Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 15.05.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Максим Ешкенази: Забавно е да дирижираш баща си, в чиято къща спиш

Интервю на Ели Маринова с Максим Ешкенази

Ели Маринова: Във Варна сте със симфоничния оркестър „Пасифик” – разкажете с няколко думи за него – как се избират музикантите? Има ли нещо специфично, което го отличава?

Максим Ешкенази: В младежкия оркестър музикантите се избират с прослушване – главно от Оrange County, но има деца, които са чак от Сан Диего, от Лос Анджелис и от север. Миналата година имахме 70 флейти – прослушване за две места. Огромна е конкуренцията. Изключително тежко е да се влезе. Много са ни добри духовите инструменти. Оркестърът е сравнително млад – на 17 години. Това е първото турне за него и то е именно в България.

Е.Маринова: Как се чувстват децата у нас?

М.Ешкенази: Ами всички сме много уморени, голяма е часовата разлика  -10 часа са много. Аз съм свикнал, но те не са. Имахме концерти в София, в Пловдив и завършихме във Варна. Много натоварено, но много забавно.

Е.Маринова: Виждам, че програмата ви в рамките на концерта от международния музикален фестивал е интересна. Включили сте заглавия като „Междузвездни войни”, „Карибски пирати”, не сте забравили да вплетете и български мотив с „Тракийски танци”? Как подбирате темите?

М.Ешкенази: Аз седнах и си помислих какво искам да правя. Исках да представя американска музика за българските слушатели. Исках обаче да покажа  и българско произведение. Миналия октомври и ноември изпълнихме цялата сюита на Петко Стайнов – „Тракийски танци”. Така, че в Оrange County чуха цялото произведение. Реших да вплета и забавна филмова музика.

Е.Маринова: Дали присъствието на такава музика е продиктувано от желанието ви да приобщите младата публика? Във века на съвременните технологии когато младежите си теглят музика от Интернет и слушат предимно поп и денс – как ги привличате към концертите си?

М.Ешкенази: Аз включих тези произведения, защото на мен ми харесват. Предполагам, че хората, които са израснали с тази филмова музика, особено хората от моята генерация, също ще им хареса. Свирим марша на Дарт Вейдър.

Е.Маринова: Как постигнахте подобна виртуозност само на 35 години? Ген? Вагони с изсвирени произведения? Къртовски труд?

М.Ешкенази: Определено е къртовски труд. Единствено и само – от моя гледна точка. От първия ден, в който започнах да се занимавам с музика, непрекъснато уча партитури, анализирам ги, слушам нови произведения. Това  е непрекъснат процес на откриване, научаване и изпълняване. Трябва да си отчасти спортист, отчасти музикален историк. Оттам нататък започва дълбок фразиологичен анализ. Бавен е процесът, но е забавен.

Е.Маринова: Какво е усещането на вашата възраст да застанете да дирижирате професионални музиканти на по 50, 60 години?

М.Ешкенази: Аз вече 10 години се занимавам професионално. Беше интересно специално тук в България, със Софийска филхармония, баща ми беше в оркестъра, чичо ми и брат ми – също. Всички са по-възрастни от мен. Беше забавно първия път- как се обърнах към водач на втори цигулки, който всъщност е баща ми, спя в неговата къща – как да му кажа – я малко стакато тук и по-тихо. Интересно беше, но свикнах. В Америка е същото. В „Пасифик симфони” работя с невероятни професионалисти. Музикантите, с които работя са свирили с диригенти от Караян до Бърнстейн. Човек свиква и се отпуска.

Е.Маринова: Аз съм пианист от 7 годишна и знам колко е бавен процесът от нотите до финия звук на музикалното произведение, който извлича човек из под пръстите си. Винаги съм се чудила – как е възможно само в една глава и две ръце да се оформи спойката между десетки инструменти. Кога се научаваш да чуваш и усещаш всички инструменти заедно?

М.Ешкенази: Както във всичко в живота – започваш от най-малката структурна единица. Минава се инструмент по инструмент, всеки инструмент се разглежда, прослушва се и след това всички инструменти се навързват. Дълъг е процесът и когато стигне до сцената, това пък е съвсем друго начало. От там започва процес на узряване. Колкото по-дълго свириш и дирижираш едно произведение, толкова по-добро става. Аз съм имал щастието и възможността да повторя един концерт 15-25 пъти. Когато си навлязъл и усетил произведението, ти дишаш с него, сливаш се с ритъма му.

Очаквайте втора част на интервюто с Максим Ешкенази

http://www.barometar.net/