Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 05.05.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Иван Димитров, поет, писател и драматург: Моето поколение иска да скъса с битовизма в театъра

Този месец 28-годишният поет и писател Иван Димитров издаде дебютната си стихосбирка „Поет на портрет“, която се появява след сборника с разкази „Местни чужденци“, романа „Животът като липсваща лъжица“ и пиесата „Раздяла от пръв поглед“.Междувременно втората му пиеса „Очите на другите“ ще бъде представена в Ню Йорк, след като беше селектирана от журито на фестивала HotInk at The Lark. Тя е една от десетте избрани от общо 400 заглавия от цял свят и ще се играе от американски актьори, а преводът на английски е осъществен от Анджела Родел, която участва като актриса в сериала „Седем часа разлика“. Същата пиеса спечели голямата награда на международния фестивал „Нова българска драма“ в Шумен.Димитров е също така част от „4х4“ – поетичен пърформънс, в който участват още Радослав Чичев, Ясен Василев и Мирослав Христов.

Отдавна пишете поезия. Защо чак сега излиза дебютната ви стихосбирка?

– Всъщност не чак толкова отдавна. Като студент пишех поезия за известно време, но си казах, че съм прозаик, и така се бях възприел. В продължение на 4-5 години не бях писал никаква поезия и може би преди 2-3 години неочаквано се върнах към нея. Нямам идея какво го провокира.

Доколко „Поет на портрет“ е автопортрет?

– Стихосбирката е по-скоро автопортрет на мен като поет, а не на истинския Иван. Въпреки че повечето стихотворения са написани в аз-форма, голяма част от нещата са измислени. Също както при романа „Животът като липсваща лъжица“, след който трябваше да обяснявам, че всъщност не съм наркоман. Имаше и притеснения заради корицата на книгата, тъй като там има един предмет, който държа в ръката си, и беше помислен за спринцовка или джойнт. Всъщност е писалка.

Не се ли получава едно раздвояване от толкова много изяви на толкова много полета?

– Доста е шизофренично всъщност. Особено когато захванах драматургията, усетих, че много съм се разхвърлял и че примерно в драматургичните текстове се появяват по-поетически моменти, което ме дразни. Но се опитвам да се балансирам. За мен е важно и интересно да опитвам в различни полета, тъй като всяко има различни закони.

Случвало се от една идея да излезе нещо съвсем различно – първата пиеса, „Раздяла от пръв поглед“, беше започната като разказ, след това се превърна в новела, но в крайна сметка реших, че това трябва да бъде разказ – а той на свой ред е изваден от пиесата, но с малко преструктуриране. Но сега, когато ми дойде някоя идея, вече знам дали ще бъде разказ или нещо друго. С драматургията е различно – там някои истории не стават за разказ и ще са много по-ефектни, ако бъдат представени като пиеса. Напоследък чета много драматургия, въпреки че мисля, че не съм чел достатъчно. Харесвам много Олби, Мамет, Феникс, американската драматургия като цяло. Разбира се, и Чехов.

Как се стигна до селектирането на „Очите на другите“ на фестивала Hot Ink in the Lark в Ню Йорк?

– Той се провежда всяка година и вече има единадесет издания. Първоначално е бил фестивал за американски пиеси, но през последните пет години се ориентира към неамерикански творби. Миналата година Георги Господинов участваше с „Апокалипсисът идва в шест вечерта“. В рамките на фестивала се е изявявал и човек като Мариус фон Майенбург, познат на публиката с текстове като „Грозният“, поставен от Василена Радева, а Явор Гърдев също направи постановка по него. Така че на него участват някои доста утвърдени драматурзи от цял свят, което е интересно, тъй като американският пазар е доста затворен като литература и доста по-трудно приема от чужди култури.

Знаех за съществуването на фестивала от Георги Господинов, а по същото време пиесата спечели награда на фестивала за нова българска драматургия в Шумен. Оттам се появиха едни пари и реших да ги инвестирам в писането си – дадох текста на Анджел Родел, вече превеждала един мой разказ и просто я изпратих. Един ден получих имейл, че пиесата е избрана сред общо 400 и започнах да скачам от щастие.В Ню Йорк ще се играе част от нея, по която ще работи режисьор, който съответно също ще си наложи своята визия.

http://www.dnevnik.bg/