Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 10.12.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Лилия Христова: Варна е една от общините, в които се обръща голямо внимание на спортните клубове

Каква е равносметката ви от срещите, които проведохте със спортните клубове във Варна? Кои са наболелите проблеми на варненския спорт, за които народните представители от ПП ГЕРБ могат да помогнат?

През този месец започнахме срещи със спортните клубове във връзка  с новия Закон за физическото възпитание и спорта, който бе приет от Народното събрание преди няколко дни. Целта ни е да акцентираме на новите моменти и клубовете по-бързо да се ориентират в новото законодателство. Варна е една от общините, в които се обръща голямо внимание на отделните клубове по спорт, но липсата на достатъчно база, която да задоволява потребностите създава напрежение между тях. Правилен е подходът базата да се ползва приоритетно от клубове с постижения. В новото законодателство се предвижда учредяването на срочно ограничено вещно право на ползване върху спортни обекти и съоръжения в полза спортни клубове и федерации, отговарящи на нормативно определени изисквания, при спазване на подробно разписана процедура. Варненци трябва да знаят, че вече Двореца на спорта и културата е спортен обект с национално значение и аз не губя надежда, че ще се намерят сили Спортната зала, както всички е наричаме да стане отново красив символ на Варна, както е операта, Морско училище и др. Вниманието ни като народни представители е насочено и към масовия спорт особено при децата и младежите. Перспективата е да има повече игрища като тези в „Младост“,“Аспарухово“, в района на Чаталжда, басейни и многофункционални зали като тази в Първа ЕГ. Съвместно с Община Варна, ние като народни представители  трябва да се преборим да има още една спортна зала по подобие на тази в езиковата гимназия , разбира се отговаряйки на условията за финансиране, които поставя правителството. Надявам се също за следващия олимпийски цикъл Варна да има олимпийски шампиони, както и европейски и световни шампиони  в неолимпийските спортове, а така също в параолимпийските  игри.

Какво ви провокира да участвате в кръглата маса „Ефективната рехабилитация на децата с дефицит на вниманието с хиперактивност”?   Какво не знае обществото ни за тези деца?

Участието ми в кръглата маса е продиктувано от социалната значимост на проблема и усилията на гражданския и неправителствения  сектор  да помага за качествено развитие на социална сфера. Тук е мястото да споделя доброто сътрудничество между общината и нейните специализирани дирекции с Асоциация ”Човешки права-стъпка по стъпка” с председател Елка Кръстева. Обществото трябва да знае, че много деца имат този проблем и той може да се реши само в добро партньорство между специалисти и семейство. В тази връзка е и реформата за ресурсна подкрепа на децата със СОП и акцент на ежедневна работа с тях, както и тяхната социализация и интеграция в детските и ученически колективи.

 Кои са най-важните моменти в Закона за предучилищното и училищното образование, който ще се гледа на второ четене в парламента?

Искам да започна с това , че ПП ГЕРБ положи много усилия и воля да разпише като закон концепцията за образование  и тук трябва да благодарим на целия екип на министъра на образованието проф.д-р Сергей Игнатов и зам.министър Милена Дамянова, които разработиха Закона за предучилищно и училищно образование и той стана  факт в Народното събрание. Основното в закона е преди всичко новата философия на закона – детето и ученикът да са в центъра на вниманието на институциите с цел изграждане на автономни и инициативни личности уважаващи другите, способни да работят съвместно  с нагласа за учене през целия си живот. Смятам, че всяко дете трябва да осъзнава силните си страни и да умее да ги развива. Според закона образованието е национален приоритет и всички деца трябва да имат равен достъп до качествено образование. Акцентира се на предучилищното детство, на нова образователна структура  в системата на училищното образование с два етапа: начален и прогимназиален и средна степен с два етапа – първи гимназиален и втори гимназиален етап, в които има вертикална и хоризонтална проходимост, възможност за смяна на избора и т.н. Нов момент е елемента „подкрепа на личностното развитие“, ресурсната подкрепа и отлагателния период  за прилагането й, екипната работа по случай на дете или ученик, нов подход при оценяването, партньорството с родителите, изграждането на Обществени съвети и система за квалификация и кариерно развитие на учителите и другите педагогически специалисти. Важно е да подчертая, че законът е голям като обем и само маркирам една част от най-главното. Надяваме се да успеем да го приемем в НС до края на годината и да влезе в сила от 2013 г.

Вие се срещате с много варненци. Кои са проблемите на града, които ги вълнуват най-много?

Проблемите на хората винаги са много, а в период на криза още повече. Най-много ги вълнува инфраструктурата, доходите, кризата, отношението между политическите сили, разбира се и личните специфични проблеми. Тук трябва да подчертая, че когато хората се срещат с нас и поставят наболелите си въпроси е много важно да знаят, че когато отидат при депутат, общински съветник или кмет какви са правомощията на всеки и очакванията им за решаване на проблема  да бъдат според  това.

Кои са акцентите в работата ви на народен представител през този политически сезон?

На първо място е приемането на Закона за предучилищно и училищно образование на второ четене в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, а после и от НС. Ще продължа да се срещам с граждани от Варна и областта и да съдействам за тематични дискусии в областта на образованието, социалната сфера, спорта с цел да се подобри координацията между институциите. Не на последно място с колегите народни представители трябва да усъвършенстваме  диалога по оста: кметове на общини – Областна администрация – народни представители – правителство, за да можем да върнем самочувствието на жителите на Варненска област, че живеят в един от най-красивите райони на България.

въпросите зададе Иво Югов