Вчера на улицита изненадващо ме спря жена на средна възраст. В първия момент помислих, че ще ме попита колко е часът, но тя каза: „Да имате да ми дадете 10,20 или 50 стотинки.“ Беше добре облечена, с къса коса, очите й излъчваха спокойствие и болка, но не търсеха съжаление. В първия момент й се сопнах, не очаквах, че ще ми поиска пари. Тази жена беше интелигентна, тя просеше от нужда, не беше наркоманка, алкохоличка и пр. глупости. Бързах за някъде, не й дадох пари, но вечерта споменът за нея ме навести. Оставих настрана въпроса защо тази жена проси по улиците. Виждал съм и други интелигентни хора да протягат ръка за милост, но тази жена ме жегна дълбоко. Тя беше умна жена, а беше принудена да проси. За какви магистрали, инвеститори и европи си говорим ние?! Целият Министерски съвет трябва да се нареди и види очите на тази жена. За какъв растеж ми говори министър Дянков, когато интелигентни хора просят по улиците, а други мизерстват? Гадно ми е когато пиша сега. Сигурно ще срещна отново тази жена и ще й дам пари. Но какво променя това? Кой ще върне достойнството на бедната ни интелигенция? Натикана в ъгъла, бедна, послушна, просеща. Това е замислено преди 22 години, това е държавна политика и геноцид над интелигенцията! Нискочелите и дебеловратите да просперират, да се митологизират дори, а честните и духовните хора да мизерстват. Тази жена не ми дава мира. Тя ми прилича на България, която е протегнала ръка за просия и от Европа и подхвърлят стотинки. Малки, дребни суми, с които да залъже глада си и да стои в антрето. В хола е за избраните, ние не сме сред тях.

Иво Югов