Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 17.05.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

От филанкишията до гара Катуница

Всичката Мара втасала, само закон за езика си нямала.Такива закони са безсмислени. Но вместо да си оправи говора, филанкишията говори за езика.

– Народният представител от БСП Любен Корнезов внесъл проектозакон за българския език.

– Емил Караниколов от ГЕРБ щял да внесе законопроект за чистотата на българския език.

– Главатарят на партия „Атака“ Волен Сидеров искал закон за българския език (казвам главатар, за да избегна чуждицата лидер).

– Просветният министър Сергей Игнатов не подкрепил идеята за езиков закон. Изненадващо разумна постъпка.

– Неизненадващо професор Стефан Брезински проговорил по въпроса. Той не е филанкишията. В българския език той е в свои води, не се гнуси да нагази в езиковата помия, която се лее от медиите, понеже той милее за българския език. За разлика от филанкишията той не изказа мнение. Логично. Колкото по не разбираш нещо, толкова по-лесно е да имаш мнение. Той каза, че да – сега по-скоро медиите, отколкото езиковедите и литераторите диктуват езика (значи нормотворчеството е безсилно); но медиите имат много трески за дялане (сиреч законова брадва да ги дяла).

Филанкишиите са ми по-ясни.

– Л. Корнезов от БСП и Е. Караниколов от ГЕРБ са на лов за всякаква кауза, която може да се окаже популярна, та да се присламчат към нея те и техните партии. Идва ми наум заглавието на един стар филм – „Подкрепете местния шериф“ (Support Your Local Sheriff).

– Главатаря на „Атака“ В. Сидеров също го разбирам. Той казал: Трябва да има закон, понеже на някои места в България не се говори на български. Което ми напомня за възродителния процес.

В едно крайпътно кръчме по пътя към село Джебел бяха насядали едни уж случайни пътници и слухтяха дали местните не си говорят на турски. Езикова полиция един вид. Едно българско изобретение.

Ау, хрумна ми идея. Ако ще има закон за българския език, езикова полиция ще трябва да глобява който е нарушил закона. Българистите ще станат сержанти от езиковата полиция, доцентите – полковници, професорите – генерали от езиковата полиция. Аз ще ги кандърдисам, като им кажа, че ще получават по-високи заплати от сегашното си жалование. Моля, простете ми русизма „жалование“, изплъзна ми се от устата, щото ми звучи жално като академичните заплати. Но да не се отплесвам, че до Цар Киро трябва да стигна. Продължавам.

След като видях как глобяват в онова крайпътно кръчме, започна „голямата екскурзия“. На 29 май 1989 година Тодор Живков каза (приблизително): На когото не му отърва тук, да си върви. На 3 юни 1989 година започна изселването на 360 хиляди български турци ли са, турски българи ли, не ги знам какви са. Знам само, че бяха добри хора и царски ни посрещаха, когато беше спряно предаването „Всяка неделя“ на Кеворк и двамата обикаляхме България като пътуващи артисти с моята жигула. И в Турция, и другаде из Ориента съм скитосвал, но като тяхната баклава никъде не съм ял. Нито капка сироп, с който да се накапеш, а суха като захаросани прецели с дъх на бадеми и на не знам още на какво ухаеше, и тя не се правела с тазгодишно, а с миналогодишно брашно, и Кево все ме ръгаше в ребрата: Стига яде бе, Джимо!

Когато „нашите турци“ си тръгнаха, изпратихме ги до границата. Върволица ръждясали москвичи, на покривите им дюшеци и покъщнина, оставили си хорицата къщите или ги продали за нищо. Да ти се доплаче. На границата видях Иван Гарелов. US посланикът Сол Полански беше в един автобус, напускащ България. Иван се приближи до автобуса и нещо запита Сол Полански, а той, коскоджа ми ти посланик, моля ви се, показа на Иван среден пръст и автобусът се отдалечи. Сегашният премиер Бойко Борисов не го видях там, а може и да съм го видял, но тогава не го познавах.

Не щеш ли, „Всяка неделя“ пак я пуснаха в ефир. Аз казах, че една врата, като я държиш трийсет години заключена, отвориш ли я, ще стане течение. Който разбрал, разбрал. На вас ще кажа, че в някои родопски села не казват „става течение“, а „става продух“, и думата продух по ми харесва от думата течение, но в нито един от моите преводи не посмях да пиша продух вместо течение.

Французите са по-ербап от мен и се напънаха да пофренчат „e-mail“ на „la messagerie“ или „le courriel“. Хем присмехулникът Пиер Данинос отдавна бе запитал франсетата: „Парле ву франгле?“ Защото английският стана „lingua franca“, както бил едно време латинският, и да се съпротивляваш в името на чистотата на езика си е кауза пердута.

А че стават смешки, стават. Навремето над едно югославско кръчме прочетох малък надпис „Радимо нонстоп“ и се спуках от смях. Сега в София чета голям надпис „Downtown“ и се спуквам от смях.

Из цяла България има „охраняеми“ паркинги. Аз да бях адвокат, щях в съдебната зала да пледирам така: Автомобилът на ищеца е бил откраднат, но паркингаджията не носи отговорност, понеже той е написал „охраняем паркинг“, сиреч паркинг, който би могъл да бъде охраняван, а не паркинг, които е охраняван.

И (нали бях едно време воден спасител): Ама моля ви се господа съдебни заседатели, има си табела, че плажът е охраняем, а не охраняван.

А пък там, където са странните табели „the beach is saved“ (те са след свлачището при Трифон Зарезан), фасулски лесно щеше да ми е да пледирам в съда. Ех, що не станах адвокат. Щото не съм устат. Моят приятел от детинство скулпторът Галин Малакчиев разсмиваше цялата маса:

– Знаете ли разликата между Ница и Катуница? Джимо е от Катуница, пък се мисли от Ница. Стига мълча бе, Джимо. Темерут такъв. Той, Джимо, може и на български и на френски да мълчи. Сега мълчи на испански. На няколко езика може да мълчи като пукал.

Апропо – какво е пукал? Думите „филанкишията“ и „пукал“ от какво идват знаете ли? Аз – да си призная – не знам. Знам само, че премиерът Б. Борисов и прочее политическа пасмина сега плямпат като филанкишията, но те мълчаха като пукали, когато Цар Киро продаваше алкохолни ментета и циганския вот в Пловдивско. И за да стане президент на България, бракоразводният пловдивски адвокат Петър Стоянов стана „Бати Петьо“ за Рашковия клан. Аз пък си продадох на клана национализираните едно време на баща ми къща и химическа фабрика, щото кланът най-културно ме осведоми: „Ако не ни ги продадеш, циганите една керемида няма да оставят.“

Не съжалявам, че се отървах от катунското си наследство. И от варненското на Траката щях да се отърва, ако ми го бяха върнали. Съжалявам само, че не седнах с Цар Киро на 20-годишна ракия, както той все ме канеше. Щях да му кажа да не ми се прави на Дон Корлеоне и той може би щеше да ме послуша. Поне да бях опитал. Сега е късно, затова го казвам на цялата българска политическа пасмина: Елате на себе си. Не си въобразявайте, че сте голяма работа, като сте докопали там нещо си. Вие сте никои. Вие сте филанкишията.

Димитри Иванов

segabg.com