Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 14.04.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Бранимир Ботев: Да вкараме виното и ракията в туризма

Тази година се очаква легалните винпроми да закупят по-малко от половината гроздова реколта. Всичко останало отива в селските казани, а от тях – в производството и консумацията на черно, казва Бранимир Ботев, председател на УС на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки. Нека всеки производител на задния етикет на бутилката да напише колко собствени лозя притежава, какви сортове и колко бутилки е произвел съответната година, призова той.

Интервю на Цветана Георгиева,

Има ли ръст на производството на алкохол в разгара на летния сезон?

Не може да се каже. Ако търговците имат някакви запаси, те са от по-отдавна. Има увеличение на консумация на нелегален наливен алкохол.

Какви са щетите, които нелегалният алкохол нанася на коректните фирми в бранша?

Ощетяването на легалните фирми е в такава степен, че няма фирма, която да не работи с намален капацитет и с част освободен персонал. Този алкохол не се внася през границата, той се произвежда тук в по-голямата си част от нелегални производители, върху които няма никакъв контрол. В същото време легалните производители са подложени на свръхконтрол в определени моменти. Нещо повече – съгласно Наредба 3, същата, заради чието неизпълнение отнеха лиценза на Лукойл, отдавна е приложена. Пълни отличници сме. Както каза и Бойко Борисов – знае се всеки литър къде отива. В производството на черно се генерират огромни свръхпечалби. Това оказва тежка, нелоялна конкуренция на коректните фирми, които плащат данъци в бюджета. От година на година покупката на грозде намалява. Тази година се очаква легалните винпроми да закупят по-малко от половината от гроздовата реколта. Всичко останало отива в т.нар. селски или междуселски казани, а от тях- в производството и консумацията на черно. При плодовете положението е още по-тежко – над 95% отиват за подобен тип преваряване.

Кои са най-произвежданите алкохолни напитки у нас?

Най-разпространената напитка е ракията. Тя е свързана с традициите, социалното общуване, трапезата, приятелите. Вечерята винаги стартира с ракийка. Под различни форми ракията фигурира във всички кухни и страни от Централна и Източна Европа и Средиземноморието – дали е сливовица, палинка, грапа, цуйка, шнапс и т.н.

Нужна ли е по-голяма реклама на българските алкохолни напитки пред чужденците?

По-скоро би трябвало да помислим за налагане на модел на българската кухня и българските напитки. Трябва да направим така, че това да бъде свързано с българската култура. В Германия има Октоберфест. Защо ние да нямаме празници, посветени на виното, на ракията? И то по такъв начин, че да има туристическо измерение.

Може ли България да се прослави с виното и ракията?

Трябва да се опитаме да покажем нашите качествени и хубави вина пред чужденците. В момента няма български ресторант, в който над половината от вината да не са чужди. Когато хората започнаха да купуват чуждестранни вина, освен заради снобизъм, се прокрадна и друг елемент- плащаш малко повече, получаваш несравнимо по-качествено вино. И най-важното – получаваш постоянно качество. Защото хората правят вино от собственото си грозде. Нека успеем да накараме българите да бъдат взискателни към виното, което купуват. Докато цената е основният определящ фактор, рискуваме да свързват нашия туризъм не с нашата култура и традиции, включително и виното. Да не забравяме, че древна Тракия е европейският център, родното място на хубавите вина, на лозята, на традициите. В последствие, чрез Римската империя, тези традиции са стигнали и до Галия. Французите до 2-3 век на нашата ера не са знаели що е то вино. Първите лозя се засаждат от легионите на Цезар, когато превзема Галия. В същото време Франция е законодателят във виното. Защо не сме ние? Защо не направим популярно това, което е свързано с нашите традиции? Но за целта трябва да имаме и такива продукти.

Бутилират се наново и се пускат на пазара като български вина?

Нищо не казвам, но това е логичен възможен вариант. Нека всеки производител на задния етикет на бутилката да напише колко собствени лозя притежава, какви сортове и колко бутилки е произвел съответната година. Уверявам ви, че не всички ще искат да го направят. Направете справка в Агенция „Митници“ колко вино се внася от съседни нам страни като Македония и Молдова. Да сте видели в масово количество да се продават молдовски вина? Те не са реекспортирани. Тогава къде отиват?

Ще настоявате ли за мерки за борба с незаконните производители на спортни напитки?

Подготвят се промени в Закона за виното и спиртните напитки. Ще влезе изцяло нов закон. Проектът за него е готов, работна група приключи работа. Остава Министерският съвет да го одобри и да влезе в Народното събрание. Въпросът е, че преди и докато законът влезе в сила, държавата има маса от възможности да брани интереса на потребители, да не допуска хора да се тровят от нелегален алкохол, да не постъпват пари в бюджета и да се вихри нелоялна конкуренция, при която черният пазар смазва легалния. Алкохол може да се произвежда във всяко мазе и във всеки гараж. В тази сфера текат процеси и в световен мащаб.В средата на септември ще има изключително важна среща в Азербайджан, организирана от Световната здравна организация /СТО/. СТО и ЕК вече са възприели, че всички напитки, съдържаща алкохол, са под един знаменател. Така че невключването на бирата вече няма как да се случва. Мерките трябва да са еднакви, тъй като разликата е в дозата.

cross-bg.net/