Дълговата криза в еврозоната дава на Полша, Чехия и Унгария добро извинение да отложат приемането на еврото, пише Bloomberg.Трите страни забавят изпълнението на критериите за приемане на еврото, докато правителствата в Западна Европа се опитват да се справят с дълговата криза, която през май миналата година почти успя да унищожи единната европейска валута.

Правителства от Варшава до Будапеща са все по-малко склонни да въвеждат стриктните фискални политики, предложени от европейските лидери в Брюксел като средство за предотвратяване на нови кризи. Седем от 10-те бивши комунистически страни, които бяха приети в Европейския съюз след май 2004 г., все още не са въвели единната европейска валута.„Кризата е удобно извинение и може да им послужи като претекст за отлагане на приемането на някои от мерките за съкращаване на бюджетните дефицити и извършването на структурни реформи“, казва Найджъл Рендъл, икономист на RBC Capital Markets в Лондон. „Това са добри новини и за някои страни, които са настроени по- скептично към еврото.“

Германският канцлер Ангела Меркел приканва европейските лидери да ограничат дълговете и бюджетните си дефицити и да подкрепят конкурентоспособността в замяна на германското обещание за финансова подкрепа за излизане от дълговата криза.Това, което предизвиква опасения сред някои източноевропейски правителства, е, че новите правила могат да ги принудят да ограничат бюджетните си разходи и да реформират социалното си осигуряване по-рано, отколкото са планирали.

Изпълнението на критериите за въвеждане на еврото за максимално допустим бюджетен дефицит и инфлация може да понижи доходността по облигациите на източноевропейските страни.Въпреки това, като следствие от дълговата криза, доходността на някои източноевропейски облигации сега е значително по-ниска от тази по дълговете на страни от периферията на еврозоната.„Без да имаме фиксиран график за приемането на Чехия, Полша и Унгария в еврозоната, вече не може да залагаме, че доходността по облигациите им със сигурност ще се понижава“, казва Жан-Доминик Бутикофер, управляващ облигации за 1 млрд. долара в Union Bancaire Privee в Цюрих.

Доходността по 10-годишните чешки облигации е 3,97% спрямо 3,25% за еквивалентните германски бонове. Доходността по 10-годишните полски облигации е 6,29%, а тази на унгарските е 7,49%. За сравнение, доходността по 10-годишния гръцки дълг достига 12,4%, а доходността по португалския дълг е 7,31%

По време на глобалната кредитна криза в периода 2008 г. – 2009 г. някои източноевропейски лидери лобираха пред западните правителства за по-бързо приемане на еврото, тъй като инвеститорите масово напускаха смятаните за по-рискови източноевропейски пазари. Сега политиците в Чехия, Унгария и Полша преразглеждат сроковете за приемане на еврото, тъй като по-гъвкавите валутни курсове позволиха на икономиките им да се справят с глобалната рецесия по-добре от някои западни страни. Полша беше единствената страна в ЕС, която през 2009 г. избегна рецесия.

investor.bg