Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 25.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Коя икономика е в по-лошо състояние – Европа или САЩ?

Лято е, а Съединените щати и Европа изглежда са се впуснали в ожесточена надпревара за спечелването на приза „най-голям икономически проблем“, пише Саймън Джонсън, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), в коментар за New York Times.Ако се вслушаме в последните новини обаче, Европа сякаш „изостава“ в надпреварата, след като миналата седмица еврозоната договори сделка ограничаваща разпространението на дълговата криза от Гърция и останалите закъсали страни в региона.За разлика от Европа, САЩ явно са попаднали в политически капан, който се усложнява с всеки изминал ден.Риториката обаче маскира реалността и от двете страни на Атлантическия океан. Еврозоната все още е изправена пред непосредствена криза – миналата седмица проблемите бяха отложени, но както твърдят повечето анализатори, не за дълго. От друга страна САЩ през следващото десетилетие, по думите на политици от целя политически спектър, ще са в доста по-добра форма, отколкото може да си представите.Проблемите на Америка ще се проявят през десетилетията след 2021 г., така че все още има достатъчно време, за да бъдат решени. Лошата новина обаче е, че почти никой не говори тях.

Доклад, публикуван от Peterson Institute for International Economics, представя детайлен анализ за състоянието на еврозоната, включително как единната европейска валута се оказа в такава дълбока криза и какви са вероятните сценарий за бъдещето й.Според заключенията на доклада проблемът се свежда до липсата на ефективно управление на еврозоната. Правителствата имат изгода да провеждат безотговорна фискална политика – или чрез трупане на бюджетни дефицити (случая с Гърция), или чрез толериране на банкова система която е извън контрол (Ирландия), или чрез отказа да въведат икономическа структура, която да поддържа растежа (Португалия).Тези политики се финансираха със заеми от други страни, главно от еврозоната. Това от своя страна налагаше широко разпространено убеждение, че ако някоя страна изпадне в беда, тя ще бъде спасена от богатите си съседи (в този контекст Германия).

Тази система обаче крие вродена „морална опасност“: инвеститорите бяха престанали да разчитат на рационален кредитен анализ, а правителствата на Гърция, Испания или Италия можеха да взимат кредити с лихви само няколко базисни пункта над доходността по германските облигации (един базисен пункт се равнява на 0,01%).Това, което доведе до шок инвеститорите през последните 3 години, беше просветлението, че Гърция и определени периферни страни от еврозоната са задлъжнели до такава степен, че вероятно няма да са способни да изплатят дълговете си сами, а Германия и някои страни от Северна Европа се оказаха на мнението, че „глупавите“ инвеститори трябва да понесат известни загуби.Да бъдат оставени банки, които са вземали грешни решения, да понесат загуби е разумен принцип, но той не е лесно приложим, особено когато периферията на еврозоната включва Италия – страна с доста по-голяма икономика от Гърция, Ирландия и Португалия взети заедно и брутен дълг от почти 2 трлн. евро (около 120% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната).

Европа трябва или наистина да изостави политиките, водещи до „морален риск“ и да позволи масово преструктуриране на дълговете, или да продължи с раздаването на спасителните пакети в тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ), което в крайна сметка би довело до инфлация. Финансовият пакет, обявен миналия месец, е класически пример за разсрочване на проблема – на практика сделката постигната от еврозоната не решава нищо.Дори Европа и светът за момента да се радват на растеж (което е истинско чудо), дълговите проблеми ще останат като латентна зараза, защото платежоспособността се свежда до относителната тежест на дълговите нива към БВП. Ако в краткосрочен план растежът не е достатъчно силен – сценарий, който изглежда все по-вероятен – пазарните участници скоро отново ще се замислят за ефекта на доминото в еврозоната.

За разлика от Европа, САЩ са изправени пред прост фискален проблем. След 2008 г. правителственият дълг е нараснал не поради фискална безотговорност в гръцки стил, а поради банкова катастрофа, подобна на тази в Ирландия.Единственият аспект, който заслужава внимание около дебата за повишаването на дълговия лимит е, че на базата на която и да е стандартна дефиниция през 10-годишния период, върху който е фокусирана дискусията, не се очакват никакви фискални проблеми. През 2021 г. на федерално ниво САЩ вероятно ще разполагат с минимален първичен излишък – бюджетът преди плащанията по лихвите по държавния дълг вече няма да е с дефицит.

Наистина кошмарните данни за американския бюджет ще са факт след 2021 г., но те не са във фокуса на нито едно от предложенията, обсъждани за момента във Вашингтон. Увеличението на разходите за здравеопазване за периода 2010 г. – 2030 г. е най-притеснителният момент и вероятно именно то ще доведе до катастрофа, пише Джонсън, позовавайки се на данни на МВФ.

„Чаеното парти“ (популистко движение, описващо се като консервативно и либертарианско, към което се причисляват републикански политици като Сара Пейлин и Рон Пол) иска краткосрочно орязване на бюджетните разходи като условие за частично увеличение на дълговия таван, което би отложило решението на проблема до 2012 г. – преди президентските избори през ноември.Ако този сценарий на  либертариански данъчен бунт успее, свиването на разходи ще доведе единствено до забавяне на икономиката и създаването на по-малко работни места, посочва Джонсън. То в никакъв случай не решава назряващата бюджетна криза след 2021 г.В краткосрочен план европейците имат по-сериозни проблеми, които ще бъдат усложнени от забавянето на американската икономика. В дългосрочен план остава да видим кога и как политиците в САЩ ще се захванат с разрешаването на истинските проблеми. За момента перспективите за това не са окуражаващи, посочва Джонсън.

http://www.investor.bg/