Актьорът Стоян Алексиев разказва в предаването „Под лупа“ на ТВ „Европа“ за ролята си на крал Лир в едноименната пиеса, която се играе в Пловдивския театър под режисурата на Стайко Мунджев. Той споделя, че представлението е не само предизвикателство, но и изпитание заради необходимостта да достигне до съвременния зрител.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

–   Изиграли сте много роли, да не ги изброяваме всичките. Но до поговорим малко за крал Лир. В началото на кариерата ви Крикор Азарян ви е казвал, че ще направи от вас крал Лир. 

–  Това беше един международен проект – “Лазарица” преди 6-7 години.

–   Може би се обърках, сещам се, че в началото са ви казвали, че приличате на крал Лир. 

–  Това се случи в Шумен по време на земетресението, когато бях разпределен там като млад актьор. Тогава бях на 24 години и като стана земетресението, хукнах към къщи, понеже 4-5-годишният ми син беше сам, а шуменци, които са ме видели да тичам, на други ден ми казаха, че съм бил същински крал Лир.

–  Защо и сега не сте искали да играете тази роля? Кое ви възпираше? 

–  Не ми беше интересно. Но може би беше добре, защото аз започнах съвсем начисто да репетирам със Стайко Мунджев, един 28-годишен режисьор, който ме покани.

–   Как се сработихте? Крал Лир днес актуален ли е? 

–   Не би трябвало, но е актуален и то не от социална или политическа гледна точка. Живеем във време, в което моралните и политическите сили трябва да са по-силни от всички, защото иначе ни чака разруха. Трябва да очакваме злото да бъде убито от злото, защото има по-малко добрини, отколкото злини. Крал Лир не е злото, но живее във злото.

–  Как се бори той със злото? 

–  Той самият е разрушител. Един човек, един баща, който прави конкурс сред дъщерите си коя най-много го обича, един човек, който е тръгнал към разрухата и който се забавлява, с много силно его. След това се случват много други неща и важното е, че той изминава един много интересен път на духовен обрат, защото някои, стигайки до лудостта, се побъркват, а той стига до невероятни прозрения за себе си и за човека. Усещам, че публиката се вълнува. Спектакълът е много ярък, с прекрасен актьорски състав в Пловдивския театър. Силна режисура, добра сценография и композитор. Въобще всички компоненти са много модерни и спектакълът разчита на днешната рефлективност. Затова се и съгласих. Представлението е не само предизвикателство, то е и едно изпитание.

–  Катарзисът във вашата душа несъмнено се е получил… 

–  Не ми е минавала през ума тази нишка, макар че театърът за това се е родил и за това е създаден – за да може човек да мине през катарзиса. Но май се получи нещо такова. Всъщност съм приятно обсебен от крал Лир. Той е един симпатяга, едно дете, един злодей, който започва една игра със смъртта. Със смъртта, защото на тези години се приближаваш към нещо, което е окончателно, не можеш да избягаш от нещо. Вече тази игра ми е изключително интересна.

– Наша анкета показа, че хората малко знаят за Шекспир и конкретно за крал Лир. Това изненадва ли ви? 

– Да. Но си мисля, че трябваме да се отнасяме с по-голяма внимателност, когато поставяме Шекспир, да бъде по-адекватен на времето. Струва ми се, че ние загубихме усещането си и като че ли не подтикваме зрителя към стила. А стилът е повече от таланта, от дарбата и когато не го търсим, губим своята уникалност и ставаме много еднакви. Предизвикателството е в стила и това общо взето е работа на режисьора.

–  Спомням си една реплика от “Крал Лир” – не давай нищо повече от необходимото на човека и той ще заживее като скот. Може би вие ще ми кажете нещо друго. 

–  Не, не. Това е изключителна реплика, просто бисер. Шекспир трябва да се учи в училище и не само в горните класове, но и от по-рано.

– Най-новата ви роля е в Народния театър, в “Амазонка”. 

–  Да, аз там влязох с летящ старт. Това са текстове на Камен Донев и моите колеги вече бяха почнали репетиции. Беше много странно след крал Лир.

tvevropa.com