Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 23.07.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Пламен Начков: В София заплатите са по-големи, защото чужди компании откриват офисите си предимно там

Интервю на Ели Маринова с Пламен Начков – директор на дирекция „Регионална служба по заетостта” Варна

Пламен Начков  е роден на 24.09.1954 г. През 1979 г. зъвършва Икономическия университет със специалност –магистър „Икономика и управление на промишлеността”, а през 1985 г. завършва второто си висше образование пак с магистърска степен, специалност „ Икономика и управление на строителството”.

От 1996- 1998 г. е заемал е длъжността „административен директор” във фирма „Ротан” Ад, а през 1998- 2002 г .- административен директор на „АД Холд” ООД. От ноември 2002 г. директор на Дирекция„ Регионална служба по заетостта”.

Ели Маринова: Какво е нивото на безработица във Варна в момента?

Пламен Начков: Град Варна е с традиционно ниска безработица в сравнение с другите градове в страната. В края на месец март нивото на безработица е 5.56% и намалява спрямо предходния месец, когато е била 5.90%.

Е.Маринова: Кога ще стартира проектът „Аз мога повече”?

П. Начков: Очакваме схема „Аз мога повече”, която е продължение на първите две схеми „Аз мога”, да стартира през месец май тази година.

Е.Маринова: Очевидно има голям интерес към „Аз мога”. Има ли случаи на лица, изявили, желание да се включат, одобрени, но не получили ваучерите си?

П. Начков: Процедурата за получаване на ваучер за обучение по схема „Аз мога” преминава през няколко етапа. След като заетото лице подаде заявление в бюрото по труда, се извършва оценка за допустимост от комисия съгласно определени критерии. В случай, че кандидатът е допустим, се уведомява писмено и се кани в бюрото по труда за връчване на уведомление, с което се извършва избор на доставчик на обучение. След като кандидата избере доставчик на обучение и той посочи дата, от която стартира обучените, бюрото по труда връчва ваучера.

Е.Маринова: Какви професии търсят най-много жените? А мъжете?

П. Начков: При търсене на работа, определящ е не полът, а качествата на кандидатите – завършено образование, придобита професия, трудов опит. Затова не би могло да се конкретизира какво търсят мъжете или жените. Всичко зависи от техните знания и умения, от една страна, и от друга, какви специалисти търсят работодателите, още повече, че българското законодателство не допуска дискриминация по пол при обявяването на работни места и наемането на работа.

Е.Маринова: Кои са професиите на бъдещето? А на настоящето?

П. Начков: На този въпрос днес е трудно да се отговори еднозначно. Развитието на икономиката в определени сектори определя професиите. Голяма е палитрата на търсените професии в България. Ако някоя професия е по-търсена, това означава, че няма достатъчно подготвени специалисти. Ще Ви дам един пример, който е показателен. Когато започна масовото навлизане на компютърната техника, имаше недостиг на IT специалисти. Обучаващите институции реагираха бързо и пазара се насити с такива кадри. Пазара на труда е много динамичен и ни поставя почти всекидневно пред нови предизвикателства, с които трябва да се справяме.

Е.Маринова: Кои ретро професии отпадат от пазара на труда по ваши наблюдения?

П. Начков: Това са предимно професии от сфери на икономиката, които вече не работят или спират своята дейност. „Отмират” професии и поради въвеждането на автоматизация и роботизация в производствата.

Е.Маринова: Защо според вас в столицата цялостната картина на заплатите показва в пъти по-голям размер? В някакъв синдром на провинцията ли е вкаран град като Варна?

П. Начков: Това, за което ме питате е факт и има своето логично обяснение. По-високите изисквания на работодателите към персонала, който наемат определя и заплащането. За да привлекат висококвалифицирани специалисти, те трябва да предложат и адекватно заплащане. Тъй като преобладаващата част от компаниите (особено чуждестранните), разкриват своите централни офиси в столицата, те търсят кадри от града или околните населени места и като резултат се получава този дисбаланс в заплащането.

Е.Маринова: Има ли масови случаи на работещи хора, които вземат обезщетение за безработица?

П. Начков: Агенция по заетостта и нейните териториални поделения – бюрата по труда, не изплщат обезщетения за безработица. Тази дейност съгласно законите на страната се извършва от Националния осигурителен институт. Хората, които са останали без работа първо се регистрират в бюрата по труда като безработни и след това трябва да посетят поделението на НОИ. Не бих се ангажирал с отговора на този въпрос, още повече, че ние нямаме контролни функции. Осъществяваме обмен на информация с Инспекцията по труда, която е контролния орган. В случай, че е констатирано от тях при проверки на работодателите, че има лица, работещи без трудови договори, ние извършваме проверка дали не са регистрирани при нас и ако е така им прекратяваме регистрацията.

Е.Маринова: Гъвкав човек ли е българинът? Веднъж, останал без работа, бърза ли да се преквалифицира, за да работи?

П. Начков: Не бих искал да слагам знаменател на всички българи дали са гъвкави или не. Всеки човек е различен. Едни бързат да започнат работа, други изчакват. От наблюденията в последните години се забелязва нарастващ интерес към обучението, пример за това е схемата „Аз мога”, към която интересът е значителен. Безработните сега също са по-различни от безработните преди 10 -15 години. Сега хората, оставащи без работа търсят възможности да повишат своята квалификация или да научат нова професия. И всичко е продиктувано от това, какво търсят работодателите. Нашата цел е една да срещнем исканията на работодателите с уменията на хората.

Е.Маринова: Мислите ли, че е добра идея Бюрата по труда да участват в дискусия за търсенето и предлагането на работни места и формирането на специалности в държавните университети?

П. Начков: Бюрата по труда и сега участват в този процес. Когато дадено учебно заведение въвежда нова специалност, то трябва да докаже, че е търсена на пазара на труда. Бюрата по труда си сътрудничат в този процес с Регионалните инспекторати на образованието, като подават информация какво е търсенето на определени професии и какви безработни има регистрирани с определени специалности.

barometar.net