EUR
Зареждане ...
В годишния доклад за състоянието на сивата икономика в страната през 2010 г. икономистите от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) представиха отражението на икономическата криза върху поведението на сенчестия бизнес и влиянието му върху пазара на труда. Анализите се правят от 2002 г. насам и показват движението на индекса на сивата икономика в различни етапи от развитието на българската икономика. За основните изводи от анализа разоваряме с директора на икономическата програма в ЦИД Руслан Стефанов.
– Г-н Стефанов, в изследването се откроява изводът, че въпреки битките на всички нива срещу сивия сектор в икономиката, от 2009 г. насам неговият дял започва да се покачва. Какво е обяснението, според вас?
Изследването през 2010 г. наистина показва леко увеличение на фирмите, които по една или друга причина са преминали в сивия сектор, но изводите не са еднозначни и не би трябвало да заключаваме, че има драстично увеличение на скритата икономика в страната.Проучванията на Центъра за изследване на демокрацията се базират на анализи за състоянието на скритата икономика от 2002 г. досега и в дългосрочен план тези анализи установиха, че през последните 10 години има плавно свиване на дела на сивия сектор.Това, което е важно да отбележим, е, че върху скритата икономика основно влияние оказва икономическото развитие на страната, а не толкова прилаганите от правителствата политики за контрол, изпълнявани от данъчните органи или инспекторите в различните агенции, контролиращи пазара на труда, строителството или фирмите от хранително-вкусовата индустрия, например.
– Каква зависимост установихте между състоянието на икономиката и сивия сектор?
Чрез нашето изследване за първи път установихме поведението на сивата икономика в условията на икономическа криза и да си призная, то се оказа неочаквано за нас.Според използваните от нас индекси, при навлизането в кризата скритата икономика се очакваше да нараства, а при излизането от нея – да се свива. Случи се точно обратното – индексите отчетоха, че делът й започна да нараства в залеза на кризата. Станахме свидетели на неочаквано поведение на сивия сектор, което беше изключително интересно, защото подобна зависимост досега не беше наблюдавана в нито една европейска страна.
Но да се върна на въпроса за това как икономиката влияе дългосрочно върху т.нар. сив сектор. Десетте години на ръст, който имахме в икономиката от 1999 г. до 2008 г., на практика доведоха до поетапно намаляване на скритата икономика, като най-съществено то беше след 2003 г., когато се отпуши кредитирането. По същото време държавата въведе и задължителното регистриране на трудовите договори, което също повлия върху т.нар. „изсветляване“ на сектора.
В края на 2009 г. нашите индекси показаха най-нисък дял на скритата икономика, но година по-късно, когато започна изтласкването от кризата, делът й започна бавно да се увеличава. Анализите ни потвърдиха правилото, че скритата икономика вреди на социалното здраве на икономиката, защото първите съкращения на заети лица бяха направени именно на хората без трудови договори или на договори със скрити клаузи. За мениджърите това бяха най-лесни съкращения, защото обикновено това са хората с ниска квалификация.
Върху ограничаването на сивия сектор отчасти повлияха и мерките на правителството за контрол върху пазара на труда, но само година по-късно тези мерки вече нямаха този ефект. Според нас правителството трябва да си вземе поука и по отношение на акцизната си политика. Урокът, който вероятно вече са си взели е, че не можеш чрез контролни механизми да промениш това, което икономическата политика повелява т.е. не може в условия на криза, когато доходите падат, да увеличаваш акцизите.
– Може би тук е важно да се определи границата между криминална и сива икономика, които се контролират по различен начин?
Необходимо е да се знае, че скритата икономика не е еднородна маса. Има ядро, което ние наричаме черна икономика – това са забранените от закона стоки като наркотици например. В този обсег влизат и стоките, които се разпространяват от нелегалните престъпни мрежи – примерно пари от проституция, инвестирани в имоти или други сектори от икономиката, добили популярност като „пране на пари“. В този списък не попадат акцизните стоки.
Буферът на скритата икономика е т.нар. сива икономика, където попадат фирмите, които не плащат данъци и осигуровки, а в периферията е натуралната икономика, включваща производството за лично ползване от домакинствата.Нашата методология не прави разлика между трите зони на скритата икономика, индексът покрива и трите елемента. Но това, което трябва да отбележим, е, че тази сложна структура изисква противодействието срещу трите елементи да бъде различно. Така например субектът на контрол срещу черната икономика са органите на правоохранителната система, които са извън обсега на изследването.
При сивата икономика обаче системите за административен контрол невинаги се оказват ефективни. Те са успешни само при добре премислени и рисково обусловени случаи, когато трябва да се предотврати примерно навлизането на криминални капитали в сивия сектор.Подобни мерки навремето бяха прилагани срещу т.нар. кредитни милионери или при някои приватизационни сделки. Сега административният контрол е належащ само при някои сделки в областта на недвижимите имоти или възобновяемите енергийни източници, където също има опасност от преливане на съмнителни капитали.
Обществените поръчки също са податливи за проникване на подобни капитали, затова и там се налага по-строг административен контрол.Но при останалите два типа на скрита икономика – сивата и натуралната икономика, административният принудителен контрол има по-скоро обратен ефект. Ще посоча като неправилна политика инициативата на Агенцията по безопасността на храните да пререгистрира кварталните магазинчета за хранителни стоки.
Още от интервюто вижте тук: