Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 19.08.2018
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558
USDUSD11.717
GBPGBP12.1834
CHFCHF11.7250

Анкета

Могат ли да се справят МВР и местната власт с мотористите, които тормозят варненци?

Резултати

Loading ... Loading ...

В категория Интервю

Горан Брегович: Концертът ми в София е „Шампанско за циганите“

 С музиканта и композитор Горан Брегович разговаря Венелина ИВАНОВА

 – Намирам ви в хотелска стая в Германия. Там ли сте се преместили да живеете, г-н Брегович?

 – Не живея тук. Имам концерти в Германия. Работата ми е такава, че по-голяма част от годината прекарвам на различни места по света. Най-често в Европа.

 -Роден сте в Сараево, но по време на войната в бивша Югославия, се премествате да живеете във Франция. Сега къде живеете?

 – Живея в Париж от много години. Обаче, когато работя, го правя в Белград. Там получавам вдъхновението за работата си. Белград е моят творчески град.

 – На 29 ноември ще изнесете концерт в България. Какъв ще бъде репертоарът ви?

 – Ще представя нови неща. Разбира се, ще включа и стари мои парчета, най-обичаните.

 – Ще изпълните ли и ваши творби, писани за филми?

 – Разбира се, къде без филмовата ми музика. Ще изпълним с моя оркестър за сватби и погребения парчета от „Аризонска мечта“, „Ъндърграунд“, „Музика за сватби и погребения“ и други.

 – Как се казва най-новият ви проект?

 – Най-общо казано, нарича се „Алкохол“. А последният ми проект е „Шампанско

 на циганите“. Той е посветен на талантите на циганите. В него има обаче и италиански привкус, и балкански чар, ще го чуете, страхотен е.

 – Имате ли приятели цигани?

 – Че кой няма. Всеки човек има приятел циганин, аз имам поне двама. Циганите са добри приятели.

 – А имате ли приятели българи?

 – Да, двама от моята група са българи.

 – Как се казват?

 – Даниела и Людмила, те са певици.

 – Каква публика е българската?

 – Готина. Аз, да си призная, когато съм идвал на концерти у вас, се чувствам като у дома. Ние сме много сходни като народи, като култура и като манталитет. При последното ми идване вашият премиер ми подари не какво да е, а „Калашников“.

 – Кой премиер?

 – Ами не му помня името. Ако го знаех, щях да ви го кажа, той е много известен у вас и със сигурност щяхте да се сетите. „Калашников“ само в една балканска държава можеш да получиш като подарък (бел. ред. – министърът на външните работи Соломон Паси подари на Брегович “Калашников” през 2003 г., защото композиторът бе възпял автомата в една от песните си).

 – Последно сте написали музиката за филма „Музика на сватби и погребения“ през 2002 г. Работите ли върху нова филмова музика?

 – Не, от години не съм писал музика за филми.

 – Защо, не получавате предложения от режисьори ли?

 – Не, не е заради това. Просто аз не съм композитор на филмова музика. Аз композирам песни за албуми.

 – Като млад сте следвали философия и социология…

 – Но станах музикант. Учил съм в  университет, но времената се смениха и сега съм музикант Обратите на живота нали ги знаете. Но при мен за щастие нещата се развиха в моя полза и получих шанс да правя това, което мога и харесвам да правя. Станах музикант.

– Какво ще кажете на българските си фенове, които ви очакват с нетърпение?

 – Ще ви направя страхотен концерт, както обикновено. И ще ви представя новите ми цигански песни и музика, които ще ви накарат да се почувствате у дома, така както аз се чувствам заедно с вас в София.Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево в семейство на сръбкиня и хърватин. Като второкласник го изхвърлят от курса по цигулка в музикалната школа, защото бил мързелив и нямал талант. На 16 години майка му му подарява китара и го записва на частни уроци при Едо, брат на известния сценарист Абдулах Сидран. В 8-и клас Горан вече си има музикален състав, който обаче няма име. Иска да се запише в художествената гимназия, но майка му го спира, защото там учели предимно хомосексуалисти и подава документите му в транспортния техникум. Горан склонява да учи там, но поставя условие на майка си да му позволи да пусне дълга коса. След няколко месеца обаче го изключват от транспортния техникум и той продължава да учи в гимназия.

 На 16 г. вече се издържа сам, като свири фолк в нощни кръчми, продава вестници и работи като общ работник по строежи. Тогава някъде Горан Брегович потъва в дрогата. Признава, че на 18 г. от раз е спрял хероина и повече никога не е посягал към него.Преди да влезе в казармата, Горан прави прощален концерт с феновете си на стадион в Белград, където 100 хиляди души пеят и го изпращат с рев.През 1969 г. Горан отива на турне в Италия заедно с групата си „Кодекси“, която съществува от 1967 до 1970 г. След гимназията следва социология и философия и вероятно е щял да има академична кариера на преподавател по основи на комунизма, но зашеметяващият успех на първата му плоча с бандата “Биело дугме” – “Ако бях бяло копче”, излязла през 1974 г., го отказва от следването.

Групата “Биело дугме” е създадена през 1974 г. и в следващите 15 г. поставя всички дискографски рекорди и маратони по концерти. Групата се разпада заради надигналата се вълна на национализъм в бивша Югославия и съвпада с предложението на Емир Кустурица към Брегович да работят заедно. Двамата се познават още от ученическите години. Горан пише музиката за филмите му “Циганско време”, “Аризонска мечта”, “Ъндърграунд”, които ги изстрелват на световна сцена. Тандемът им се разпада обаче преди снимките на последния им общ филм “Черна котка, бял котак”.В началото на войната в Босна през 1992 г. Горан Брегович се мести да живее в Белград. Купува солидна къща в най-престижния квартал на столицата, а негов съсед е Милошевич. Звукозаписното му студио също е в сръбската столица, а музикалният му архив се пази в Македония.

Същата година Брегович се обзавежда и с дом във френската столица, където прекарва повечето свободно време. Всъщност космополитната натура така и не успявма да пусне корени за дълго където й да било, защото и до днес животът на музиканта минава в концерти и турнета по целия свят. Днес той пътува заедно със своя оркестър за сватби и погребения, за когото Брегович казва: “Моят оркестър, в който участват около 100 души, е като ранната пънкмузика, съчинявана без участието на машини“. В него няма нито един циганин, а самият Брегович пише песни на цигански, знаейки не повече от 10 ромски думи.Брегович е женен за Джанана, която е мюсюлманка от Босна и която пази ревниво от медиите. Баща е на три дъщери.За най-малката се говори, че е плод на мимолетна изневяра с друга жена. Музикантът обаче не се обяснява дали е от брака, или извънбрачна, а навсякъде говори за своите „три девойки“.

Не обича да коментира и реномето си на страстен женкар. През годините са му приписвани къде основателно, къде не, любовни авантюри все с красавици от различни континенти.Въпреки че тази година Брегович навърши 62 г., той продължава да е идол на младежта в Източна Европа, която пълни зали и стадиони на концертите му.На сцената Брегович винаги се качва с шикозни артистични обувки, обикновено лачени, облечен неглиже в шарени хавайски ризи, дънки и сако. Или пък избира за сценично облекло чисто бял костюм, с бели кожени обувки и слага огромна брошка с камъни на ревера. Като цигански барон.

http://www.24chasa.bg