Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 17.02.2019
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.7369
GBPGBP12.2241
CHFCHF11.7247

Анкета

Доволни ли сте от темпа на работа на фирмите, които ремонтират варненските улици?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория България

Църквата „Света Троица” във Въбел, Търговище спешно се нуждае от възстановяване. Помогнете!

Вероятно помните думите за нея. Кокетна, малка, стегната и силна. На главния път от Варна за Плевен. Строена е преди 100 години и е втъкала между камъните си жилавостта и ентусиазма на шепа будни хора. Църквата „Света Троица” в квартал Въбел до Търговище. Тя просто прави впечатление и те отбива от път. Колкото и да бързаш. За щастие, в последно време се засили строителството на православни храмове в България. Не е рядкост гледката на лъскав модерен малък храм в крайпътните селища. Но тази е особена. Някаква странна смесица между старина и красота е събрана в малката площ, на която е построен храма. Свещениците от църквата твърдят, че е строена по модел на „Св. София” в столицата.

Храмът спешно се нуждае от възстановяване на стенописите и покрива. Открита е сметка. Ако имате възможност и желание, моля дайте своята лепта за запазването на православната старина!

Номерът на сметката в лева е:

BG21FINV91502014980845

Припомням малко история. Кой и кога я построява:

Въбел е много по-старо селище от Търговище. Заради удобното му разположение и близост с града, тук по време на османското робство се заселват много турци. Постепенно се опитват да асимилират българското население (дотолкова, че сто години след Освобождението, там са останали не повече от 16 български къщи). По-късно се заселват от съседните села „ерлии” * и селото наброява ок. 70 къщи. Турците, макар и по-късно разбират, че в резултат на техния натиск, българите започват да бягат от селището.  Това на практика означава, че губят и работна ръка. За да се увеличи населението, турците от Въбел съдействат на ратаите си, дошли от други села да се женят за местни моми. Когато селото наброява вече 30 къщи, местни будни българи, сред които дядо Братой, чорбаджи Стою, дядо Пею и дядо Георги поемат инициативата да си построят черква.

Обръщат се към местния мухтарин Юсенаа с молба да си постоят параклис, но той им отказва. Българите обаче не се отказват и пращат дядо Стою и дядо Георги при разградския околийски управител Караян (тогава селото е било под административното управление на Разград). Делегацията моли управника да им разреши построяването на една стаичка за молитвен дом. Караян се отнесъл с уважение към пратениците и им позволил да си построят „Хибадет ари” – параклис. Написва писмо до местния мухтарин Юсенаа с поръка и местните мохамедани да помагат на българите при изграждането на техния молитвен дом. Българите така и не потърсили помощ от турци. Място за храма дава от собствения си двор дядо Братойовлар, майстор на строежа е дядо Пею. За камбана им служи дървено клепало. Параклиса посвещават на Света Троица.

Във Въбел идват 4-5 пъти годишно свещеници от Търговище, а в останалите неделни и празнични дни четат утринно и вечерно правило учителите от местното народно училище. Този параклис служи на въбелчани до 1912 г., когато им става тесен. Тогава събират средства за строежа на нов храм, но войните спират временно строителството. Едва през 1918 г. църквата е завършена.През 1922 г. е била осветена от дядо Симеон.

Църквата във Въбел е кръстокуполна базилика с обла абсида. Над притвора се издига класическа богата камбанария. Строена е от камък и червени пресовани тухли, зидани в последователно редуване. На това се дължи интересната и външна архитектурна украса. В този североизточен  район на страната тази, както и омурташката църква са с най-богати стенописи. Иконографисана е от самоукия художник Московченко.

В двора на църквата има постройка с три стаи, в които е живеел свещеникът. Той отглеждал животни в северната част на двора, където имало курници и кочина. Писмените паметници свидетелстват за това, как много селяни негодували, че свещеникът живее в тази килия и за това, че развъждал много кокошки, гъски и пуйки. В миналото в двора е имало много овощни дръвчета. Сега са останали само няколко.

Ели Маринова

*До X век, в процеса на формиране на българската народност, в земите северозападно от Плиска и Преслав се формира местното българско население, наречено „хърцои“ или „ерлии”.