Ако листата на индийските кестени, засадени през XIX век, за да пазят сянка на елегантните дами в Париж и Виена жълтеят и вече падат, причината не е преждевременната есен, а малка гъсеница, дошла от Балканите, която причинява поразии навсякъде в Европа.Тази „убийца на кестена“ – ларва с дължина 5 мм, от която се излюпва малка пеперудка и се възпроизвежда много бързо, не убива дървото, а го отслабва. Открита е в Македония през 1984 г. В резултат на засиления обмен и интензивните транспортни връзки, тя мигрира на север, запад и изток, достигайки Виена и вековните дървета на двореца Шьонбрун още през 1989 г., първите френски райони през 2000 г. и Лондон през 2001 г., заявиха специалисти по горска зоология. Гъсеницата издържа на екстремни температури и вече навлиза и в северните страни. Атакува единствено белите или индийски кестени с тъмни листа и разкошни бели или розови цветове, емблематични за градовете и парковете. Растенията са внесени през XVII като екзотични дървета. Женските гъсеници снасят миниатюрни яйца по жилките на листата, първата ларва прави галерия и ларвите от второ и трето поколение я разширяват.

Може да се стигне до сто ларви на листо, обясняват специалистите. И от кметството на Париж признават опустошенията, причинени от гъсеницата в парковете, градините и по редиците кестени по протежение на булевардите. Засегнати са общо близо 20 000 дървета. Борбата с вредителката уморява дървото. Малко по-малко то се изтощава и става по-уязвимо на други болести, защото защитата му е отслабена, но не умира направо. Гъсеницата се разпространява много бързо там, където не се събират системно падналите листа – главно в големите паркове и горите. За да не се използват инсектициди, които са вредни, трябва листата да се събират и горят. Учените са се заели да търсят „естествени неприятели“ на малката убийца. Вече са открили един – микро оса, която я унищожава и може да направи революция в биологичната борба. Освен това работи се по създаване на естествено резистентни видове кестени като червените кестени или на хибридни видове.

http://www.bgnes.com/