Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 15.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Главен архитект Петър Диков: Бойко Борисов отказа строеж на Слави Трифонов основателно

– Още отеква ехото от словесните престрелки между премиера Бойко Борисов и Слави Трифонов заради желанието на шоумена да застрои градинка до хотел „Кемпински-Зографски”.
– Това е история, която явно все още не е утихнала. Бойко Борисов отказа строеж на Слави Трифонов, при това съвсем основателно, тъй като по сега действащия план на въпросното място има градинка. А в същото време искам специално да отбележа, че Слави Трифонов в тази ситуация се яви като абсолютно коректен платец – т.е. той си е купил този терен коректно и чисто, и между другото –платил е една доста висока цена дори за сегашните стандарти, а иначе времето, през което е купувано мястото, мисля, че беше някъде 2003-4 г. Всичко е вписано официално в нотариален акт, абсолютно изряден е. Просто според мен някой по онова време го е излъгал или го е подвел, че неговият терен може да стане за строителство. Тогава е било време, в което това е било възможно, сега – няма как да стане.

– Говорейки за градинки – последно ще махат ли градинката пред Руската църква в София или не – ще се лее ли бетон и там? Интригата, която се заформи около зеленината на църквата, се оказа голяма, тъй като според информация в цялата ситуация е замесен и чуждоземски интерес. След реституция през 1998 г. на южната градинка пред Руската църква – на ъгъла на ул. “Раковски” и “Цар Освободител”, израелската фирма “Абротеа интернешънъл” я купува от потомците на Балабановия род. И се урежда с право на строеж от тогавашния главен архитект на София Стоян Янев.Идеята на израелците е да вдигнат огромен бизнес център…
– Не, там категорично няма да има абсолютно никакво строителство! Това и в общия план е заложено, и навсякъде другаде. Само искам да се върна около 7-8 години назад, защото много колеги се изказваха тогава твърде екологично – в защита на зелените площи, но тази фирма, която беше притежател на терена, беше обявила архитектурен конкурс за въпросния бизнес център, който трябваше да се построи в градинката. В този конкурс участваха повече от 25 колектива – мои колеги специално ме увещаваха да участвам и аз – а тогава нито имах още нещо общо с общината, нито пък съм си представял, че ще дойда да стана главен архитект. Тогава категорично отказах,  защото това противоречеше на моите разбирания, че там не трябва да се строи абсолютно нищо.

– В миналия ни разговор ви бях попитала с какво темпо се движи сделката за евентуалния строеж на пистата за Формула 1 в Доброславци. Тогава още нямаше пълна яснота, какво е положението месеци след това – доколкото знам, Румен Петков постави срок на изпълнение, мина цяла година, а все още нищо не се строи?

– Този проект за мен приключи! За съжаление… Според мен ние не успяхме да използваме възможността да се случи това нещо в България! Като се върнем още тогава на първите коментари за този проект, ще видим, че едва ли не „цялата ни Мара е втасала, само писта за Формула 1 ни липсва”? И откъде накъде ще се дават пари, като че ли някой беше казал, че държавата или пък общината ще ги дава? Аз и сега продължавам да твърдя, че това щеше да бъде изключително добре за София, ако се беше случило, но… Защо пропадна ли? Къде са инвеститорите, ме питате? Ами нека отново се върнем на коментарите и споровете първоначално по темата – ако примерно вие бяхте един човек, който желае да инвестира в нещо някъде и има такава реакция, дали в крайна сметка щяхте да си вложите парите? Има едно много хубаво сравнение на виден анализатор, който казва, че „инвеститорите са плашливи като дивеч” – те трябва много да се ухажват, за да дойдат с парите си и да инвестират при теб. В момента, в който ти им създаваш некомфортна обстановка, те се вдигат заедно с инвестициите си и отиват другаде. Това е. Ние гледаме на инвеститора едва ли не като на човек, който е някакъв навлек и в много случаи се отнасяме към него като към човек, който е дошъл, за да прави някаква далавера! Да лъже, да краде, да обере и нещо да отнесе! Сигурно имаме основание, защото много сме лъгани, много сме крадени, но инвеститорът в белия свят е човекът, който идва с парите си и рискува. Винаги съм повтарял, че ние, българите, всяка инвестиция я приемаме като гарантирана печалба, а в белия свят тя е риск, в който има процент на вероятност да спечелиш, както и да загубиш.

– Каква е стойността на тази сделка?

– Сметките ни бяха от порядъка на 200 млн. евро инвестиция, но за мен дори не беше важна толкова печалбата в случая, колкото имиджовата печалба за София и за България.

– В началото на миналата година от НАП проведоха данъчна акция, снимайки с хеликоптери разни луксозни имоти. Вие получихте справки за всичките тези палати, както и тези от тях, които нямат разрешение за ползване. Какво е положението по този въпрос към днешна дата, какви мерки взехте?

– Акцията с хеликоптерите специално за общината свърши добра работа, защото най-малкото медийно успяхме да светнем червената лампичка на хората, които не си бяха въвели сградите в експлоатация, защото между тези неизрядни обекти имаше доста собственици, които откровено не знаеха, че всъщност имат и такова задължение пред общината и към държавата. Мерките, които се взеха оттогава, са, че ние направихме много сериозна кампания – особено в районите на Панчарево, Витоша, Горна Баня, за информиране на хората, че те са длъжни да направят необходимото, за да приключат нужните процедури. Също направихме и един компромис със законовите срокове – дадохме толеранс до края на тази година, без да има санкции, тези собственици да си направят нужните процедури. Да не говорим, че покрай тези обекти, които ние констатирахме, се явиха и много други, които, виждайки какво става, веднага реагираха в правилната посока.

– Г-н Диков, преди около два месеца столичен седмичник излезе със стряскащата информация на първа страница, че сте заплашен с убийство. Има ли такова нещо?
– Няма и една дума истина в цялата ситуация, но ще ви кажа, че покрай тази история със „заплахите” установих нещо много любопитно – много пъти, когато съм си купувал даден вестник само заради бомбастично заглавие на първа страница, но си дадох сметка, че четейки такъв материал, дори и да си вътрешно убеден, че в него няма и частица истина, някак си изпитваш чисто по човешки удоволствие – сякаш си казваш –гледай сега какви работи се пишат. Не говоря единствено за себе си, просто установих, че всеки човек по един или по друг начин има афинитет към клюката, към скандала – дори и да не си го признава. Любопитното, което установих за себе си обаче, беше следното – това усещане го има до момента, в който аз самият не се видях в такава ситуация. Тогава става извънредно гнусно.  Освен това във въпросното писание се говореше за едни обекти, към които аз нямам никакво отношение. Ставаше въпрос за разрешението за строеж и изграждане на Сити Центъра, но то е дадено при предишния главен архитект, не при мен, така че дори тук са сгрешили.

blitz.bg