Има опасност някои панелни сгради да се превърнат в гета, предупреди зам.-кметът по сигурността на София Иван Сотиров по БНТ. Той обясни, че поради липсата на разбирателство между хората в панелните сгради, част от хората с парични възможности се преместват на други места, а на тяхно място се настаняват хора с нисък социален статус, които не извършват никаква поддръжка на своята собственост.

Според Сотиров 50% от сградите, собственост на общината, вече са обследвани, но що се касае частните сгради с панелни апартаменти Сотиров предложи предприемане на комплекс от мерки, включително и законодателни промени, които да предвидят данъчни облекчения и стимули за етажни собствености, които се сдружават и които акумулират средства за обследване и след това за саниране на тези сгради.

За да се реши проблемът Сотиров предлага да се извършат необходими законодателни промени, за да може, ако хората не поддържат своята собственост, да бъдат принудени по някакъв начин, дори и чрез ипотекиране на имоти. Заместник-кметът подчерта, че има европейски средства в посока на облагородяването на жилищните сгради у нас, но те няма да са достатъчни.

Колко продължава животът на панелните блокове в България? Според Атанас Черешаров, общински съветник в Столичния общински съвет, тези блокове след десетина години би трябвало или да се санират, или да се разрушат, пише money.bg. Голяма част от панелните комплекси в странатта са строени в края ан 60-те и 70-те години на миналия век. Според арх. Людмил Леонидов, общински съветник в СОС, проблемът е в изпълнението и експлоатацията – те не са ремонтирани откакто са построени, има много течове, което е най-тежко за сградите, тъй като те предизвикват корозия и разрушаване.

В средата на януари министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев съобщи, че ще стартира проект за обновяване на 720 000 панелни жилища и сгради в лошо състояние, в които живеят 3 милиона българи. Половината от тези сгради са в четири града – София, Пловдив, Варна и Бургас.

vesti.bg