Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 28.03.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Бизнес

Европа не трябва да чака Германия

Размерът има значение. Това е поуката от дълговия дебат във Вашингтон и понижението на рейтинга на САЩ от Standard & Poor’s, както и от факта, че нито едно от двете събития не успя да повиши доходността по щатските облигации. Този урок може да бъде научен и от Япония, която плаща най-ниската доходност по ДЦК в света и в същото време има един от най-крупните публични дългове, пише Financial Times.Урокът носи просто послание за страните от еврозоната – те трябва да създадат единен дългов пазар със или без участието на Германия. Ползите от създаването на дългов пазар, който може да конкурира с размерите си пазарите в САЩ и Япония, определено ще оправдаят разходите.

Размерът на щатския и японския пазар обуславя лекотата, с която тези страни могат да взимат заеми. Общият размер на щатския дълг в държавни облигации е 9,5 трлн. долара (6,6 трлн. евро). Пласираните японски облигации са на стойност 875 трлн. йени (7,9 трлн. евро). Дори ако се вземат под внимание облигациите, които се държат от публичния сектор в двете страни (особено в Япония), количеството облигации на пазара е огромно. На практика, за инвеститорите е невъзможно да избягат от тези активи, така че те не се и опитват, а са готови да финансират Вашингтон за следващите 10 години при годишна доходност от 2,3% и Токио при доходност от 1%.

Сравнете това с фрагментирания дългов пазар в Европа. В края на 2010 г. Италия трябваше да обслужва облигации за 1,5 трлн. евро, Германия за 1,4 трлн. евро, Франция за 1,3 трлн. евро, а Великобритания за 960 млрд. британски паунда, или 1,1 трлн. евро. Това са сравнително големи пазари, но инвеститорите могат да ги напуснат доста по-лесно, отколкото да се откажат от щатските или японските ДЦК. Казано с други думи, ако определена част от инвеститорите в облигации изоставят дадена европейска страна, това би предизвикало много по-сериозен трус, отколкото ако това се случи с по-голям пазар. Следствията от това са две. Първото е, че повечето, ако не и всички, европейски страни плащат по-високи лихви, отколкото ако имаха единен облигационен пазар. Второто е, че така Европа е доста по-уязвима от пазарната паника. Това повече от  всичко останало е причината за колапса на ирландския и португалския дългов пазар и води до „заразяването“ на испанските и дори италианските и френските облигациhttp://www.barometar.net/wp-admin/post-new.php?post_type=postи.

http://www.investor.bg/