Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 20.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Андрей Слабаков, режисьор: Харесвам държавата си въпреки всичките й кусури

Смятам, че не съм добър актьор и затова се насочих към режисурата, сподели Андрей Слабаков в предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“. Режисьорът каза още, че е критичен към себе си и че характерно за него е, че харесва родината си. По думите му киното по всяко време е еднакво стойностно, защото „има едни общочовешки идеи, които се повтарят“. Слабаков смята, че за гледаемостта на един филм днес най-голямо значение има рекламата и изрази съжаление поради този факт.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Защо се насочихте към режисьорската професия, след като първият ви досег с киното е като актьор?

– Човек трябва да знае своите възможности. Смятам, че не мога да играя, затова съм се насочил към режисурата.

– Когато стъпихте на актьорската сцена, на колко години бяхте?

– На девет или десет. Актьорската професия винаги ми е била странна. Тъй като майка ми и баща ми са актьори, идва някакъв, който започва да ти казва какво да правиш. Аз много мразя това нещо. Аз лично предпочитам аз да казвам кой къде да ходи.

– Какво си спомняте от любимия на много българи „Таралежите се раждат без бодли“?

– Тогава ми се провали морето, но купонът по време на снимките ме накара да не съжалявам за това. Митко Петров, режисьорът на филма, е един изключителен човек. Не знам защо толкова много хора са го забравили, това е един от филмите, който има „Златен лъв“ във Венеция.

– Повече актьори казват, че от образите, в които влизат, научават по нещо. Вие какво научихте?

– Аз се надявам нещо да съм им дал, не знам какво съм научил. Аз си харесвам България и това не беше особено странно, че играя такова нещо, т.е. беше странно, защото аз смятам, че не съм добър артист. Харесвам си държавата въпреки всичките й кусури, т.е. харесвам територията, а не държавата, ако трябва да съм точен.

– От коя страна на камерата е по-трудно?

– Според мен за актьорите е по-сложно, защото това е една тежка професия, което е свързано с някакъв миг, това не е театър, където образите и представлението се развиват. За режисьора е тежко по друг начин, работата е свързана с много хора.

– Какво си спомняте от годините ви, прекарани в Италия? Когато заминавахте, мислили сте, че ще се занимавате с професията си?

– Аз като заминавах, не смятах да оставам. Заминах, защото бях доста отвратен около 10 ноември, тъй като видях на трибуните същите хора, които управляваха и преди и се оказаха най-големите дисиденти. Отидох да видя жена ми в Италия и се оказа, че мога да остана и като видях тук каква гадост е, останах.

– А как стигнахте до РАИ 1 и РАИ 2?

– Това се случи случайно, както става в много случаи. Не знаех никакви думи на италиански, наложи се да започна с по-популярни професии, като копане на дупки, бране на чушки, круши много съм брал, но иначе се занимавах с озеленяване. После отидох да ръкопляскам в РАИ и съвсем случайно докато ръкоплясках, защото бях много добър – бях най-шумният от всички, които ръкопляскат, те ме питаха ти какъв си и аз – режисьор съм. Питаха ме – ти защо ръкопляскаш, снимал ли си, снимал съм… имаш ли някакви касети – продължиха да ме питат – да и аз им дадох една касета.

– Какво имаше на касетата?

– Тогава, през 1989 г., бях снимал един документален филм, който се казваше „Влак за морето“…

– Вие взехте отличие за този филм…

– Да, има много отличия… това е късометражен филм от 22 минути и е добър. Дадох им го и си мислих, че няма да го дадат на никого. По едно време ми се обадиха и ми казаха, че ме викат в ръководството, а аз си помислих, че ще ме изгонят. И те ми предложиха да стана режисьор на една от две програми и аз, разбира се, станах режисьор в програмата, в която ръкоплясках.

– Как направихте „Влак за морето“?

– За седем часа и малко – докато стигне нощният влак. Това е един от най-кратко сниманите филми. В студио „Време“ ми викат – ти ще пътуваш 7 дена с влак до морето, викам не, не, ще го снимам за една нощ. А аз тогава често пътувах до Бургас, защото Ернестина играеше в бургаския театър и всичко в него ми бе познато.

– Коя от всичките си ленти харесвате най-много?

– Аз всички си харесвам. Смятам се за изключително добър, защото влагам всичко в това, което правя. Смятам, че съм късметлия, че работя това, което искам.

– Понякога не сте ли критичен към себе си?

– Ако има някой, който да е критичен към нещата, това съм аз, тъй като другите едва ли имат възможността да разберат къде съм сбъркал. Не ги подценявам чак толкова интелектуално, но аз си знам собствените си грешки, какво съм искал да направя.

– Какво е необходимо да бъде един филм гледаем?

– Като изключим рекламата ли? За съжаление един филм в днешно време да бъде гледаем принос има неговата реклама. Всичко друго е второстепенно. Това е ужасно.

– За да бъде оценен, не е необходима реклама.

– Ако трябва да бъде оценен и харесан, филмът все пак трябва да има някакъв смисъл, послание и хората, които са го правили, да са го направили с желание.

– Последният ви игрален филм „Хиндемид“ доста добре беше оценен от критиката. Съпругата ви взе „Златна роза“ за най-добра женска роля в него…

– Да, но Деян Донков не взе за мъжка…

– Те май там се разпределят…

– Да, разпределят се. Деян е толкова добър, колкото и Ернестина, за която много се радвам, но смятам, че това, че той не получи награда, е една абсолютна простотия. Мисля, че журито е крайно непрофесионално. Наградите станаха и те политика. В това има нещо крайно неморално и големите фестивали са изключително гнусни. Лошото е, че и малките започнаха да го правят. Освен това как може да оценяваш кой е по-добър – Микеланджело или Леонардо да Винчи?!

– Какво е посланието на този филм?

– Смятам, че хората се раждат различни и е хубаво да останат различни до края, а не да се занимават с някакви обществени нагласи и неща, които ни правят еднакви.

– Кога киното беше по-стойностно?

– Винаги е стойностно. Има едни общочовешки идеи, които се повтарят.

– Някога смятали ли сте да се занимавате с политика? Много ваши колеги го направиха. Някои открито заявиха след това – съжаляваме, не бяхме за там… Някои продължават.

– Бих се занимавал с политика само при положение че ще стана едноличен диктатор. Защото какъвто и човек да дойде на власт, който е лидер на партия, той има т.нар. „избирателна маса“ и неговата група. В тази група със сигурност 70% са посредствени изроди, които са отишли да гласуват за пари – във всичките партии е така. Тоест хора, които не ги бива в професията, отиват да се занимават с политика, за да изкарат някакви кинти. Имаше 20%, които не са много сигурни, дали искат да са точно в тази или в друга партия и около 10% поддръжници. Тоест ти зависиш от 70% посредствени тарикати, които искат едни кинти.

– Напоследък, според Вас, дали се възражда българското кино и какво е неговото бъдеще?

– Българското кино винаги е съществувало, въпрос е дали е гледано, което е въпрос на разпространение.

– Или на реклама, както казахме в началото.

– Да, както Митовски си осигури мангизи, да е жив и здрав, но това е изключение, защото е успял да направи реклама на своя филм. Да не говорим за предишните години, че беше по-страшно. Българските филми няма къде да бъдат гледани. Преди 2-3 години влезе една част от закона, в която американските разпространители в България, които всичките са американци, а не са българи, са длъжни да разпространяват български филми и там има едни номера вътре, в които българският филм е в 14 и 20 часа, но в една зала. Това са селски номера, после ти казват, че няма зрители.

– Но не се ли върнаха зрителите, защото напоследък има интерес към българското кино.

– Не напоследък. Още 2008 г. събирах повече зрители на открито кино, отколкото се събираха в „Арена” на премиера.

– Кой е най-ценният урок, на който ви е научил баща ви?

– Да казвам това, каквото мисля.

– По-трудно ли е или по-лесно, когато работите една и съща професия със съпругата ви?

– Хубаво е, че мислим не еднакво, а в една и съща посока. Затова съм се оженил за нея. Готино ни е. Тя е кадърна и има чувство за хумор и затова си я вземам във филмите.

http://www.ekipnews.com/