Спомен от детството

Никой като моя спомен
за краткото си детство няма –
то бе за мен един огромен
мехур в сапунената пяна.

Прозрачно, цветно, то се носи
със светлина и искри пълно…
То беше време на въпроси,
все питах – никой не отвърна.

Възрастните тъй далече
във грижите си се намират –
прощават детските стремежи,
но никога не ги разбират.

Угаснаха стените цветни
от вятър странен изстудени –
пораснах някак неусетно
сама с въпросите у мене.

Вървя сега и отговарям,
вървя и никога не спирам,
че няма кой да ми прощава,
макар че всички ме разбират.

Врагове

На А. К.

Съвсем си сам – срещу жената,
която сам си си избрал.
Сега е късно да пресмяташ –
не е тя твоят идеал.

А имаше едно момиче
и някъде го има пак.
То на жена ти не прилича…
Въвел си в къщата си враг!

И твоят враг до тебе диша,
когато нощем ти не спиш.
Един от вас е тук излишен,
но кой, и как да се решиш?

Телата са в легла удобни,
в игли са вашите души.
От сутрин мъничка подробност
принудения мир руши.

И няма кой да ти помогне –
мълчат край теб приятел, брат…
Пред теб от пътищата много
стои най-страшният: Назад!