„Ако Хитлер не беше захвърлил последното си пакетче цигари в Дунава, Третия Райх нямаше да го има” – тържествено съобщава Балдур фон Ширах, шефът на Хитлеровия Комсомол в една панегирика за фюрера от онова време. Кой знае защо днес почти не се говори за първопроходническата роля на националсоциалистите и лично на Хитлер в борбата срещу тютюнопушенето. „Чърчил, Рузвелт и Сталин са пушачи – Хитлер, Мусолини и Франко не пушат” – още едно пропагандно клише от годините на Втората световна война, с което фюрерът се опитва да онагледи физиологическото и интелектуално предимство на едните лидери над другите. Защото  тютюнът е „расова отрова” цигарите са атрибут на „низши раси” като циганите и евреите, а дробовете на „избраната нация” трябва да останат чисти – това са само някои от проникновенията на национал-социалистическата идеология и практика.

За да не стават недоразумения: разбира се, че тютюнопушенето е вредно, а непушачите се нуждаят от защита. Но антилибералният дух, който постепенно налага Евросъюзът (следвайки светлия пример на САЩ) по тази тема, войнствената нетърпимост към пушачите и серията от нелепи ограничения просто няма как да не подсетят за  маниакалната битка на Адолф срещу цигарите.

Тъкмо национал-социалистите за пръв път въвеждат купета за непушачи в железниците, забраняват автоматите за цигари и рязко ограничават рекламата на тютюневи продукти: от съответните плакати изчезват снимките на атлети, еротиката и най-вече жените, защото „Германската жена не пуши”. Германският мъж (особено по време на войната) все още имал право да се разтушава с цигара в окопите, но след „крайната победа” този вреден навик щял да отпадне. Хитлер въвежда зони за непушачи в обществените сгради и партийните централи и рязко повишава акциза върху цигарите, защото тютюнът е чужда субстанция за арийското тяло, а то изцяло трябва да принадлежи на фюрера. (И още: тютюнът е отмъщението на „червенокожите” срещу белите.)

Пак Хитлер за пръв път инвестира много държавни пари в проучването на връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб – решение, което няма как да обявим за глупаво. Пита се обаче: може ли тъкмо един злодей да стигне до истината по съвсем погрешни пътища? И здравословно ли е за обществото такава истина да се налага насила, с цената на несправедливости и на злоупотреби с демократичния мандат? Многозначително в този смисъл е неотдавнашното решение на германския Конституционен съд да отмени забраната на тютюнопушенето по заведенията, защото тя облагодетелства големите ресторантьори, които имат помещения за непушачи. Многозначителен, дори абсурден, е и фактът, че в прочутите холандски „кофишопс” пушенето на тютюневи цигари е забранено, но да се пуши марихуана може – всъщност може единствено там. Причината: на ЕС още не му е хрумнало да иска забрана на марихуаната, защото (освен в Холандия) тя така или иначе си е забранена…Да, за непушачите е доста тъпо, че тъкмо масовият убиец Хитлер е изградил фундамента на тяхната човеколюбива кауза, но с този факт трябва да се живее. Пък ако си извадим и някаква поука от него – още по-добре.

Александър Андреев
dw.de

Колаж – dw.de