Един от най-известните и нестандартни наши режисьори Стефан (Теди) Москов (1960) е внук на големия социалдемократ и политик Атанас Москов и син на драматуржката Рада Москова. Специализирал е режисура в Рим, години наред поставя в театрите в Германия. Москов е основател и режисьор на театър „Ла страда“ и на тв шоуто „Улицата“. В момента се играят  негови постановки в няколко театъра. Последните му сценични провокации са по Шекспир –  McBeth в  „Младежкия“ и „Ричард III” в „Народния“.

– В какъв сценичен жанр живеем днес, г-н Москов? Трагедиите, драмите или фарсът изплуват най-отгоре? Или е някакво уникално риалити шоу с Биг брадъри, къртици и пр. екзотичен персонаж?
– Живеем в „балкано“ сериал. Но много дълго се проточиха сериите и действащите лица и събитията между тях омръзнаха. А и репликите им се повтарят и зрителите ги научиха наизуст.

– Театърът на улицата, който наблюдаваме сега, заплаха ли е за театъра на сцената, както се случи в началото на 90-те? Ако днес продължавахте да правите тв шоуто “Улицата”, какво от реалната улица бихте включили?
– Посещенията на зрителите спаднаха рязко, но за кратко. Колкото до улицата, тя не е театър. Когато загиват хора, е всичко друго, но не и театър.

– Българинът е скептик и все търси кой дърпа конците на това, което се случва. Как оценявате режисурата на протестите?
– Постоянно ми задават този въпрос и пред мен стои трудната задача хем да не се повтарям, хем да се повтарям, за да не изневеря на себе си.  Не съм завършил режисура за партийни конгреси, митинги и шествия, а куклена режисура. Имаше такава митингова специалност в театралните училища, не помня у нас или в братска чужбина по време на комунизма. Оттогава са се запазили кадри днес с ново поле за реализация… Но пък и от опит зная, че доста артисти са неподатливи на каквато и да било режисура – правят си това, което си искат!

– В страната кипи партийно строителство. Мислите ли, че електоратът ще има повече шансове в идващите избори?
– Аз си мисля, че по-скоро някои подценявани партии ще имат шанс отново да напомнят за себе си. Освен това нека първо да изчакаме:
1. Нови формации с нови програми.
2. Стари формации с нови програми.
3. Нови формации със стари програми.
4. Стари формации със стари програми.

Между новото и старото съществуват горните четири комбинации. Но ми намирисва, че точка 4 пак ще надделее и съживи поостарелия си електорат. „…Колко пъти, един ли сто ли…“

– Тези дни набира скорост инициативата „висящ“ хляб, сандвич, кафе и т.н. Възможна ли е подобна кампания и в театъра в помощ на социално слабите любители на изкуството ви – „висящ“ билет за спектакъл?
– За бездомника ще е чудесно да прекара два топли часа в топлия театър пред нарисуваната камина на сцената, сгрят от чувства и романтика…А Дилма Русеф отдавна подпомогна социално слабите в Бразилия, като им отпусна месечна сума за билет за театър, опера или концерт. Въобще навсякъде освен у нас уважават духовната нужда на човечеството. Тук уважават „голямата нужда“ –  това се разбира от новите тенденции в телевизията, за жалост и в театъра. Но аз ще създам театър без тоалетна – зрителят да идва, ако вече се е облекчил, и да търси друго облекчение. Театърът е храм, а в храма няма клозет!

– Отново човек от гилдията оглави културното министерство – какво бихте искали да промени той във вашето изкуство? Владо Пенев тези дни обяви, че ще се бори поне за увеличение на заплащането в театъра, това ли е най-важното?
– Аз съм говорил с него, а и с други, и си го говоря отдавна, че: В Англия – а тя е островна държава, извън Европа, процент от приходите от спортния тотализатор влиза в театъра. В други страни всеки спонсор получава намаление на данъците си. Трябва най-накрая да се измисли някакъв стимул за финансиране на изкуство у нас. Иначе скоро ще ни сменят химна с някой кючек.

– Задават се поредните Икари, на 7 април ще има нови отличия – „Златен кукерикон“ в Сатирата, на 24 май – Аскеери в Армията, нароиха се и доста прегледи и фестивали из страната. Човек се пита многотията на отличия равностойна ли е на КПД-то в днешния наш театър?
– По комунистическо имаше виц, че наградите са повече от участниците. А то си беше и почти така. Нали бяхме „равни“ –  за всички трябваше да има! Традицията е запазена. Сега с награди уреждаме вътрешни взаимоотношения, а и си придаваме важност – „от мен зависи“. А и имитираме, че кипи живот.

– Усещате ли вие лично по някакъв начин последиците от театралната реформа? Всъщност тя ли напълни салоните, както обичат да изтъкват „реформаторите“?
– Ако разсъждаваме математически, по-малкото театри значат по-малко места за същия брой зрители и по-голяма „плътност“ в театралните зали. Ако разсъждаваме като артисти – например за дотациите, то в „театралната аптека“ търсенето на  „презервативите“ може да е повече от това на „витамините“. А дотация за продаден „презерватив“ не води до „прираст“. Да съкратиш не толкова посещаваните театри, е все едно от музей да махнеш тези картини, пред които хората не се задържат. А приоритетът на финансовата мотивация за съществуването на театъра е довела до това, че на Бродуей се играе само едно представление, казва се „Мюзикъл“!

– С какви лични мотиви се включихте в редиците на спасителите на Смолянския театър?
– Знам ентусиазма на хората там, предаността им към театъра. Техническите възможности на сцената не отстъпват на нито един европейски театър. Сградата на архитект Стефан Попов печели конкурс в Калифорния. А районът освен Смолян включва Мадан, Рудозем, Девин, Наречен – и те имат нужда от вълнения…А и изпитвам носталгия. Там започнах, там за първи път поставих не куклен, а драматичен театър, там обединих група хора, увличайки ги да повярват в мен. Там написах текст, който се подигра на комунизма не като индивидуално изпълнение на „тулупите“ у  нас, а въобще като идеология. Беше 1988 г. Тогава „тулупите“ от властта се страхуваха само за себе си, не за системата си и като не се видяха на сцената, пуснаха спектакъла…

– Вкарахте и „Макбет“ (спектакъл в Младежкия театър), и „Ричард III” (постановка в Народния) в нашето съвремие и вбесихте немалко хора с това. Виждате ли техни прототипи сред днешните наши управници?
– Прототипи за образа на Георги Мамалев в „Ричард III“ са по- важни смешници – пулещият се Мусолини, истеричният Хитлер, дебелакът, удрящ с обувка по масата, Хрушчов, фъфлещият Брежнев…

– Чувствате ли се победител в битката с чалгата, в която ви намесиха насила, след оттеглянето на „Пайнер“ от европейската субсидия преди месец?
– Не съм влизал в двубой с чалгата, нито с „Пайнер“. А чалгата е като котката – има 9 живота, но… живее по-малко от човека.

– Кое за вас е чалга в театъра? Как изобщо да надвием чалгата в живота ни?
– Стига сте ме свързвали с чалгата, с нея нямам никакви взаимоотношения.

– С какви думи ироник като вас ще поздрави колегите си от гилдията с днешния празник на театъра?
– Дано някой не ви принуди да работите с мен! А сега истински: Да си запазим уникалната територия, върху която се подвизаваме! Макар и 200 квадрата, в нея е целият свят. Защото отдавна се знае – светът е сцена…

pressadeily.bg