EUR
Зареждане ...
Подтиквана от предизборни вълнения и характерната за следвоенна Германия неприязън към войната и ядрената енергетика, канцлерът Ангела Меркел сериозно обтегна отношенията с партньорите си от Европейския съюз и НАТО, повдигайки нови въпроси около присъствието на Германия на глобалната политическа сцена въпреки растящата икономическа мощ на страната, пише New York Times.
След като се въздържа при гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност към Организацията на обединените нации (ООН) за оторизиране на военни действия за защита на цивилното население в Либия, и след като вчера отказа да участва в налагането на приетото от ООН оръжейно ембарго върху джамахирията, Германия недвусмислено отказа да подкрепи политическите цели на двете най-важни за нея съюзнически страни в Европа – Великобритания и Франция. По този начин Берлин отказа съдействие и на САЩ.
След подобно решение идеята за обединена европейска външна политика изглежда още по абстрактна, дори ако признаем, че Франция първа наруши солидарността в общността, като внезапно призна либийската опозиция за легитимно правителство на страната. В същото време, като избра да затвори седем от по-старите си ядрени реактори заради ядрената криза в Япония, Меркел измени на собствената си политика и допълнително влоши отношенията си с Франция, където 75% от електрическата енергия се генерира от ядрени реактори.
Напрежението ескалира няколко седмици, след като Германия поиска налагането на още по-сурова икономическа дисциплина в страните от еврозоната, като цена за гарантиране на нови заеми за финансово притеснени страни като Гърция и Ирландия. Според мнозинството анализатори Португалия е следващата страна, която ще поиска спасителна финансова помощ. Германия, най-богатата страна в Европейския съюз, беше доста рязка и невинаги дипломатична в отказа си да обещае помощ и за други изпитващи затруднения с дълговете си страни, в случай че не извършат болезнени бюджетни съкращения и икономическо преструктуриране.
В по-общ план, в епохата след края на Студената война действията на Германия демонстрират все по-изявената склонност на страната да пренебрегва отношенията със съюзниците си в името на националните си интереси и дори по вътрешнополитически причини.
Решението на Меркел да се въздържи при гласуването на резолюцията в Съвета за сигурност беше остро критикувано от много членове на собствената й партия, докато Йошка Фишер, член на опозиционната партия на Зелените и бивш външен министър, заяви, че „Германия е изгубила доверието, на което се радваше в ООН и Близкия Изток, и че надеждите на Берлин за постоянно място в Съвета за сигурност са безвъзвратно загубени“.Клаус Нойман, бивш германски военен министър, заяви, че е пострадала „дори идеята за постоянно място на Европейския съюз“ в Съвета за сигурност и допълни, че „Германия е превърнала идеята за единна европейска външна политика във фарс“.