Във Фейсбук Петко Симеонов е написал следния коментар по повод интервю на социолога Живко Георгиев: „Моят колега и приятел Живко Георгиев е омерзен от подслушаното напоследък. Омерзен съм не по-малко и аз. И тъй като Живко никога не е крил своя афинитет и подкрепа за БСП, изкушавам се да му задам няколко кратки въпроса. Защо се стигна дотук, Живко – полу-анонимни милиционерско-селяндурски банди да се замерят с нечистотии не просто по време на – а ВМЕСТО политическа кампания за предстоящите избори? Спомняш ли си, Живко, премиера Филип Димитров? Интелигентен, сдържан и почтен човек, макар и малко неопитен в държавното управление – подобно на всички, които не са били съратници на другаря Живков? Какво направи с Филип твоята партия, Живко? Погаври се, наклевети го, омърси го и го замени със „сламения човек“, при който днешната мафия направи своя прощъпулник… Спомняш ли си как стипендиантите на Газпром и Мултигруп изгониха социалистическия премиер Виденов? Вярно – стопанската му политика рухна, но те го изхвърлиха за отказа му да даде българските тръби на Газпром… Спомняш ли си, Живко 2001 г., когато твоята партия и нейните сенчести групировки организираха шест месечна канонада на обругаване и истерично окалване на премиера Иван Костов? Защо? За да направят път на Симеон Мадридско – Московски и да крадат, да крадат без памет и мярка… Спомняш ли си Живко, Тройната коалиция – когато грабежът бе стриктно отганизиран по квоти – 8-5-3, времето на Гагаузов, Батко и Братко, заменките, бандитизмът в екологията, горите, земеделието… Какво очакваш да дойде след всичко това, Живко? Кой остана в политиката – неохулен, неокалян, необруган и несатанизиран от крадците на всевластната милиционерска олигархия? Има ли малко от малко стойностен човек, който не беше повлечен в блатото с щастливо къпещи се в кал прасета? Остана ли безобразие, което да не е било идеологически оправдано от най-добрите социолози в голфа и най-добрите голфъри в социологията? Днес ние живеем това, което заслужаваме, Живко, след като допуснахме всичко това да се случи. Нещо повече – днес разумът ни отново поддава на истерията, която ще ни деградира още един етаж по-долу: Това, което ни чака е всевластен и хаотичен мутренски феодализъм – с „гордове“, „скатове“, „атаки“ и Ярешки мозъци, които ще дооглозгат останалото… И с малко ПЕС, ЕНП – и, ах, „либерали“ – на върха, разбира се – като панделка на целофана, в който са пакетирани екскрементите на провалената българска държавност. Не свивай гнусливо нос, Живко! Ако имаме останало грам достойнство – трябва да грабваме метлите и търнокопите… Ама, едва ли… То кой ли остана наоколо…“