивокос французин се превърна в един от най-забележителните персонажи на световната икономика от началото на финансовата криза. А след казуса със спасяването на Гърция нито едно съобщение за мерките за излизане от безизходицата, в която се оказа еврото, не минава, без да се спомене името на Трише. Финансовата съдба на Европейския съюз зависи основно от президента на ЕЦБ. Решението на лидерите на общността да създадат стабилизационен фонд по същество означава, че Жан-Клод Трише ще получи правото да задейства с пълна мощ печатната машина за евробанкноти, с които да се изкупят дълговите книжа на европейските държави, които не живеят според средствата си.
Жюстикс или Справедливия
Първото висше образование на Жан-Клод Трише е минен инженер. А в мините не се шегуват с технологиите и не си позволяват никакви волности. Такъв е и той – в работата и в живота Трише следва веднъж и завинаги усвоени строги принципи. И толкова по-зле за онези, които не ги харесват.
Баща му е французин, а майка му – полякиня. Главният ковчежник на Европа е роден в Лион в самия разгар на Втората световна война. Всички в семейството му били учени или преподаватели. Както по-късно си спомня Трише, случвало си дядо му да попита баба му нещо на древногръцки, а тя да му отговори на латински. Баща му е блестящ интелектуалец, завършил прочутото Ecole normale superieure, ковачница за френски политици. Негови приятели и съученици са двама бъдещи президенти – французинът Жорж Помпиду и сенегалецът Леополд Сенгор. Съдбата сякаш е предопределила и Жан-Клод да отиде в някоя от прочутите парижки висши школи, но своенравният младеж постъпил по-другояче. Той заминал за Нанси, където бил приет във Висшето минно училище.
На двадесет години Трише бил изпратен на практика в департамента Нор. В този северняшки край, където французите са се смесили с поляци и италианци, Жан-Клод изпитал на свой гръб колко струва миньорският хляб. След като поработил няколко месеца, той не можел да не стане ляв – и не просто социалист, а член на ляворадикалната партия PSU. На една от сбирките със съмишленици Жан-Клод Трише се запознал с бъдещия премиер-министър Мишел Рокар. Тъкмо той посъветвал лионеца, който възнамерявал да се установи в миньорския край, да продължи образованието си. И то не къде да е, а в Париж – в престижното Национално училище за администрация (ENA).
В музея на училището, създаден в едно от крилата на столичния му офис, младият Трише фигурира на колективната снимка на курса "Томас Мор" (според традицията всеки випуск на ENA се кръщава в чест на някой велик човек). Впрочем духът на английския хуманист-утопист, далеч не определял настроенията на симпатичните и будни младежи. Те се озовали в основния инкубатор на френската номенклатура, точно година след "горещия май" на 1968-а, и прекарвали повече от времето си не на лекции, а на митинги, които понякога завършвали дори със сбивания. При това се сражавали не голисти и леви, а социалисти и леви. А сред инициаторите им бил и Трише, с основание наречен от съратниците си Жюстикс, т.е. Справедливия. Младежът наистина имал изострен инстинкт за съпротива. Веднъж, когато размирниците изпочупили витрините на гастронома "Фошон" – символ на потребителското общество, и били откарани в полицейския арест, тъкмо Жюстикс настоял в листовката, съставена от студентите формулировката "полицейски сили" да бъде заменена с "репресивни сили".
Казват, че списъкът агитката от ENA, която трябвало да възпитава чиновници, а не революционери, попаднал на бюрото на самия Жорж Помпиду. Доложили му и името на главния участник в съставянето на "антирежимната" прокламация. След като видял, че това е синът на приятеля му от младостта Трише, президентът само се усмихнал и наредил да изпратят целия размирен курс на двуседмична ваканция в Бретан. Невероятно, но факт – бунтовниците от "Томас Мор" се върнали в Париж напълно успокоени и благополучно се върнали към обучението си. Впрочем от същите тези левичари много бързо израснали верни слуги на режима. Колкото до Жюстикс, след като се дипломирал, той бил изпратен да работи във финансовата инспекция – светая светих на френската държавност.
Жан-Колд Трише винаги е предпочитал всекидневния упорит труд. При това смята, че чиновническата работа е не по-малко отговорна и полезна от миньорската. Благодарение на този му подход през 1978-а Трише бил забелязан и поканен в апарата на Валери Жискар Д`естен. Президентът му поверил мисия, свързана с промишлеността и енергетиката. Изглеждало, че съдбата на Трише е окончателно определена – Справедливия трябвало да забрави окончателно за някогашните си гръмки лозунги. Но през 1981-ва на изборите победил Франсоа Митеран и апаратът на д`Естен бил разпуснат.
Но Трише не останал дълго със скръстени ръце – солидарността на номенклатурата е "висшата справедливост" на гилдията на чиновниците. Вместо една "ясла" му предложили друга, и, както пишат биографите му, още "по-позлатена". За Жан-Клод е отреден неособено значим пост в Министерството на финансите, затова пък – отговорен. По-важното е, че тъкмо от него кариерата му тръгва стремително нагоре.
В голямата игра
В едно от редките си интервюта Жан-Клод Трише признава, че началото на 80-те са най-хубавото време в живота му. Никому неизвестен държавен чиновник средна ръка, той живее само за себе си и за семейството си. Занимава се с тенис, ски и плуване, а къщичка край Сен Мало в Бретан се превръща в уютна крепост за семейство Трише. Именно тогава Жан-Клод Трише започва да се интересува от литература, особено поезия. Той е в състояние по цяла нощ да чете на глас стиховете на Аполинер и Бодлер, Маларме и Перс… Тъкмо тогава завързва запознанства в средите на бохемата. Сприятелява се с Ален Роб Грийе и Жорж Перек. Пред тях, класиците на съвременността, той не смее да си признае, че обожава научнофантастичните романи и особено филмите на тази тематика. Вместо това предпочита да им покаже винарската си изба. Жан-Клод открива за себе си епикурейските радости на живота – има ли нещо по-прекрасно от любимото семейство, добрата компания и хубавото вино със сирене и селски хляб"?
Трише е от хората, които не умеят да вършат нищо наполовина – ако почива, се отдава изцяло на това, ако работи, го прави до пълно изтощение. В социалистическа Франция, привлякла на министерски постове довчерашни учители по ботаника и началници на пощенски отделения, професионалисти, които не са свързани с неоголистката опозиция, са по-ценни от златото. А Трише има зад гърба си и студентската слава на бивш левичар и покровителството на Мишел Рокар. И макар че Франсоа Митеран не харесва Рокар с неговия остър ум и език, все пак го смята за свой човек. Затова решил, че може да се довери и на протежето му. Така кариерата на Трише получава нов тласък. През 1985-а той оглавява департамента по международните въпроси на френската хазна и става председател на Парижкия клуб на кредиторите.
През 1993-а Трише е избран за директор на Централната банка на Франция с шестгодишен мандат. И на този пост той върши точно това, което смята за необходимо, а именно защитава силната национална валута. Силният франк довежда до ръст на безработицата. Трише се превръща обект на критики от страна на политиците. Но главният банкер отбива умело на нападките, опитвайки се да убеди опонентите в правотата си, но без да отстъпва от позициите си. Трише не крие, че копира антиинфлационната политика на Бундесбанк, а едва ли някой би се решил да оспорва успехите на немците във финансовата политика.
Човек на годината
"Външно той прилича на дипломат, по темперамент – на спортен запалянко, а по убеждения е кръстоносец – пише за Жан Клод-Трише списание Jeune Afrique. – Той вярва в труда, лоялността и силата на властта." Неслучайно, когато през 1988-а на майската конференция на Европейския съюз президентът Ширак и канцлерът Кол постигат труден компромис за назначаването на първия президент на Европейската централна банка, главната кандидатура на Франция е именно Трише. Вярно, че след това немците с подкрепата на британския премиер Тони Блеър издигнаха на поста холандеца Вим Дуйсенберг. Но Ширак не се предаде и успя да постигне джентълменско споразумение, че на половината на мандата си Вим ще отстъпи креслото на Трише. През 2002-ра обаче, когато осемгодишното президентство на Дуйсенберг отиваше към средата си, той изобщо не бързаше за излезе в пенсия. Пък и никой не го подканваше към това. Защото предполагаемият му приемник, вместо да опакова куфарите си, даваше показания пред следствието.
Жан-Клод Трише се оказа един от деветимата заподозрени по делото за мошеничествата в банка Credit Lyonnais (CL). На шефа на Централната банка на Франция бе предявено обвинение, че през 1992-а, докато е бил началник на хазната в Министерството на финансите и куратор на Credit Lyonnais, си е затварял очите за фалшифицирането на отчетността в банката. През 80-те години CL, втората по големина държавна банка, предоставяла кредити със замах. Когато повече от тях се оказаха невъзвръщаеми, банката понесе големи загуби – до 31 млрд. долара. В счетоводните отчети обаче фигурираха други, фалшифицирани данни. Главният банкер на Франция обаче успя да докаже пред следователите, че няма никакво отношение към машинациите. Решението на съда беше огласено на 18 юни 2003-а, а Трише беше оправдан по всички обвинения. В противен случай го заплашваше присъда от десет месеца затвор и глоба в размер на 375 хил. евро.
Оттам нататък пред французина нямаше никакви пречки да оглави Европейската централна банка, защото никой не го превъзхождаше нито по опит, нито по авторитет. Неслучайно през 2007-а влиятелният британски вестник Financial Times го обяви за човек на годината. Както се шегуват във Франкфурт, където се намира централният офис на банката, "единственият недостатък на Трише е френският му паспорт". Той пък скромно определя себе си като "гробокопач на кризите". И наистина изпитва истинско удоволствие да разрешава кризисни ситуации – революционните идеи и напрегнатите преговори са негова стихия.
Според очевидци главният европейски банкер е винаги в добро настроение и в добро състояние на духа. Това му помага да запази острия си ум и бързината на реакциите си, въпреки уважаваната му възраст. Откакто Алън Грийнспън не е шеф на Федералния резерв на САЩ, Жан-Клод Трише може да бъде определен като най-опитния управленец в сферата на макроикономиката. Скоростта на реакцията на Европейската централна банка спрямо кризата в САЩ бе наистина впечатляваща. Когато ипотечният пазар в Америка се срина, Трише беше на почивка и даде първите указания на подчинените си за стабилизирането на европейската финансова система по телефона. Благодарение на тази оперативност тогава Европа почти не пострада от американските проблеми.
Което не може да се каже за неотдавнашната гръцка криза и нейните последици. Сега на Жан-Клод Трише са дадени пълномощия да угаси бюджетния пожар в Европа, така както американският му колега Бен Бърнанке гасеше ипотечния – с прясноотпечатана валута. Остава да видим дали французинът ще успее да постигне това, което постигна американецът – да оживи пазарите и да не допусне една от световните резервни валути да се спусне към дъното.

