След „осветяването“ на митрополит Кирил като сътрудник на Държавна сигурност се изписаха десетки страници за това какво трябва да направи Негово Високопреосвещенство в тази ситуация. Според мен проблемът за дядо владика и колегите му агенти има два аспекта. Морален – покаяние, което е личан акт, но за съжаление само врачанският митрополит Калиник го направи досега. Обществен – миряните трябва да знаят какво е правил за Държавна сигурност дядо Кирил и защо го е правил. Той е длъжен да свика пресконференция, на която да обясни мотивите, с които е служил на мракобесната структура, а обществото, миряните ще решат заслужава ли да остане на поста си или не.  Защото други известни сътрудници на Държавна сигурност, като Кеворк Кеворкян, Иво Инджев, Нидал Алгафари, Жорж Ганчев, Ахмед Доган, Юнал Лютви и пр. не намериха сили да излязат публично и да обяснят. Митрополит Кирил не е политик или журналист, той би трябвало да е стожер на православната вяра и по тази причина дължи на хората тази лична изповед. Преди седмица написах, че дядо владика ще възкръсне като птицата Феникс от пепелта, но този акт преминава през личното му разкаяние и публично обяснение за сътрудничеството му за ДС. Досега той не извърши нито едно от двете и това не му прави чест. Няма да се оправят нещата с криене, дядо Кириле! Времето е разделно за Българската православна църква и ако разчиташ, че нещата ще се забавят и потулят, много грешиш. Хората искат отговори сега, не след 5 години! Защото може да ти простят грешките с църковните земи и неадекватни светски прояви, но сътрудничеството на Държавна сигурност няма общо с тях. То е воденичен камък, който ще ти тежи, ако не си го махнеш сам!

Иво Югов