EUR
Зареждане ...
– Елена, откога танцувате и какво е танцът за вас?
– Започнах да танцувам от много малка – 6-годишна, така че можете да получите представа за това какво означава танцът за мен. Той е моята страст. Oще от малка ми се танцува и може би майка ми забеляза това и реши, че това ще бъде животът ми. Тя казва, че всеки път, когато съм чувала музика, без значение къде – в супермаркет, на улицата – винаги съм танцувала.
– В колко страни сте имали възможност да танцувате?
– Вече 8 години съм член на Националния балет на Испания и за това време обиколих 5 континента, като в някои страни съм била дори по няколко пъти. Тази година бяхме на турне в Русия и Китай например, но съм била от Япония и Тайланд до Аржентина и Коста Рика.
– В коя своя роля се чувствате най-добре на сцената?
– Обикновено в испанския танц няма роли. Но една от програмите, с които ще представим в България – The Legend, е по-специална. Тя отдава почит на великата испанска танцьорка Кармен Амая, затова и самата хореография е направена по различен начин.
-Вие ли сте в нейната роля?
– О, ще стане ясно на зрителите в София. В The Legend ние не просто правим трибют на великата фламенко танцьорка Кармен Амая, това е алегория на танцьорката Кармен и на истинската жена, на безсмъртната Кармен, на неувяхващата легенда. Хореографията, с която се представя тя, е разгърната в два плана. Всъщност две танцьорки дават живот на тези два образа.
-Повечето от танцьорите в балета са на 20-ина години. Имат ли семейства, остава ли ви време за личен живот?
– Средната възраст на танцьорите в Националния балет на Испания е 25-26 години. Има танцьори, които са едва по на 20 години. Някои вече имат семейства, но това не е нещо, което им пречи. Тези танцьори, които имат семейства, срещат повече трудности при съчетаването на професионалния и семейния живот, но в крайна сметка, предполагам, че всеки би желал да има своето.
-А вие имате ли семейство или партньор?
– Не, сега нямам партньор.
– От какво се лишавате, за да постигате успехите си в балета?
– От много неща, но това става ясно, когато времето е минало и погледнете назад. Когато сте малък и трябва да танцувате, вместо да играете с децата, когато пораснете – пак да танцувате, вместо да имате време за другите неща в типичния социален живот… Но истината е, че когато танцувате, това не ви засяга, защото танцът дава толкова много, всичко останало отива на заден план. Заради танца трябваше да се лиша от близостта на семейството си още от 15-годишна. Аз съм от Барселона, дълго време работих в Севиля, а сега съм в Мадрид и с родителите си се виждам много рядко.
-Какво е най-важното, което една жена трябва да притежава, за да стане добра фламенко танцьорка?
– Фламенкото изисква изключителна физическа форма и нещо много важно в работата – постоянство, усилия, чувства и страст.
– Как поддържате форма? Позволявате ли си удоволствия на масата?
– В моя случай аз просто се поддържам във форма с танци. Танцувам средно по 7 часа всеки ден и това ме държи във форма. Други танцьори допълнително се натоварват с някакви спортове, но аз нямам нужда засега.
– Какво знаете за българите?
– За първи път ще бъда в България и очаквам с нетърпение да имам свободно време за разходка из София. Всеки път, когато посещавам нов град, искам да видя не нещо специфично, а по-скоро атмосферата по улиците, уханието на града, да видя усмивките по лицата на хората, площадите, малките пазари, типичните места за хранене, хората, които ще ме гледат… Това, което наричам пулса на града.
– Суетна ли сте?
– На сцената съм доста придирчива към облеклото си – искам всичко да е перфектно! Но извън нея не съм суетна, не, аз не съм някаква надута и важна. Ох, когато нямам ангажимент, нямам нещо официално, ми харесва да се обличам удобно, в прости, ежедневни дрехи.
– Бихте ли опитали с български фолклорен танц?
-Разбира се, аз обичам да танцувам, ще бъде предизвикателство.
-Какво друго бихте правили, ако не бяха танците?
– Не мога да си представя, не виждам себе си в нищо различно от танца или което да не е свързано със света на танца. Може би по-късно ще се отдам на това да бъда учител по танци.