Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 15.06.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

Анкета

Очаквате ли Варна да се развива през следващите години?

Резултати

Зареждане ... Зареждане ...

В категория Интервю

Антон Радичев: Исках да играя в Пловдив, че е по-близо до София

Актьорът Антон Радичев разказва в предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“ за 38-те си години, прекарани на сцената на Народния театър. „Едно от най-трудните неща за актьора е да изглежда естествен. Да играеш така, все едно че не играеш“, споделя той.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

  Г-н Радичев, хората помнят репликата ви от филма „Оркестър без име” „той ще ме цака мене с топла бира”. Колко години минаха оттогава, 31? 

– 32. Бяхме по-млади тогава и цяло лято си изкарахме в Созопол. Моето участие във филма беше по-малко, но режисьорът Людмил Кирков хареса моите импровизации. Аз съм човек, който много умее да наблюдава живота и типажа от филма съм го взел от живота. Нещата съм ги импровизирал аз. Той хареса това и ма-а-алко увеличи ролята. Радвам се, че с тази малка роля съм направил впечатление на хората. Когато ходихме с НЛО в Америка да правим концерти за нашите сънародници, нямаше хора, които да нямат филма в къщата си и да не са го гледали по 20-30 пъти и ми припомняха мои реплики, които аз съм ги забравил. Аз така процедирам – записвам нещо и след това го изтривам, иначе главата ми трябва да стане…

– Толкова много роли, превъплъщения… 40 години… 

– Не са 40, а 38. 74-а година завърших ВИТИЗ и ме взеха направо в Народния театър. Заради дипломната ми роля в „Деца на слънцето” – на професор Протасов – ме поканиха в Народния театър за спектакъла „Опит за летене”. Аз мислех, че е шега – получих съобщение, писмо на бланка на Народния театър и мислех, че, както аз съм си правил кодоши, така някой си прави с мен и не отидох две седмици. Но ме глождеше и отидох. Тогава правеха големия ремонт на Народния театър. Театърът се беше преместил временно в хотел „Севастопол”. Отидох и казах – някой си е направил майтап с мен. И те, като видяха документа, казаха – как може да не се обадите толкова време, трябва медицинско, да ви назначим, след един месец почват репетиции и т.н. Бях като ошашавен. Като студент играех главни роли в постановки във ВИТИЗ и идваха да ме гледат от театрите в Пловдив, Варна и други. Искаше ми се да отида в Пловдив. Аз съм си от София, от „Тула маала”, на края на града, Южния парк. Никога не съм очаквал. Това ми дойде като гръм от ясно небе. А исках да съм в Пловдив, защото е по-близо до София. Но се оказа, че почнах в София – на 19 септември, не, на 19 август, ме назначиха в Народния театър. Септември започнаха репетициите – в Сатирата, докато свърши ремонтът в Народния. Премиера в Сатирата, след това се върнахме в Народния театър. И оттогава – 38 години, почнах вече 39.

–  Това е много време… 

– Това е вторият ми дом.

–  Знам, че сте и преспивали в театъра. Как ви остава време за личен живот? 

– То има периоди, които са натоварени. Снимки, репетиции, те минават, ставам по-свободен и почва да ми липсва всичко това. Ето сега снимам сериал и затова идвам така облечен, приключвам тука и се връщам пак на нощни снимки…

–  В „Работно време” разглеждате абсурда, в който живеем, материализма… 

– Това е продължението на пиесата на Камен Донев „Почивен ден”. Вече 6-7-и сезон играем „Почивен ден”. Тази година е премиерата на „Работно време”. Там пак съм моторът на действието, ако не съм аз да завъртя нещата, няма да се случат. Но най-напред ги е завъртял и написал Камен Донев. Страшно се радвам на това, което е написал и ми е сложил в устата, защото изглеждам естествен. Едно от най-трудните неща за актьора е да изглежда естествен. Да играеш така, все едно че не играеш.

–  Преплитат се образите, които играете? 

– Това при мене го няма. И аз като всеки човек имам проблеми, един час преди представлението отивам в театъра, изтривам всички проблеми и излизам на сцената, защото знам, че тези хора са си купили билети и те, за да забравят своите проблеми, да се повеселят, да се посмеят. Голямата радост за мен е, когато доставям удоволствие на зрителите. Заплатата не играе роля. Ако няма нещо странично, с тази заплата няма да мога да изкарам – парно, ток ли, какво да платиш…

http://www.tvevropa.com