Българският рок ще се възроди, категоричен е един от големите рокаджии в България Данчо Караджов. В предаването на ТВ „Европа” „Под лупа” той сподели, че рокът е призвание и съдба, дори шанс от съдбата да изпитваш неща, които друг не може да усети. Въпреки, че в световен план има добри групи, вокалът на „Сигнал” е на мнение, че няма да има банда от величината на големите в Rock & Roll-a.

ИНТЕРВЮ: ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Как се развива рокът днес? 

– Той би трябвало да си възвърне позициите от преди 15-20 години и след това да погледнем напред затова как трябва да се развие. Българският рок имаше в миналото страхотна позиция. Ние пълнихме по цели стадиони, летни театри, имаше голяма публика. Избледняха нещата, намести се една друга музика, с което не можем да се гордеем.

– Ще отмине ли времето на тази друга музика? 

– Да, мисля, че ще отмине,тъй като тя вече започна да се изчерпва от ден на ден. Всичко ще си дойде на мястото, също и българският рок.

– А в световен план, виждате ли последователи на големите имена в рока? 

– Не, последователи няма да има, защото всяка една от групите – Queen, Deep Purple, Rolling Stones- e била създаден в онова време, в което е трябвало да бъде създадена. Не трябва да търсим заместители, трябва да търсим нови банди, които да се наредят до тях. Но не мисля, че в днешно време може да има групи с подобна гигантска сила. Има успешни банди, но не с такава сила.

– Призвание ли е да си рокаджия?

 – Раждаш се рокаджия. Скоро минах покрай 36-то ОУ ”Максим Горки”, където съм учил до 8 клас. Погледнах физкултурния салон и настръхнах, защото на 13 години с мои съученици за първи път излязохме на сцена там, за да участваме в концерт по повод 24 май и края на учебната година. Казах си:” Боже мой, аз съм бил само на 13 години”. Сега съм на почти на 61 години и се замислих от колко години съм на тази сцена. Със сигурност рокът е призвание и съдба, дори шанс от съдбата да изпитваш неща, които друг не може да усети.

– С повече шанс или с по-малко се случиха при Вас нещата? Трудно ли бе, все пак 80-те години бяхте забранени?

– Да много. В началото на 90-те години, когато нищо не се случваше в България, получих моментен срив, когато не исках да бъда музикант повече. Тогава моята съпруга изигра важна роля и ме убеди да продължа. И така е до днес.

– Тя ли те накара да продължиш или и любовта към тази музика си оказа влияние? 

– Любовта към музиката никога не ме е напускала, но наистина тя, когато разбра, че вече не съм така мотивиран и й споделих, че обмислям да се откажа, защото не виждам смисъл да се прави това в България, тя ме спря. Каза ми: ”Йордане, ти не можеш друго да правиш, продължавай” Така тя ми даде сили и смисъл да продължа.

– А смисъл днес къде намирате, за да продължите? 

– Смисълът го намирам в трансформацията на публиката, която не е характерна за българския фен. Вече отиваме към четвърто поколение, което ни познава. Когато дойде едно дете – 5,6,7 клас, което знае за нас, знае нашите песни, страхотно е.

– Колко важен е текстът, за да може една песен да се задържи във времето? 

– Много елементарно ще е да каже, че текстът е по-важен или че музиката е по-важна. Ако един творец има шанса да покрие музиката със също толкова безкомпромисен текст, колкото и мелодията, то тогава нещата се случват. Пример е песента „Сляп ден” – и до днес хората  преживяват това парче, като свое, собствено.

– Мислихте ли в началото, когато формирахте „Сигнал”, че е завинаги? 

– Rock & Roll е начин на живот, но за да продължиш напред, да излезеш от мазетата, където започваш да свириш и да стигнеш до това „завинаги” трябва да си изключителен професионалист.

– Какво коства това „завинаги”? 

– Огромна цена, която плащаш не само ти, но и семейството ти. През всички тези години, повече време сме прекарвали колегите от групата заедно, отколкото със семействата ни. Нещата не могат да се случат, ако нямаш подкрепата и разбирането на най-близките ти.

– Последният Ви албум е озаглавен C’est la vie или „Такъв е животът”. Какъв е животът на Данчо Караджов? 

– В никакъв случай не е лош – заради музиката, семейството ми, внучката ми – всичко това, което ме радва изключително много.

http://www.tvevropa.com