Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 19.04.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Анализи

Житие и страдание на тримата Кириловци от Варна

Преди 10 ноември 1989 г., като анекдот се разказваше следната история – в момент на откровение актьорът Тодор Колев казал, че трима Тошковци веселят държавата – Тодор Живков, Тошко Козарев и той. Ако превъртим стрелката на времето 22 години напред и се озовем във Варна ще видим, че трима Кириловци не само разсмиват града, но и внасят трагични нотки в битието му. Става дума за кмета Кирил Йорданов, митрополит Кирил и шоумена, поета и журналиста Кирил Аспарухов. И ако последния Господ е докоснал с дарбата да развлича хората и да ги кара да се замислят над житието си, то позициите на първите двама Кириловци предполагат авторитетно поведение и сериозен имидж в обществото. Дали е така в действителност? След поредната буря във Варна, кметът нарече служителите си “тъпани”, което подхождаше повече на капитан на селски футболен отбор. Последваха епичните му предизборни дебати с Веселин Марешки, където градоначалникът падна на нивото на махленска клюкарка. Той забрави, че институцията, която представлява не предполага да унижаваш опонента си, да искаш да го връзват, дори и когато Мареши го провокираше с думи. Дебатите между двамата се превърнаха в цирк и ако аптекарският бос можеше да си позволи по фриволно поведение, то за Йорданов бе задължително да опази достойнството на институцията, която представлява. Това не се случи и тандемът спокойно може да регистрира търговска марка “Кирил и Веселин” /КВ/ и да обикаля сутрешните блокове и цирковете в страната. Не по-малко са трагикомичните моменти от житието на митрополит Кирил, който е висш духовник и би трябвало да служи за пример на миряните за смирение пред Бога и спазване на повелите му. Интересно как би се почувствал Христос, ако види как дядо Кирил играе тенис на маса и билярд по расо, как сладко похапва и пийва по коктейли? Какво би си помислил Христос, ако види флагчетата на ЦСКА на бюрото на митрополита ? Да не забравяме и съмнителните сделки с църковни земи и последния “бисер” в поведението на митрополита – луксозния Линкълн, чиято цена е доста по-висока от обявената в медиите. Тези факти вече не са трагикомични, те издават самозабравяне, отсъствие на приличие и съобразяване с изискванията на длъжността, която заема духовника.  За съжаление над Кирил Йорданов и дядо Кирил няма никой, който да им посочи грешките, остава само общественото мнение във Варна, което трябва да призная е доста снизходително към тях през годините. По тази причина те достигнаха до неподозирани “висоти” в неуважението си към институциите, които представляват и гражданите, които очакват от тях да са пример за подражание. На този фон третият Кирил може да бъде поздравен за усилията, които полага, за да запали духовното във варненци и да ги развлича с неподражаемия си маниер. Поетът ни дарява с проникновени и искрени стихове, журналистът с майсторски направени интервюта, шоуменът с блестящи програми, от които лъха ведрост и смях. Кирил Аспарухов е човекът-оркестър и тази роля му се отдава. Завладяващ, непринуден, преоткриващ се – той е един от символите на Варна и за разлика от двамата Кириловци, никога не си е позволил да прекрачи прага на позволеното доверие между себе си и хората, които вярват в него. Самият Кирил Аспарухов е институция, в която сам е създал правилата и ги спазва. Кирил Йорданов и митрополит Кирил са направили и много неща за Варна, но дългото задържане на постовете им, недостатъчния самоконтрол, лакеите които им шепнат – водят до трагикомични елементи в поведението им, които историята не прощава.

Иво Югов